Бергамо – перлата на северна Италия

В хотела са ни оставили красива илюстрована история на Бергамо с препоръки какво да посетим и с апетитно описание на типичните ястия за района.

Типичните бергамаски ястия включват: casonsei, големи резени паста, пълна с хлебни трохи, наденица и пармезан и сервирани с разтопено масло; poleta e osei, прочуто ястие от малки птици, приготвени в тиган (което някои са описвали като храна на боговете), полента taragna със сирене Бранзи, сервирана самостоятелно или с типичния за Бергамо салам, и торта Доницети, посветена на великия Бергамо музикант. Сред най-известните меса са наденицата, pancetta (бекон) и типичен бергамаски салам, произведени от различни разфасовки от прясно свинско месо. Сред най-известните сирена са Taleggio (купихме си за вкъщи, чудесно е)

Чета и преглъщам, снимам описанието, за да знаем какво да опитаме на следващия ден.

Тръгваме пеша към стария град и още с началото на разходката усещаме сърцата си на място. Живописни малки площади с часовникови кули, стари сгради, примамващи заведения, в които италианци закусват, бъбрят и се наслаждават на сутрешното слънце и компанията си.

Влизаме в св. Бартоломей, която ни пленява с красива фасада. Римска католическа църква в бароков стил, построена в периода 1613-1642 г.

В църквата се помещава голямо платно, шедьовър на известния художник Лоренцо Лото (в дъното на снимката, олтара). Има меса и сядаме да послушаме. Италианският е изключително въздействащ за проповеди, настръхвам, въпреки че нищо не разбирам.

Минаваме покрай старата поща и стигаме до първата станция на въжената линия, която ще ни отведе до първото ниво на citta alta или стария град.

Тук Жоро, понеже е ходил в Бергамо и преди, взима едно от най-разумните решения за престоя ни там – взимаме туристически билети, които важат за цялата градска мрежа, всички въжени линии и две ходения до летището, €7 на човек, валидни за 72 часа. Идеални за дългия ни уикенд и тъй като ходенето в стария град е доста, в голямо улеснение да можем да ползваме фуникулера или автобусчета, за да се придвижваме до хотела след разходка. Слагат ни първоначален печат с ден и час и след това само ги показваме ако ги поискат.

Разположен на хълмиста планина със зашеметяваща гледка към Алпите и долния град, Citta Alta има просторни площади, калдъръмени алеи и впечатляващи църкви.

Разхождаме се на първото ниво, търсейки място за закуска и капучино и случайно попадаме на Il Fornaio – в превод, Хлебарят. Радвам се като дете в магазин за бонбони.

Вдъхвам уханията на прясно изпечено тесто, разглеждам апетитните пици и фокачи, красиво подредените сладкиши и затвърждавам мнението си, че (поне единият) кулинарен рай е в Италия. Какъв контраст с прашните улици и сиви сгради на Милано.

Има втори етаж, на който се настаняваме и попадаме в безвремие отпивайки от отличното капучино и похапвайки от пицата, фокачата и сладкишите, които сме взели да опитаме.

Осъзнавам, че никога не съм яла фокача – сравнявайки подобията, които са наречени с това име и истината – топло, плътно и в същото време тънко, вкусно, мазничко хлебче с разтопено сирене и прошуто кото.

Продължаваме разходката към второто ниво на въжената линия и минаваме през базар на ръчно направени красоти. Спираме се, общуваме със създателите, почти си купувам копринен шал.

Фуникулерът ни отвежда до второто ниво на Bergamo alta (старият град) и замък, на чиито стени се качваме за изумителни гледки.

Почиваме си на сянка и се наслаждаваме на пейзажа наоколо – зелени хълмове осеяни с красиви каменни къщи и имения, силуета на Алпите в далечината, простор и великолепие.

Разбираме Стендал, който е описал Бергамо като „Най-красивото място на земята и най-очарователното, което съм виждал.“

Решаваме да слезем пеша – по, както ни се струват – безброй стълби подредени в тясна алея, и по пътя си не срещаме жива душа – явно сме единствените авантюристи.

Гледките ни смайват на всеки завой, дивим се на огромните къщи и си представяме кога и от кого ли са строени, кой живее в тях сега.

Вече сме на първото ниво на стария град и спираме за заслужена сладоледена почивка в занаятчийската джелатерия Kерубино (Cherubino). Аз съм с шоколад и черешов чийз, а Жоро е с лимон и някаква друга екзотика. Джелатото е плътно и мазничко, точно както го обичаме.

Продължаваме по уличките и се озоваваме от задната част на Basilica Santa Maria di Maggiore. Величествена и внушителна; това е най-обичаната църква на Бергамо.

Има дълбока връзка между Бергамо и базиликата Санта Мария Маджоре, може би поради особените обстоятелства при изграждането ѝ. През първите години на 1100 г. страшна чума се вилнеела из Европа, причинявайки смърт и опустошение. Ето защо хората от Бергамо решили да помолят Дева Мария да им помогне: обещали да ѝ посветят църква, ако ги защити от заразяване. Устоявайки на думата си, през 1137 г. гражданите на Бергамо започват да строят базиликата Санта Мария Маджоре на площада Пиаца дел Дуомо в горния град (или стария град).

Строгият романски външен профил контрастира с бароковата експлозия вътре. Стенописи, мазилки, гоблени и дървена макетна конструкция на известния художник Лоренцо Лото украсяват вътрешността на сградата.

В Санта Мария Маджоре се помещава и погребалният паметник, посветен на Гаетано Доницети, известния музикален композитор, символ и представител на Бергамо в цял свят.

Мястото, избрано за изграждане на църквата, не е било случайно: още в римски времена там е имало храм, посветен на богинята Клеменца („Милост).

Точно до базиликата е най-красивата сграда в Бергамо и една от най-впечатляващите, които сме виждали – Cappella Colleoni. Фасадата ѝ е украсена с червен и бял мрамор, автентичен италиански ренесансов шедьовър.

Параклисът е построен за Бартоломео Колеони, известен наемник войник, прекарал живота си в битка за Република Венеция. Колеони е роден в Бергамо и се връща в родния си град в разгара на силата си, като изгражда този богато украсен параклис, където в крайна сметка е положен след смъртта си.

На този площад е и бергамаското Дуомо, в което влизам, докато Жоро ме чака на стълбите, а после се качвам на стълбите на часовниковата кула за снимка на Piazza Vecchia (площад Векия) и Колеони от високо.

За много късен обяд си разделяме едно Piadine – тънък италиански плосък хляб с различен пълнеж, което хапваме на стълбите срещу площада и отново изпадаме в безвремие наблюдавайки хората, слушайки глъчката и наслаждавайки се на архитектурата и атмосферата.

Прибираме се с автобус №1, който спира много близо до хотела ни, на гарата и летището – за това сме му чести ползватели. За вечеря сме запазили заведение препоръчано от приятел на Жоро, който е роден и живее в Бергамо – Antica Trattoria La Colombina, с ето тази гледка.

Опитваме типичните за района ястия, част от които бяха препоръчани и от хотелския книжен гид.

За предястие, полента taragna със сирене Бранзи, сервирана с типичния за Бергамо салам:

След това casonsei, големи резени паста, пълна с хлебни трохи, наденица и пармезан и сервирани с разтопено масло:

И ризото с тиквени цветя и местно сирене:

Пастата е впечатляваща – комбинацията от овкусеното с розмарин разтопено масло, плънката и жилавото тесто е превъзходна. Останалите неща са ок, но нищо особено. Гледката, чудесното вино и сладките приказки правят първата ни вечеря в Бергамо незабравима.

Имаме още един следобяд в Бергамо, в който посвещаваме на Венецианските стени обграждащи стария град, дълги 6 км и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Построени през 1561 г. от Република Венеция, за да запазят Бергамо от вражески атаки, но историята била мила с тях: може би поради своята зашеметяваща красота, те никога не са претърпели обсада. Ето защо са почти непокътнати и до днес. Изграждането на стените изисквало разрушаване на повече от 250 сгради, включително 8 религиозни имота.

Разхождаме се бавно и с наслада, снимаме стената от различни ъгли, разглеждаме зеленото улично изкуство и мислено поздравяваме създателите му.

Дивим се на издръжливостта и желанието за живот на тази смокиня, която буквално расте в камъните.

Увековечавам бъдещото си имение с басейн, до което минава въжената линия, но решавам, че ще преглътна това неудобство.

Чувстваме се като Хесе според, който Бергамо е „… най-красивият кът на Италия, една от многото, малки изненади и радости, които правят пътуването приятно.“

Последната ни вечеря е в Dai Gustosi, кокетно малко заведение в стария град, където се спираме на класики и ни се иска дългият ни уикенд да не е толкова кратък.

1 коментар

  1. Vesela Lilova каза:

    Впечаляващ разказ и много красоти, красоти. Ако четеш бавно и по няколко пъти всичко написано и гледаш чудните картини и забележителности, със сигурност се пренасяш на място. Благодаря, мила Теди, много ми хареса! Дали някой ще ме попита искам ли да отида там…със сигурност ще кажа „Дааа, само да си взема чантата…


Вашият коментар