Братислава – замъкът Девин

След първия цветен и наситен ден в Братислава, решаваме да посветим втория на еднодневна екскурзия до замъка Девин, който е на 13 км от центъра на града. Проверяваме за възможността да стигнем до там с корабче по Дунав, но за съжаление се оказва, че тази услуга е активна само през топлите месеци – от април до октомври. С Taxify ще ни излезе 8.70 евро, което е чудесна цена за удобството и решаваме да пътуваме така.

Пристигаме до паркинга бързо и се отправяме с бодра крачка към замъка, който изглежда внушителен и в далечината. Има вход от 2 евро на човек и предупреждение, че горната част на замъка е затворена за посетители през зимния период: от октомври до април, подобно на корабчетата. В този момент не ни е много ясно какво точно означава това, така че купуваме билетите и започваме изкачването.

На първият разклон, всички продължават надясно и нагоре към замъка, а ние решаваме да изоставим тълпата и след кратка приятна и зелена разходка, се озоваваме до една от железните порти. След допълнително кривване и малко трънаци, околонстта ни награждава със слънчева гледка към Дунава.

От там продължаваме към основната структура.

Мястото е заселено още от неолита и допълнително укрепено от бронзовата и желязната епоха, а по-късно от келтите и римляните. Скалата, която се извисява на около 210 м., е идеално място за крепост, заради височината и позицията си при сливането на реките Дунав и Морава.

Интересна е и етимологията на името на замъка – Девин – с ударение на „и“-то. Предполага се, че името е базирано на стария индоевропейски / праславянски doiv, който е свързан със светлината и зрителното възприятие. Девин, Дивин, Девинка и други подобни славянски имена могат да се тълкуват като наблюдателни кули или места за наблюдение.

Тайните на замъка.

На територията на замъка е построена предроманска църква приблизително между 850 и 863/870 г., от която в момента има само няколко камъка от основата и малък макет, за да можем да си представим как е изглеждала.

Архиктектурният ѝ стил е много рядък и е най-близо до църквите от Далмация и Норикум, от районите с трайна традиция на късноантичната и византийската архитектура.

Горната част на замъка, която беше затворена е, частта със стълбите на снимката. Сигурно ще има хубава гледка към долината от върха на замъка, но ние се насладихме на достатъчно величествени гледки и не съжаляваме.

Най-фотографираната част на замъка е малката наблюдателна кула, известна като Девическата кула. Разделена от главния замък, тя уравновесява опасно самотната скала и е създала безброй легенди за затворени дъщери, които от любов скачат към смъртта си.

Това е нашият изглед към Девическата кула над сливането на реките Дунав и Морава. Ясно се виждат и различните им цветове – Дунав е по-широката и светла, а Моравия е по-тъмната.

Решаваме да се разходим и от долната страна на замъка; има две възможности – алея покрай Дунав или алея покрай Моравия. Избираме Дунав, защото тази част е слънчева и ни изглежда по-примамлива. Снимаме Девическата кула от друг ъгъл и се наслаждаваме на бавната и свежа разходка. Водата има някаква необяснима притегателна сила и не откъсваме поглед от реката и товарните кораби, които напредват трудно срещу течението. Срещаме колоездачи, други разхождащи се и тичащи по алеята и си говорим колко ли би било приятно и ние да живеем близо до подобно място за отдих и спорт. Жоро се подсеща, че има колоездачно трасе покрай Дунав и се чудим дали нашата отсечка е част от него. Въодушевяваме се да проверим условията и каква подготовка и екипировка са нужни, за да направим подобен маршрут.

Освежаващата разходка ни отвежда до центъра на Девин и се шмугваме в малките улички с кокетни къщи. Излизаме на автобусна спирка и срещу църквата „Кирил и Методий“. Невярващи пресичаме и отиваме да се уверим. Наистина са те!

Църквата е затворена, така че се любуваме на сградата и статуите в чест на двамата братя.

Там разбираме и защо ги почитат в Словакия, въпреки че за изписване на думите си в момента ползват латиница, а не кирилица. През 9-ти век, в централата на княз Растислав, в Девин е създаденo първото глаголическо училище. Въпреки кратката си продължителност от 21 години (864-885), благодарение на силната личност на Константин Кирил, се нарежда сред водещите европейски центрове за обучение.

На автобусната спирка се оказва, че спира и рейсът, който води до центъра на Братислава – №29, за който сме прочели в Trip Advisor. Настроени сме авантюристично и решаваме, че ще си купим билети за 0.90 евро на човек и ще заменим удобството на Taxify. Автобусът идва точно навреме и ни закарва до града бързо и удобно.

Спирката му е на въжения мост и от там правим още една кратка разходка покрай Дунав.

Очаквайте и последния пътепис от словашкото ни приключение, в който ще ви отведем до Трнава и заедно ще разберем дали градчето заслужава прякора си „Малкият Рим.“

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

2 коментара

  1. Vesela Lilova каза:

    Благодаря много за увлекателния разказ и прекрасните снимки, мила Теди! Всеки път се вдъхновявам и все едно съм там. С нетърпение очаквам следващия разказ!


Вашият коментар