Братислава: изненадваща и аристократична

Пътуването ни с Жоро, без деца, между Коледа и Нова година, започна да се превръща в традиция. 2016 бяхме в Солун, 2017 – в Прага, а 2018 посветихме няколко дни на Братислава и околностите. Избрахме Братислава спонтанно, проверихме няколко полета на нискотарифните компании за този период, не бяхме ходили в Словакия и решаваме да опитаме.

Пристигаме в ранния следобед на 26ти декември и отиваме да вземем такси до хотела. Проверили сме разстоянието в google maps, ще ни отнеме около 15 минути. Шофьорът ни иска 30 евро! Аз, обаче, съм прочела, че в Братислава подобни измами са често срещани, отказваме на това такси и поръчваме кола през прекрасната апликация Taxify, която съм свалила и конфигурирала предварително по съвети от пътуващи блогъри. Taxify казва 6.8 евро и симпатичен словак ни закарва бързо и комфортно до хотела. Обещаваме си, че ще ползваме услугата често.

Мястото, което избрахме е апарт хотел с невероятна локация на минути от стария град. Запазили сме студио, но се оказва, че това е единично легло и разтегаем диван. След дълги обяснения и лек натиск, момчето на рецепция ни премества в стая със спалня, без да доплащаме, като само за последната ни вечер ще се върнем в студиото. Въпреки доброто развитие на ситуацията, излизаме с горчив вкус на вечерна разходка.

По улиците няма почти никой. В началото на улицата, която ни отвежда до сърцевината на стария град, няма нито едно отворено заведение. Коледните базари не работят, къщичките са затворени, на места са започнали да ги развалят. Сравнявам с Прага, с глъчката около моста, с уханията на печено месо и трделници, с коледните светлини. С Братислава не започваме добре.

Споделям наблюденията си с Жоро и единодушно решаваме, че да сравнявам не е добра идея, така няма да дам шанс на Братислава и горчивият вкус ще стане още по-осезаем. С всяка крачка, всяка блещукаща светлинка, всяка глътка въздух се отпускам и се предавам на духа на града. А той е тих, аристократичен и завладяващ. Влизаме в няколко кокетни магазинчета за сувенири, които изобилстват от ръчно направени красоти, коледна украса и плетени шапки. Вечеряме в готино заведение с мексикански привкус и най-добрата лимонада от лимон, мед и джинджифил. Отношенията ни с Братислава поемат в правилната посока.

Следващият ден посвещаваме на стария град и на замъка. Малките живописни улички ни посрещат с гостоприемство и настроение, оставяме да ни водят.

Старото кметство. Бивше седалище на градското самоуправление от 1868 г., в момента е дом на градския музей на Братислава, най-старият музей в Словакия. Предпочитаме атмосферата пред музеите и се любуваме на сградата само отвън.

Дворецът Primate (Primate’s palace). Построен през 18 век в класически стил, дворецът е мястото, на което е подписан мирния пресбурсгски договор след победата на Наполеон в битката за Аустерлиц, между представители на френските и австрийските императори. Дворецът разполага с галерия, в която се съхранява уникална колекция от шест английски гоблена от 17-ти век и служи като седалище на кмета на Братислава.

Портата (Michael’s gate). Единствената запазена порта на градската укрепителна система датира от 14 век. Срещу 4.5 евро на човек влязохме се качихме до горната тераса на 51-метровата и се насладихме на красивите гледки към замъка Братислава и стария град. В кулата се намира Музеят на оръжията; минахме покрай експонатите изкачвайки се по стълбите, но не ни заинтригуваха.

Почти обедно време, решаваме да потърсим кафе и закуска. Попадаме на Enjoy Bistro, в което сервират брънч до 12 и след това продължават с обедни и вечерни предложения. Спираме се на зелено смути, яйца по бенедиктински, овесени палачинки със сос от круша, еспресо и горещ шоколад. Всичко е изключително – от концепцията на мястото, през уютния и тематично украсен интериор, качеството на храната, обслужването и цялостното преживяване. Наслаждаваме се на бавен и разточителен закуско-обяд и се отправяме към замъка.

Първоначалната горчилка съвсем е избледняла, изместена от очарованието и аристократизма на старите сгради, впечатляващите гледки и вкусната храна, която – за чревоугодник като мен – е основна част от преживяването.

Минаваме покрай катедралата св. Мартин – най-голямата и една от най-старите църкви в Братислава, известна с това, че е била коронационна църква на Унгарското кралство между 1563 и 1830 година. Заедно със замъка на хълма в съседство и със строгите си готически линии и цветове, кулата на катедралата – висока 85 м, доминира в хоризонта на Стария град в Братислава.

 

Не пропускаме да се снимаме и с UFO – палубата за наблюдение на моста на словашкото национално въстание, 7-мия по големина висящ мост в света.

Братиславският замък. Масивна правоъгълна сграда с четири ъглови кули построена на изолиран скалист хълм на Малките Карпати, непосредствено над река Дунав.

Хълмът на замъка е бил населен още през късната каменна епоха; първите известни жители са били келтите, в следващите 4 века е бил част от Римската империя, след това от Моравската империя, славянските общности, унгарската държава. Мястото осигурява отлична гледка към Братислава, Австрия и, при ясно време, части от Унгария.

На връщане минаваме покрай църквата Св. Елизабет, известна като Синята църква. Наслаждаваме се на необикновената ѝ красота само отвън, защото е затворена – по празниците повечето катедрали в Словакия отварят в определени часове, само за месите.

Братислава набира скорост и се настанява на специално място в сърцата ни, което тепърва ще разширява и обогатява със следващите еднодневни разходки извън града. Вторият ни пълноценен ден в Словакия посвещаваме на замъка Девин, а за третият – избираме Трнава, известна като Mалкият Рим.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар