Братислава – еднодневна разходка до Трнава

След зареждащата красота на замъка Девин, е ред и на Трнава, до която ще се придвижим с влак. Според google maps, пешеходното разстояние от хотела до централната гара в Братислава е 17 минути, но решаваме да се доверим на бързината и удобството на Taxify и да запазим сили за преходите на място. Пристигаме до гарата за няколко минути и 3 евро, купуваме си билети за още 4.28 за двамата в едната посока.

Отиваме на перона 10тина минути по-рано и влакът вече е там. Настаняваме се на втория етаж за по-добра гледка и обсъждаме колко приятно изненадани сме от чудесното състояние на пероните и влаковете. Нови, чисти, с безплатен интернет, контакти за зареждане на електронни устройства и телевизионни екрани, на които върви разказ за европейската програма, по която са санирани и модернизирани влаковете. Става ни мъчно за състоянието на българските железници и за невъзможността да усвоим правилно средствата от подобни програми.

Пътят до Трнава е около 40 минути, слизаме на малка, но чиста и приветлива гара и се отправяме към центъра, който е удобно указан с табели. Трнава ни посреща малко хладно – духа пронизващ студен вятър, всички магазини по път са затворени, защото в събота работят до 12 и не можем да разгледаме палтата, които ни привличат погледите.

Оглеждаме се за кафене или друго подходящо място за брънч, но минаваме покрай затворени ресторанти или отворени пицарии и дюнерджийници. В един глас си задаваме въпроса в колко беше следващия влак за Братислава.

Продължаваме до градската кула и го виждаме. Thalmeiner. Изглежда топло, уютно и примамливо. Влизаме и попадаме в друго измерение. В измерението на класическите виенски кафенета от началото на 19 век – мека мебел, книги, красиви полилеи, изкушаващи торти на витрината, аромат на прясно кафе и тих Моцарт. Облекчени сядаме и мил сервитьор ни подава менютата; нямат английски, но се оказва, че разбираме повечето неща. Където имаме затрудения, той ни помага и в крайна сметка се спираме на тост с крема сирене, авокадо, бъркани яйца и сьомга и омлет със сирене чедър. Към всеки избор от брънч менюто има безплатна топла напитка – аз избирам капучино, а Жоро еспресо.

Всичко е превъзходно! Топлите напитки идват на поднос с малка чаша прясно изцеден сок от портокал и какаова бисквитка. Брънч опциите – със свежа салатка. Хапваме бавно и разточително се наслаждаваме на всяка хапка и на всяка минута от това специално преживяване. Капучиното е най-доброто, което съм опитвала – кремообразно, ароматно, с пухкава пяна. Около нас има немска компания и семейство руснаци с дете, които хапват и си тръгват, а ние избираме лимонов тарт и Павлова.

Настроението ни е съвсем различно, след като излизаме от Thalmeiner и вече гледаме с други очи на всичко в града. Разглеждаме градската кула. Построена през е през 1574 г. и е най-високата сграда в историческия център. Кулата също може да се похвали с камбани от 17-ти век, които звънят два пъти на всеки час и единственият слънчев часовник в града. Искаме да се качим, но работното време е понеделник-петък от 10 до 18:00.

След това се оставяме на малките улички да ни водят и се потапяме в спокойната и завладяваща атмосфера на Трнава.

Така минаваме покрай катедралата на Свети Йоан Кръстител – една от най-емблематичните и красиви сгради в Трнава. Построена през 1637 г., тя е първата изцяло барокова сграда в цяла Словакия. Интериорът е типично бароков: пълен със златни и цветни картини, контрастиращи с ярки бели стени.

Стигаме и до св. Никола. Базиликата е една от най-старите църкви в Трнава. Посветена на покровителя на търговците, тя е построена в готически стил от 1380 г. до средата на 15-ти век и през XVIII век е добавен бароков параклис.

Качваме се и до градската стена за кратка разходка. Останките от градската стена от 13-ти век в Трнава са забележително добре запазени и ходенето по пътеката около стената е прекрасен начин да се разгледат средновековните части на града. Има павирана пътека между най-голямата оставаща част от стената и река Тръвка.

В историческия център на Трнава има много места, които не са известни с нищо по-специално, но са истинска наслада за сетивата. Разходката из центъра, например, е като изложба на красиви барокови и рококо фасади.

Снимаме Thalmeiner и отвън, за да го запомним с всичките му фасети.

Потапяме се в тази изложба още веднъж отивайки към гарата. Оправда ли Трнава названието си Малкият Рим?

Атмосферата на старинни улици, уникалните сакрални паметниции, множеството красиви сгради, величествеността на църквите и тяхната завладяваща архитектура напомнят за времето, когато градът преживява най-добрите си времена. А какъв е произходът на прякора Малък Рим? 27те кули, които са защитавали града. Заслушваме се в звуците на църковните камбани; тяхната мелодия не се е променила няколко века, наслаждаваме се на тишината, идваща от десетките църкви и разбираме.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

1 коментар

  1. Vesela Lilova каза:

    Дали, заради 27-те кули, които защитавали града, Трнава е наречена „Малкия Рим“ не знам, но е прекрасно! Хубаво е, че сте го открили, много ме впечатли! Бих отишла там с удоволствие!


Вашият коментар