Вашингтон – Конгресната библиотека и Върховният съд

След националните архиви и Капитолия, за третият ден за Вашингтон сме трите братовчедки и решаваме да ползваме Uber директно до библиотеката, за да не губим време в път. Като любител на книгите и библиотеките, това за мен е квинтесенцията на туристическата ни обиколка и нямам търпение.

Преди да влезем се снимаме пред фонтана с Нептун. Мускулестият и величествен Нептун, с дългата си брада, седи на брега от скали. От всяка страна на Нептун се появява фигура на Тритон, един по-нисшите морски богове, който с раковина призовава водните божества. Морски нимфи, морски коне, морски чудовища, гигантски жаби и огромни костенурки са част от цялостната композиция.

Сградата е на повече от два века и е създадена с акт на Конгреса от 1800 година. Това е най-старата федерална културна институция и най-голямата библиотека в света. Разполага разполага с общо над 168 милиона артикула, разположени на с 883 милиона рафта, от които 33 милиона книги, които са написани на 460 различни езика.

Влизаме и се озоваваме в разкошно украсения главен вестибюл, с лъскавите си бели мраморни арки и орнаментиран таван.

Фигурите от двете страни на стълбището изобразяват Минерва: дъщеря на Юпитер, древноримска богиня на мъдростта, покровителка на занаятите, изкуствата и науките. Съответства на гръцката богиня Атина. „Минерва на войната“ държи къс меч в едната си ръка и факела на учението в другата. „Минерва на мира“, на която направих хубава снимка е вдигнала глобус, който символизира универсалния обхват на знанието, и свитък – символ на книгите.

Аз се въртя като замаяна, чудя се на къде да погледна, качвам се и слизам по стълбите, правя снимки на тавана, на първия етаж от втория и още не мога да повярвам, че се намирам в най-голямата библиотека в света – светая светих за книжен плъх като мен.

Влизаме в галерията за посетители, от която може да се види основната библиотечна зала и мълчаливо съзерцаваме. След нас нахълтват и голяма група ученици, които – при вида на внушителната зала, се умълчават и слушат беседата на учителя си, който им разказва следното.

От галерията за посетители могат да се видят осем големи статуи над гигантските мраморни колони, които обграждат читалнята. Те представляват осем категории знания, всеки от които е символ на цивилизования живот и мисъл: философия, изкуство, история, търговия, религия, наука, право и поезия.

Шестнадесетте бронзови статуи, разположени по перилата на галериите, представляват мъже, известни със своите постижения в категориите знания и дейност, описани по-горе.

Статуите са сдвоени, като всяка двойка огражда една от осемте гигантски мраморни колони. Имената на отделните фигури са изписани на стената непосредствено зад статуята. Това е списъкът на избраните представители на човешката мисъл и цивилизация:

  1. Философия – Платон и Бейкън.
  2. Изкуство – Микеланджело и Бетовен.
  3. История – Херодот и Гибън
  4. Търговия – Колумб и Фултон
  5. Религия – св. Павел и Моисей
  6. Наука – Нютон и Хенри
  7. Право – Солон и Кент
  8. Поезия – Шекспир и Омир

Все още омаяни от великолепието на читалнята се отправяме към залата с библиотеката на Томас Джеферсън.

Библиотеката е разрушена през 1814 г. от британските войски, които крадат множество книги и унищожават много други. На следващата година Томас Джеферсън дарява собствената си колекция от над 6400 книги на конгреса с цел възстановяване на библиотеката. Колекцията на Джеферсън е уникална с това, че е била работна колекция от учен, а не джентълменска колекция за показване.

Подредени в полукръг са изложени повече от 6000 тома, включително 2000 оригинални, от библиотеката на Джеферсън. Джеферсън следва модифицирана версия на организационна система, създадена от британския философ Франсис Бейкън, за да подреди книгите в библиотека си – разделени на категориите Памет, Разум и Въображение.

Книгите били жизненоважни за образованието и благосъстоянието на Томас Джеферсън; негова е и знаменитата фраза „Не мога да живея без книги“.  Джеферсън не се е интересувал от първите или от най-добрите издания, а от работни текстове, които да посрещат нуждите му като философ, държавник, дипломат, учен, ботанист, архитект и музикант. Той чете и събира в оригинал гръцки и латински класики, както и книги на съвременни европейски философи и мислители от 18-ти век, които повлияват на разсъжденията му върху правата на човека.

През 1851 г. пожар унищожaва две трети от колекцията на Джеферсън, като от оригиналите остават само 2 000 книги. Библиотекарите от Конгреса са намерили заместители на всички, с изключение на около 200 от произведенията, които са били в оригиналната колекция на Джеферсън.

Книгите са маркирани по следната система: зелена панделка – оригинал, златна панделка – наскоро закупени книги, за да попълнят липсите от библиотеката на Джеферсън, без панделка – идентични с книгите на Джеферсън, но други издания, кутии със заглавия – книги, за които се знае, че са били част от библиотеката, но не са налични.

Губим представа за времето, клякаме, изправяме се на пръсти, четем заглавията, обсъждаме ги тихичко, разглеждаме всичко отново и отново. Забелязваме старинните кожени подвързии, оригиналите на латински и гръцки, готварските книги и книгите за ботаника и се дивим колко разностранни интереси е имал. Радваме се, когато видим зелена панделка и обсъждаме работата на хората, които са се заели да попълнят цялата колекция.

На излизане, разбира се, минаваме и през магазина за сувенири и се сдобиваме с разделител за книги, чаша за кафе, чорапи с принт на библиотечна карта и блузка с надпис “Bookworm”.

Отправяме се към върховния съд. Сградата е построена като храм от гръцки стил, който има за цел да проектира царствеността на закона. На фасадата е изписана фразата, която познаваме от американските филми: Equal justice under law (Пред закона всички са равни).

Минаваме и покрай красивата сграда на централната гара на Вашингтон: Union station.

Главната фасада използва класически архитектурни елементи и скъпи материали като бял гранит, мрамор и златен лист. Над основния корниз са поставени шест статуи озаглавени „Напредъкът на железопътното движение“

  1. Прометей (за огън)
  2. Талес (за електричество)
  3. Темида (за свобода и справедливост)
  4. Аполон (за въображение и вдъхновение)
  5. Церес (за селското стопанство)
  6. Архимед (за механика)

По време на Втората световна война, когато трафикът е бил най-сериозен, през гарата са преминавали 200 000 пътници за един ден.

След като подминаваме гарата, излизаме от туристическата част и навлизаме в градската.

Избираме симпатичен тайландски ресторант, в който разтегляме вкусния обяд със сладки приказки и планове следващия път, в който ще сме заедно. Нямаме търпение и за последната ни голяма разходка до малкото живописно градче Александрия.


Вашият коментар