Люксембург през есента – царствен и живописен

За Люксембург описвам преживелиците си с особен трепет, защото цялото пътуване е емоционално за мен. Отивам на гости на любима приятелка, с която животът ни раздели за известно време. Ще имаме възможност за два пълноценни дни заедно, които ще посветим на разходки, нови преживявания и сладки приказки.

Отново пътувам само с раница – направо съм същинска backpacker-ка. Имам и полу-инфарктно преживяване на летището:  оказва се, че при чекирането за полета съм забравила личната си карта вкъщи и Жоро прелита София, за да ми я донесе. Притеснена пререждам всички на проверката за сигурност, минавам бърза паспортна проверка и дори не си чувам името с последни повиквания.

Милата ми Ели е станала като мен в безбожни зори и ме чака на летището в Белгия. Нямам очаквания към Люксембург, посещението ми е с друг смисъл и градът ме изненадва изключително приятно. Чаровна смесица от старинно и модерно, локално и космополитно, история, култура, изкуство и красива природа. Есента е обагрила всичко в златно и червено, което придава на Люксембург допълнителна царственост.

Съботата е посветена на стария град и централната част на новия. Минаваме покрай улица  изпъстрена с бръшлянени къщи, за които Ели спира да се полюбуваме.

След това слизаме със стъклен асансьор до стария град. Снимаме се, снимаме кокетните цветни сгради с триъгълни покриви и изкачваме доволно количество стълби до крепостната стена.

Впечатляващото укрепление, което е добавено в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, е резултат от усилията на най-добрите военни инженери от Бургундия, Испания, Франция, Австрия и Германската конфедерация.

Минаваме по каменни мостове красиво позлатени от есента и предлагащи невероятни гледки.

Връщаме се обратно с асансьора до съвременния център, защото Ели е избрала специално място за брънч, а и иска да ми покаже още един начин за придвижване до стария град.

La Table du pain е място, което усещам като свое още с влизането. Ухае на прясно изпечен хляб и кафе, витрините му изобилстват от примамливи изкушения и има втори етаж обзаведен с дървени маси и столове и декориран с кутии за кафе и свещи.

Има и брънч меню, от което избираме класическа закуска и комбинация от два киша – класически лорен и със зеленчуци. Всичко е свежо и вкусно, капучиното е ароматно, пяната е пухкава. Хапваме бавно и с наслада, скачаме от тема на тема и – изпаднали в безвремие – не усещаме кога са минали няколко часа.

Продължаваме с разходката – минаваме през центъра и по леко влажния тротоар разбираме, че е преваляло, но като по поръчка – слънцето ни се усмихва и огрява царския дворец.

Като първоначална резиденция на великия херцог и кралското семейство, Palais Grand-Ducal е произведение на архитектурата, построено през 16 век. Палатът е изящна комбинация от разнообразни стилове: романтични и средновековно-готически и модерни светлинни дизайни. Използван е от великия херцог като база, от която да упражнява служебните си задължения. Почитан заради очарованието си по време на Втората световна война, той е напълно запазен от нацистите и не търпи разрушения.

Стигаме до другата отправна точка за стария град,

от където ни се открива смайваща гледка на огрените от следобедното слънце старинни сгради обрамчени от блестящата река.

Слизаме по криволичещ път и аз отново съм запленена от червения бръшлян.

Разхождаме се по калдаръмените улички, пресичаме мостове, минаваме през замъка в сърцето на стария град, разглеждаме впечатляващите укрепления от друг ъгъл.

Поради стратегическото си положение Люксембург е бил – от 16 до 18 век – когато стените му са демонтирани, един от най-големите укрепени обекти в Европа. Стените нееднократно са подсилвани като градът е преминавал от една велика европейска сила към друга: Римската империя, Бургундия, Хабсбургите, френските и испанските крале и накрая прусите. Укрепленията са прекрасен пример за военна архитектура, обхващаща няколко века.

Връщаме се по живописна алея покрай реката и ставаме свидетели на залязващото слънце и светлините на града.

Вечеряме в ресторант Elch, чиито интериор от естествени материали изключително много ми допада. Разделяме си гъши дроб за предястие, за основно аз се спирам на магре, което е крехко и добре приготвено, а Ели на пюре с трюфел и зеленчуци. Всичко е вкусно и красиво поднесено, приказките продължават и вечерта неусетно се изнизва.

За неделя сме планирали Вианден – разходка в градчето и посещение на замъка.

1 коментар

  1. Vesela Lilova каза:

    Отново ми се напълни душата, мила Теди! Прекрасен, увлекателен разказ, красиви снимки. Благодаря ти, Тедичка, пренесе ме в Люксембург през есента, царствен и живописен!


Вашият коментар