Един ден в Амстердам

Всъщност е половин ден, но толкова наситен, че го усетих като цял. Цял ден за мен. Приказка.

В края на ноември посетих конференция за жените в ИТ сферата или Women in IT и в понеделник- след безумно ранния полет (този път без инфарктно забравяне на лични документи) и отмятане на работни задачи в хотела, имах възможност за разходка в центъра на Амстердам.

Таксито ме оставя близо до централния площад – Dam square. Преваляло е (разбира се), докато съм работила, но времето е с мен, слънцето ми се усмихва и прави цялото преживяване по-красиво.

Площадът се намира в историческия център на Амстердам. В западния му край е неокласическия кралски дворец, който е служил като кметство от 1655 г. до превръщането му в кралска резиденция през 1808.

Продължавам разходката с цел пазара на цветята, който от едноседмичния ни престой с Жоро преди няколко години, ми беше много на сърце. По път минавам покрай типични амстердамски гледки – магазини за сувенири, паркирани велосипеди на фона на тухлени къщи с кукленски фасади, канали, лодки.

Пазарът е все така оживен, жужащ от енергия, опияняващ с ароматите и цветовете си. За пореден път почти си купувам лалета, спирам се като осъзнавам, че избирам, а няма къде да ги съхраня и как да ги пренеса до София.

Сядам в уютно малко кафене в края на пазара и се наслаждавам на сгряващия чай от мента, капучино и салата с риба тон.

Избирам място срещу прозореца и гледам минувачите – повечето туристи, бързащи за следващата дестинация в списъка си, вгледани в картите или сочещи нещо, което ги е впечатлило, бъбрещи и безгрижни.

Продължавам към централната търговска улица и минавам покрай De Krijtberg Kerk с характерните си високи заострени кули. Църквата е посветена на св. Франциск Ксавие и поради пространствени ограничения е проектирана с необичайно височина и внушителна предна част.

Не устоявам на гледките включващи вода, велосипеди и тухлени фасади. Улавям туристическо корабче, което преминава под мост и подскачам от радост.

Минавам по Kalverstraat – търговската улица, и разглеждам магазините само отвън.

С братовчедка ми сме се разбрали да се чакаме на централната гара и променям плана си за Museums quarter в движение, защото започва да се стъмва. Придвиждам се до улица Damrak, която свързва Dam square с централна гара, влизам в магазин за сирене и купувам гауда с подправки, която – спомням си от миналия път, много ни беше харесала.

Градът се е пременил вечерно и е бляскав, златист и романтичен.

Намираме се със Зорница и решаваме да се отдадем на типично амстердамско удоволствие – разходка с корабче по каналите (за 14€ на човек) преди да отидем на задължителната бизнес вечеря. Слушаме историята на града, наслаждаваме се на гледките от друга гледна точка, снимаме седемте моста, които се виждат един зад друг като тунел и оставяме на светлините да ни омагьосат.

Първият ден от конференцията сме заедно, включително и на повечето сесии, организацията е посредствена, виждаме кривата на промяната за стотен път в професионалния си живот, обсъждаме, редим се на големи опашки и обядваме свежа купа суши.

Уоркшопите дават нова перспектива и по-задълбочен поглед, повечето лекции са повърхностни, Амстердам ме изпраща с проливен дъжд, но слънцето е с мен – над облаците – през целия полет.

1 коментар

  1. Vesela Lilova каза:

    Не знам дали звучи, като клише, но, за мен, наистина е голямо удоволствие да се пренеса на мястото, за което разказваш, мила Теди! И снимките и описанията са вълшебни! Щастлива съм от умиление, че съм свидетел на всичко това. Благодаря ти, от сърце!


Вашият коментар