Южна Африка – Стил бей

За последната ни сутрин в Найсна, слънчицето се е усмихнало и като по поръчка е огряло лагуната, за да можем да се насладим максимално на гледката, докато закусваме на терасата.

Закусваме дълго, обсъждаме всички приключения, които преживяхме до сега и тръпнем в очакване на всичко, което предстои. Безвъзвратно сме влюбени в Южна Африка – в гостоприемните ѝ хора, в силната ѝ природа, в златното ѝ слънце, в мощния ѝ океан, в червените ѝ скали, във вкусната ѝ храна, в безупречните пътища и невероятното капучино.

След дълга прегръдка с Йохан и съпругата му напускаме едно от най-хубавите места, на които сме отсядали. В разговор Йохан споменаваме, че обичаме да гребем и той ни препоръчва след Wilderness да спрем на Kaaimans Restaurant, да си наемем каяци и да разгледаме красивия каньон на реката Kaaimans и след това да обядваме там.

Стигаме до Wilderness и спираме на viewpoint – добре обозначено и обезопасено място за гледки, на което правим и кратка разходка. Плажът наистина е изключителен.

След това подминаваме отбивката за ресторанта и въртим малко повече, отколкото ни се иска, но успяваме да обърнем, паркираме и с бодра крачка се отправяме към мястото за наем на каяци. На което се оказва, че единственият почивен ден е вторник. Е, точно вторник ли намериха? Нямаме време да се разочароваме дълго и бързо правим нов план – Saint Blaze trail в близост до Mossel Bay.

Според инструкциите на google maps, отиваме в точка на пътеката, която повечето хора я завършват и се оказваме на богато и добре поддържано голф игрище с имоти с уникални гледки. Решаваме да направим част от разходката, да си хапнем вкусните сандвичи приготвени от Жоро и да се отправим към Still Bay, където имаме една нощувка преди да стигнем до Кейп Таун.

Пътеката на места няма добра маркировка, но има добра видимост и се ориентираме. Познатата силна хубост на океана, в контраст с тъмни и оранжеви скални образувания, ниска зелена растителност и обилна морска пяна. Мислехме си, че ще се наситим, но се дивим и на всеки завой.

Ранния следобяд пристигаме в уютната къща на Вивиан в Стил бей, настаняваме се и след кратка следобедна дрямка отиваме на плажна разходка – разбира се, с колата. Вивиан живее със съпругата си в същата къща, което в началото малко ни разваля преживяването, но после очаровани от топлото посрещане, желанието му да се погрижи за нас, да ни упъти и искрения му интерес и желание за разговор, ни печелят.

Имаме късмет, че сме на плажа около залез и светлината е разкошна. Отливът и отражението на облаците във водата по пясъка, в комбинация с цветните плажни вили, правят картината романтично-приказна. Дълго се разхождаме, хванати за ръце и попиваме красотата, тишината и спокойствието. Следим уловните набези на гларусите, слушаме меката музика на разбиващите се вълни и не усещаме как се нижат минутите.

Вечеряме в приятно заведение On the Rocks – препоръчано от Вивиан, с американски привкус – в обзавеждането, в обслужването и в храната. Жоро, типично по американски, хапва ребра, а аз поръчвам скариди с пери-пери: пикантен сос много популярен в Южна Африка.

След вечерята дълго разговаряме с Вивиан за семействата си, за България, за Южна Африка, за работа, за пътешествия, за удоволствия и за живота. Толкова е приятно да имаме близък досег с южноафриканците, да попиваме от тяхната философия на грижа – за природата и за хората, да научим повече за начина им на живот и да опознаваме тези топли и гостоприемни хора.

Сутринта ни започва с ранно кафе, чай и бисквитки, които са последвани от богата и вкусна закуска приготвена от Вивиан; съпругата му е на път и не е с нас.

Неудобно ми е да снимам, докато той се суети около масата, но всичко е изпипано – бърканите яйца и беконът са топли, препечените филийки също, сладката и маслото са в малки кокетни купички, чаят и кафето са току що сварени.

Сбогуваме се със сърдечна и дълга прегръдка, последвана от съвети какво да видим и къде да спрем по пътя до Кейп Таун и пускаме чистачките, за да обозначим, че ще завиваме и потегляме. Имаме 350 км до Кейп Таун и тази част от пътешествието я преживяваме като истински road trip. Слушаме готина музика, обсъждаме всичко, през което минахме в Южна Африка до сега, пътят е отличен, гледките – също.

Спираме за кафе и разходка в Swellendam, по препоръка на Вивиан.

Избираме Икигай, където предлагат занятчийско кафе, смутита, закуска и ръчно направени предмети. Както са описали на плакат в кафенето, икигай е японска дума, чието значение се изразява приблизително като причина за съществуване, включващо радост, чувство за цел и смисъл и благополучие.

Мястото е с изключителна атмосфера и за това не бързаме. Сокът зелена енергия е с лека люта нотка от джинджъра, който ползват, а капучиното е може би най-доброто, което съм опитвала. А в Южна Африка навсякъде правят чудесно капучино. Купуваме си пакет за горещ шоколад за вкъщи и отново сме на пътя.

Колкото повече наближаваме Кейптаун, движението става толкова по-натоварено, но с напътствията от google maps и моите навигаторски умения, пристигаме гладко до хотела, паркираме и се настаняваме.

Хотелът е First Group Hastings Hall – централна локация, апартаментът е удобен и просторен, обслужването е чудесно, грижата за водата – впечатляваща. Още с настаняването ни, във ваната намираме кофа и бележка, която обобщено гласи – „Тъй като водата е най-ценният ни ресурс, моля ползвайте кофата, докато си нагласяте температурата на душа и след това ни я оставете, ние ще намерим как да я оползотворим. Всяка капка е ценна.“ Ние разбира се усърдно пълним кофата всеки ден, както и молим да не ни сменят кърпите за целия престой от 4 вечери, за да сме съпричастни.

Близо сме до улица Kloof и привечер излизаме за разходка и вечеря. Сядаме в бургер бар, аз пийвам коктейл с грейпфрут, а Жоро пробва различни видове крафт бира.

Наблюдаваме смесицата от туристи, големи местни хипстърски компании, колеги излезли на по питие след работа и двойки и очакваме следващия ден, в който ще посетим плажовете Музенбърг и Боулдърс и нос Добра Надежда.


Вашият коментар