Тайланд: Банкок храмът на зората и кралският дворец

След час и половина полет от Краби, който ни струва 200 лв за двамата, кацаме на летище Suvarnabhumi. Жоро разузнава за опцията да пътуваме до стария град, където се намира хотелът ни, с автобус за 35 бахта на човек, вместо да вземем такси, което ни иска 400-500 бахта.

Имаме малко път пеша с куфарите на силното следобедно слънце, но намираме хотела Feung Nakorn Balcony Rooms and Cafe сравнително бързо и се настаняваме. Хотелът се намира на централно място в стария Банкок в 4-етажна сграда, която е преустроена от местно начално училище, но запазва много от класическата структура и дизайн. Градината, в която закусваме е като оазис – зелена, прохладна и спокойна.

Правим кратка почивка и се отправяме към Wat Arun или храмът на зората. Той е от другата страна на реката Chao Phraya и за да стигнете до него взимате ferry, което спира на кей №8 само срещу 4 бата на човек.  Влизането в храма е 100 бата на човек, което е около 5 лв. Храмът е отворен ежедневно от 08:30 до 17:30 часа.

Wat Arun – един от най-красивите храмови комплекси и изобщо сгради, които съм виждала. Не само заради местоположението му на брега на реката, но и защото дизайнът му е много различен от този на другите храмове, които бяхме видяли в Чианг Май и които предстоеше да видим в Банкок.

Предвид красотата на архитектурата и изисканото майсторство, с което е направен не е изненадващо, че Wat Arun се смята за един от най-красивите храмове в Тайланд. Върхът му на фона на река Чао Фрая е една от най-известните гледки от Банкок. Внушителната кула е висока над 70 метра и е красиво украсена с малки парчета цветно стъкло и китайски порцелан, деликатно поставени в сложни модели.

Фигури от тайландската версия на Рамаяна отблизо.

И Стоянови там. Аз съм се украсила с любимото франджипани.

Една от ступите. Общо са четири.

Любимата ми снимка. Храмът на фона на залязващото слънце.

След като разглеждаме прелестния Wat Arun, се качваме на корабче за разходка по реката и за да стигнем по-близо до крайната ни цел за вечерта – Khaosan road известен с атмосферата си, вкусната и ароматна улична храна, артисти, сувенири, барове и масажи.

Минаваме покрай кралския дворец по вода, който изглежда величествено на фона на залязващото слънце.

Минаваме и покрай тези колиби във водата. Като повечето азиатски държави и Тайланд е страна на контрасти.

Окаченият мост построен от Рама VIII. Също много типична и популярна гледка от Банкок.

Слизаме от корабчето на спирката на парк Сант Чай Пракан – който е бил захарна фабрика, а сега е чудесно зелено място за отмора с великолепна гледка към реката и множество вечерни мероприятия. Ние попадаме на забавна зумба на открито.

Забележителността на парка е ослепително белият Фра Сумен Форт, построен през 1783 г., за да защити града от речно нахлуване.

Красивата гледка на подвижния мост от парка.

Залез в Банкок.

Ето ни на Каосан! Невероятни фрешове за левчета. 20 бахта са около 1 лев. Разхождаме се и с всички сетива запечатваме атмосфера, аромати, звуци, текстури, вкусове. Купуваме сувенири, хапваме прясно приготвена улична храна и невероятен кокосов сладолед и се оставяме на местността да ни води. Прибираме се приятно уморени и замаяни.

Следващият ни ден в Банкок започва с разкошното франджипани, което краси терасата на слизане за закуска.

Екипирани с подходящи дрехи, вода и добро настроение се отправяме към царския дворец. На път за там попадаме на опит за сравнително безобидна измама – спират ни на улицата и ни казват, дворецът днес ще работи от ранния следобяд, а сутринта е затворен по религиозни причини. Целта е да ни продадат градска екскурзия с тук-тук. Аз съм чела за тази схема в Trip Advisor, любезно отклоняваме момчето, което настоява да ни повози до други забележителности и продължаваме пеша – хотелът ни е с наистина чудесна локация.

Уж отиваме рано – половин час, след като е отворил, а дворецът вече е пълен с азиатски групи дошли на посещение, и въпреки че е 9 сутринта и жегата е навсякъде. Входът е 500 бахта на човек или 25 лв. Най-скъпата забележителност в Тайланд. Взимаме си аудио гид на английски.

Парадният вход към комплекса с демоните пазители.  Има шест двойки от тях, повечето от които гледат към параклиса на Изумрудения Буда, сякаш го охраняват от зли духове.

Демонските статуи са построени при управлението на крал Рама III и всяка от тях е важна персона от на историята Rammakian – тайландската версия на Рамаяна.

Златната ступа, която е известна и като Phra Siratana. Построена е от крал Рама IV през 1855 и в нея (както – предполагаемо – във всички ступи) са вградени реликви на Буда. Ступата има кръгла основа и форма на камбана, в цейлонски стил.

Вихарна или залата за ръкополагания ако помните от пътеписа за Чианг Май – Phra Wiharn Yod. Построен от цар Рама III и е използван и като параклис. Надстройката е с формата на тайландска корона, украсена с цветни порцеланови мозайки от Китай. Изключително красива.

На тази снимка се вижда по-добре красивата  надстройката с формата на тайландска корона, както и златното кинаре отпред – митологично създание, половин птица, половин човек.

Кралският пантеон, който съхранява останките на осемте царе на династията Чакри.

В комбинация с една от осемте ступи в кхмерски стил.

И невероятно красивият покрив, на който се виждат два от шестте демони пазители.

Пред пантеона има две златни ступи в чест на майката и бащата на крал Рама I. Ступите са заобиколени от различни митологични същества.

Като например от кинаре – митологично създание, половин птица, половин човек.

И демон от тайландската версия на Рамаяна.

Детайл от украсата.

Wat Phra Kaew или храмът на Изумрудения Буда. Kралски параклис разположен в двора на дворец и основната забележителност в религиозната част на комплекса. Построен през 1782 година от крал Рама I.

Параклисът отстрани.

Храмът на Изумруденият Буда се счита се за най-свещеният будистки храм в Тайланд. Изумруденият Буда е силен религиозно-политически символ на тайландското общество и е дълбоко почитан в Тайланд като защитник на страната. Според легендата този образ на Буда произхожда от Индия, където мъдрецът Нагасен пророкува, че „Изумруденият Буда“ ще донесе „просперитет и превъзходство на всяка страна, в която живее“.

Тъмнозелената статуя е висока около 66 сантиметра и е издълбана от един единствен камък („смарагд“ на тайландски означава тъмнозелен цвят, а не специфичен камък). С изключение на тайландският крал, никой друг няма право да докосва статуята.

Кралят променя дрехата на статуята три пъти годишно: през летния, зимния и дъждовните сезони. Важен ритуал, изпълняван, за да донесе щастие на страната през всеки сезон. През лятото дрехата представлява златна корона и бижута, както и набор от скъпоценни орнаменти, които украсяват образа от раменете до глезените. През зимата се използва мрежест халат или пончо от златни мъниста. Златното облекло през дъждовния сезон е завито над лявото рамо на божеството, а златните орнаменти украсяват образа до глезените.

Библиотеката и голямата златната ступа. Phra Mondhop – будистката библиотека (и съответно моя любима). Построена, за да съхранява голям красив перлен шкаф за книги, който да приюти будистки писания.

В този изящен павилион се помещава образа на Буда, използван в церемонията по кралска оран.

След като всичките ни сетива са замаяни от красотите в религиозната част от комплекса и научаваме интересните подробности за сградите от аудио гида, се промъкваме сред тълпата китайци облечени от глава до пети и с огромни шапки, за да се предпазят от слънцето и се отправяме към светското пространство.

Главната сграда на кралския дворец. Построена през 1877 от крал Рама V. Единствената сграда в комплекса която комбинира европейски стил – долната част, с покрив в тайландски стил.

Групата от сгради Phra Maha Prasat. Основните сгради в тази област датират от царуването на крал Рама I и са от най-старите съществуващи сгради в кралския дворец. Цялата група от тронни зали се намира в ограден и павиран двор.

Тронната зала Phra Thinang Dusit Maha Prasat доминира в сградите от Maha Prasat групата. Изцяло симетрична е и покривът й е покрит с висока позлатена кула. Залата се счита за идеален архетип на тайландската традиционна архитектура. Всеки аспект от външната украса на тронната зала е наситен със символика. Залата е построена във формата на висока планина, олицетворяваща планината Meru, митологичният център на вселената.

Фронтоните са украсени с фигурата на божеството Нараяна, която символизира кралското и царската асоциация с божественото. Според легендата, Нараяна се спуска от небето в човешка форма, за да помогне на човечеството, като облекчи страданията им. Така божеството обединява всички идеални качества за един крал.

Долният слой, според тайландските вярвания, прилича на лъвски крак, а лъвът е символ на семейството на Буда.

Очаквайте и следващата част от пътеписа за Банкок, в който ще се повозим на тук тук, ще разгледаме още великолепни храмове, за последно ще се потопим в атмосферата на Каосан и ще направим разбор на цялото тайландско приключение.

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар