Тайланд: Началото и Чиангмай

Към Тайланд нямах специален афинитет, както към Бали – познавах го от филмите – лазурните води на остров Ко Фи Фи Ле от „Плажът“ и малко история за кралство Сиам от „Анна и Кралят“. С Жоро избрахме Тайланд за годишното ни ергенско пътуване, защото искахме отново Азия, искахме будитска държава, държахме на кухнята, островите и разнообразието. Вече влюбени в Бали, имахме усещането, че Тайланд ще ни хареса.

Направихме план с помощта на моята приятелка Райна, която беше ходила със семейството си преди няколко месеца и се спряхме на три различни локации – Чианг Май на север, Краби и прилежащите острови на юг и Банкок. Придвижвахме се с вътрешни полети на Air Asia или нискотарифната Thai Smile, които са евтини и удобни.

Маршрутът ни е: 3 нощувки в Чианг Май в хотел Vieng Mantra, 6 в Краби във Phu Pha Aonang Resort & Spa – за Краби и островите, и 2 в Банкок във Feung Nakorn Balcony Rooms and Cafe преди да излетим обратно за Катар и София.

След полу-инфарктно преживяване на летището в Банкок, където по чиста случайност намирам изпадналия ми до една пейка паспорт, и последващ едночасов полет, кацаме благополучно в Чианг Май. Проучили сме, че таксито е безопасна и евтина опция. Приятен младеж ни закарва до хотела ни за 160 бата, или 9 лв. Имаме обменени няколко хиляди бата от София и, както и в Бали, сме взели долари, защото курсът е много по-добър на място.

Избираме Чианг Май за първата ни спирка в Тайланд най-вече заради надеждата, че градчето ще е автентично. От снимки и пътеписи, които сме разглеждали – Краби и островите са доста по-туристически и позьорски, независимо, че са много красиви и предлагат разнообразни водни активности и забавления. Банкок, като столица, ще е официален и подреден, предполагаме, а искаме да се докоснем до автентичен Тайланд, доколкото ни е възможно.

Чианг Май ни омая с неподправеност, с чарът на малкото градче, с вечерен базар изобилстващ от ръчно направено изкуство, дрехи и сувенири, ароматна улична храна и изключителна атмосфера, с впечатляващи храмове, в които историята се усеща, освен че се вижда, с близкото убежище за слонове, с великолепни масажи на ниски цени и с Terracotta garden – зелен оазис в сърцето на стария град.

Храмовете

Храмовете са толкова много на брой и с толкова много лица, че им посветих отделен пътепис.

Tha Phae Gate

Осемте основни порти на стария град гледат в различни посоки според осемте точки на компаса и всяка има свое астрологично значение. Tha Phae Gate е обърната на изток и символизира просперитет. Исторически това е била основната порта, през която монаси, търговци и дипломати влизали в Чианг Май.

Днес Tha Phae Gate е място на много културни дейности и фестивални тържества. Сред тях са вестивалът на цветята в Чианг Май през февруари, Тайландската нова година – Songkran през април и фестивалът Loy Krathong през ноември.

Убежището за слонове

Предварително си бяхме набелязали убежище за слончета, което искаме да посетим, за да се запознаем отблизо с тях и да участваме в дневния им режим. Язденето на слонове също е преживяне, което ще видите да предлагат, но ви съветвам да го избягвате. Методите за обяздване са груби и жестоки – можете да ги проветите в YouTube – и ползвайки подобна услуга само ще ги стимулирате. В убежищата има приютени слонове, които преди това са били използвани са яздене или са претърпели други трудности.

В убежището близо до Чианг Май предлагат еднодневни, полудневни или нощни визити. Ние се спряхме на полудевна с включен транспорт от и до хотела, активности с животните и обяд за 1700 бахта на човек, което е около 90 лв.

Отнема ни час и половина, за да стигнем до мястото, в автобусчето има две приказливи американки, които се разговарят с цялата група, така че не скучаем. 8 човека сме – ние с Жоро, двойка момче и момиче от щатите, които са се сгодили скоро и които обикалят света като отсядат в домовете на непознати и им помагат с къщната работа срещу храна и подслон, испанец и словенка, които живеят в Гран Канария, обичат да пътуват и са отседнали в нашия хотел, и двете американки, които вече са обиколили островите и не са особено впечатлени от тях,

Бусът ни оставя и продължаваме пеша. Местността.

Ето ги и слончетата! През цялото време сме близо до тях – храним ги, гушкаме ги – доколкото можем, правим им кална баня и ги къпем.

Раздадоха ни специални дрехи, с които се обличаме всички. Закуската им стартира с банани.

Някои от по-хитрите директно дойдоха да обират хранта от количката, от която я взимахме. След бананите, Жоро и няколко от другите момчета от групата донасят царевица. Слончетата избират сами кочаните и ги разопаковат с хоботите си.

Местните жени тъкат дрехите, с които бяхме облечени, както и малки чантички, които взехме за децата.

Тази дама беше бременна – вече е родила! Ако искате да се порадвате на бебе слонче, сега е вашият момент. Бременността на слоновете продължава 2 години.

Друг интересен факт, който научихме е, че има само два вида слонове на света – азиатски и африкански. Африканските слонове са доста по-големи, имат два „пръста“ на хобота си – азиатските имат само един, и ушите им са много по-широки.

Любимата ми снимка от цялата слонска серия! Слончетата си играят.

Нямам снимки от калната баня и от последващата баня в реката, тъй като нямах подходящата апаратура. Следващият път ще съм по-подготвена.

Базарът за цветя

На базара попаднахме на опознавателната разходка на града в деня, в който пристигнахме.

Любимите ми божури! Тайландците много ги използват за дарове (подобно на нашето палене на свещи) в храмовете си.

Огърлиците от свежи цветя също са направени за дарове в храмовете.

Вечерният неделен базар

Една от основните атракции в Чианг Май, за която бяхме чели предварително и много държахме да посетим.

Sunday weekend walking street или неделната пешеходна улица е пулсираща система от изкуство, занаяти, музика и храна – с ръчно изработени качествени стоки и сувенири, които отразяват духа на северен Тайланд. Базарът е и място за провеждане на всякакви местни събития – от танцови рецитали до конкурси за красота. Започва от Tha Pae Gate и минава през Ratchadamnoen Rd – улицата точно пред нашия хотел, общата дължина е около километър. Както подсказва името, базарът се провежда всяка неделя от 16:00 до около полунощ. Пътят е затворен за трафик през това време.

Разхождаме се и се наслаждаваме на атмосферата и на вкусната, ароматна и евтина улична храна.

Пад тай, тофу с пикантен сос и пролетни ролца. Пад тай е типично – и мое много любимо – тайландско ястие – оризови спагети се приготвят на уок тиган, с тофу, кълнове и яйца. Могат да се добавят и скариди (както в случая), пилешко или телешко. Сервира се с пресен лук, лайм и начукани белени фъстъци.

Пресни горещи кралски скариди на скара с пикантен сос.

Снимките не са с добро качество, но ги оставям, за да добиете представа за атмосферата.

Освен със сувенири със слончета – шалове, портмонета, ключодържатели и козметика, се сдобиваме и с картина създадена като резба върху биволска кожа – класическите форма на традиционното тайландско изкуство. Творецът е изобразил герои, взети от тайландската Рамаяна и древната тайландска класическа литература. Нашият избор е белият – добър – слон от Рамаяна. Струва ни около 60 лв – нищожна сума за прецизната изработка и качествения резултат.

Terracotta Garden

На последния ни ден в Чианг Май решаваме да се разходим по малките улички и да се отдадем на града. Търсим Terracotta garden – място, за което бях чела в блог и дамата силно препоръчваше. Кафене потънало в зеленина и интересни статуи.

Предишната вечер сме спазарили две фанелки с любимия ми азиатско-английски лаф – Same same, който азиатците използват често и по всякакви поводи.

Жоро е много ориентиран и намираме мястото. Заслужава си всеки суперлатив!

Изкарваме един блажен час в този оазис с фреш от диня и чудесно капучино.

Няколко младежи работят от това вълшебно място – един участва в конферентен разговор, друга дама пише, а трета група провежда работна среща. Размечтах се и ние да можем да си позволим да работим дистанционно от подобни места.

Храната

На първата вечеря в Чианг Май и в Тайланд опитваме типично тайландско ястие – супата том ям. Приготвя се с гъби, джинджифил, кокосово мляко и скариди. Доста лютичка – не ми става любима и Жоро я хапва.

Друго типично тайландско ястие – пад тай, пък толкова ми харесва, че го поръчваме стандартно на всяко сядане в заведение. Оризови нудли, тофу, кълнове, яйца, пресен лук и скариди.

Свежо предястие, което в Тайланд ползват вместо салата.

За последна вечеря Жоро избира това заведение, което изглежда доста опърпано, но както и предположи той – изключително вкусно.

Калмари с пържен чесън. Много крехки и приятни.

Скариди и броколи.

Пролетни рулца.

Кокосова люта супа със скариди, която очаквах да е доста по-кокосова и не толкова люта, но успях да хапна само три лъжици преди да ми се подпалят вътрешностите. Жоро я довърши без притеснения.

Кокосов сладолед сервиран в кокосова купа и месце от млад кокос.

Последният обяд посвещаваме на заведението срещу хотела, което сме набелязали от първия ден  и което, както се оказва, предлага една от най-вкусните храни в Тайланд. Red sniper печен на скара, пикантна салата от зелено манго и кралски скариди на скара.

След чудесните разходки из храмовете и другите тайни на Чианг Май, следващите дни посвещаваме на Краби и околните острови и Банкок.

1 коментар

  1. Vesela Lilova каза:

    Отново ме грабва увлекателния и подробен разказ и снимките в допълнение на цялото блаженство, на което ни правиш свидетели, мила Теди! Далечни, непознати места, отиваме с теб и не ни се тръгва. Благодаря ти от сърце! Пътувай, посещавай все по-прекрасни места, очакваме и ние с нетърпение!


Вашият коментар