Есенно пътешествие в културния свят на Виена

Миналата есен отново избрахме Виена за вече традиционното годишно пътуване на оригиналното ми семейство – сестра ми и родителите ни. Имаше още много места, които искахме да посетим, харесваме приятелската и космополитна вибрация на града, широките улици, уханието на печени кестени и канела, както и – не на последно място – че слагат сметана на всичко.

Есенно пътешествие в културния свят на Виена. Разгледахме музеите на Моцарт и Фройд и отделихме цял ден на Белведере. В първата част от разказа ще ви разходя в световете на Моцарт и Фройд и ще посветя отделен пътепис на Белведере и оригиналите на Густав Климт.

Започваме разходката си и успявам да направя снимка на два класически виенски символа – операта и типичния туристически превоз за Виена.

Виенската опера е построена по времето на Кайзер Франц Йозеф І. през 1861 – 1869 година като дворцов оперен театър, тържествено открита с постановката на „Дон Жуан“ от  Моцарт, за който ще прочетем повече след малко.

Любимият Stephansdom или катедралата Св. Стефан. При предишното ни посещение я разгледахме отвътре и се качихме да видим центъра от високо, така че този път се насладихме само на фасадата.

Интересна подробност за катедралата е, че има 23 камбани, от които 20 се използват и всяка си има роля. Ние чухме едната като се бяхме качили преди две години, а най-голямата – втората по големина в Европа след тази в катедралата в Кьолн, се използва само за празници.

След като обиколихме катедралата от всички страни, стигнахме до крайната ни дестинация за първия ден – къщата на Моцарт, която е много близо до св. Стефан. Къщата музей е отлично уредена, с описания на немски и на английски, има разкази за живота, семейството и работата му, любопитни подробности за творбите, конкурентите му и ежедневието във Виена от началото на 18 в. Билетът струва 11 евро на човек и обиколката отнема около 2-3 часа.

Волганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург. Син е на известния композитор и педагог Леополд Моцарт.  От 25 годишна възраст живее във Виена; жени се и има 4 деца със съпругата си като през по-голямата част от престоя си във Виена живее в тази къща.

Надарен е с изключителна музикална дарба и успява да изсвири дадено музикално произведение, след като го е чул само веднъж. Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици.

Ето какво е виждал Моцарт от прозореца си. В края на улицата е площада при св. Стефан.

Портрети на обществото, в което се е движил Моцарт.

Смъртната му маска.

След вълнуващата разходка в света на Моцарт, сядаме да изпием по едно капучино, разбира се с бита сметана, с няколко торти за компания – повечето, от които също със сметана.

Къщата на Фройд се намира в не-туристическа част на града и ни беше приятно да разгледаме как живеят австрийците. Ако и вие се чудите – чисто, подредено, не особено зелено, заобиколени от заведения и магазини за здравословно хранене.

Музеят се помещава в къщата, в която е живял Фройд със семейството си, в която е водел психоаналитичните си сесии и е пишел трудовете си. За любители на психологията като мен и Стела беше изключително вълнуващо да се докоснем до живота и делото на бащата на психоанализата. Възможно е на хора незапознати и незаинтересовани от тази материя, музеят да се стори скучен. Входната таска е 12 евро. Едни от най-добре похарчените 12 евро на тази екскурзия, наред с еврата за торти и кафета със сметана, разбира се.

Ето ни във фоайето – чакаме за класическа психоанализа на кушетката.

Мястото, на което преди са чакали.

Фройд извършвал психоаналитичните си сесии седейки на стол, а пациентите му лежали на кушетка и през по-голямата част от времето правели свободни асоциации на чувствата и сънищата си. Фройд вярвал в безпристрастната анализа и за това основно водел записки, рядко се намесвал, за да зададе въпрос или направи обобщение.

Снимка на емблематичната кушетка, както и стилистично представяне на кушетката, на която се разполагали пациентите и столът на Фройд. Оригиналната кушетка е изложена в Лондон, където Фройд я преместил бягайки от нацистите.

Докторът смятал, че кокаинът може да му бъде полезен помощник в работата и направил няколко експеримента по повода, но бързо разбрал за пристратяващия му ефект и го изоставил.

Оригиналът на „За сънищата“ – модерна и напредничава за времето си и основоположник на всички теории за тълкуване на сънищата. Въпреки, че повечето от постановките на Фройд са доказано неефективни и остарели, тази книга си остава класика и до днес най-вече с асоциативния метод и архетипната символика.

Този любопитно оформен стол е създаден за Фройд през 1930 г. от архитекта Феликс Ауенфелд, като подарък от дъщерята на Фройд Матилдa.

Фройд имал навика да чете в много странно и неудобно положение на тялото. Той се облягал, заставайки в диагонална позиция, единият си крак  прехвърлял на подлакътника, а книгата държал високо над главата си. Странната форма на стола е опит да направи четенето за Фройд по-удобно като запази позата му.

Ето ме и мен в огледалото, което седяло на бюрото на Фройд. Дали успях да се огледам в неговата мъдрост и напредничавост?

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInEmail this to someone

1 коментар

  1. Весела Лилова каза:

    Благодаря на Теди, че ни припомни любими места във Виена! С удоволствие ще отидем пак за няколко дни. Чакам ги с нетърпение!


Вашият коментар