Вашингтон – първи впечатления и Балтимор

На Вашингтон отдавна му се каним със сестра ми Стела, защото първият ни братовчед – Роко, се премести там със семейството си преди няколко години. Тази година успяхме да си стиковаме програмите и планирахме едноседмично посещение в началото на май, за да използваме почивните дни.

Визовият процес не е най-приятен и най-евтин – подаването на документи за виза струва $160, попълва се обширен формуляр DS-160 и след това се насрочва дата за интервю в американското посолство. Ако планирате да ходите на работа след интервюто, не взимайте със себе си лаптопа, защото не можете да го вкарате в сградата и отказват да го съхраняват. Ние като отидохме имаше проблем със системата, за това почакахме по-дълго, но след като отстраниха техническата грешка, бяха много ефективни и подаването на документите и самото интервю минаха сравнително бързо.

Екипирани с визи и билети с полет през Франкфурт на United Airlines се отправяме към летището. Аз не съм ходила в щатите от повече от 10 години, когато сравнително често пътувах до Бостън и Ню Йорк по работа и много се вълнувам. Стелето тръгва с лек скептицизъм към безкрайните проверки за сигурност и множеството забрани. Полетът до Франкфурт е бърз и приятен и на двете ни става много приятно като чуваме herzlich willkommen при кацане – Стела е немска възпитаничка и аз обичам езика и държавата покрай нея.

Престоят ни във Франкфурт е кратък и имаме време само за всички процедури по сигурност. В самолета за дългия полет, виждаме, че има доста свободни седалки и се преместваме, за да сме само двете. Безкомпромисна стюардеса ни връща на местата ни, защото свободната част се оказва economy + – билетите там са по-скъпи. Разочаровани сме, но се настройваме положително, гледаме филми, поспиваме и пристигаме благополучно. Роко ни чака на летището, настаняваме се в прекрасната им къща и се приготвяме за нощен сън по източно американско време.

Понеделник посвещаваме на Балтимор – крайморски град с чудесна морска вибрация и специфична лежерна атмосфера, която имат градовете около вода, и по-специално на околността покрай пристанището.  Братовчедите имаме време заедно, времето е слънчево, алеите ни приканват към дълги разходки.

Започваме от стария фар Seven Foot Knoll Lighthouse; от Южна Африка знаем, че всеки фар е уникален с постройката и цветовете си. Този впечатлява и с история – датира от 1855 година и е най-старият фар на Мериленд. Отворен е за посещения и е предпочитано място за наблюдение на залеза.

През по-голямата част от историята си Knoll Lighthouse е бил обслужван от пазители, които всяка вечер по залез слънце са запалвали светлината му и всяка сутрин са я гасели. При мъгла е звучал непрекъснат звънец.

Продължаваме разходката по уличките, снимаме се, дивим се на добре поддържаните цветни градини, чистата вода и панорамата.

Вниманието ни привлича красивата сграда на книжарницата Barnes & Noble и веднага се отправяме към нея.

Сградата е на бившата историческа електроцентрала Прат Стрийт. Масивна индустриална структура с неокласически детайли построена с тухли, теракота и стомана. След като електрическата централа вече не е в активна експлоатация, сградата е била придобита от община Балтимор. Оттогава тя е била реконструирана и пренасочена към различни търговски проекти – последният и най-успешен е книжарницата, в чиито интериор са включени котлите и други типични елементи от електроцентралата с естетическа цел.

Мястото има невероятна атмосфера – смесица от исторически дух, книжно присъствие и старинни тайни. Отделяме известно време да разгледаме интериора, после се пръсваме по различните щандове за книги. Купуваме подаръци, детски книжки, дневници и Роко едвам успява да ни организира, за да продължим разходката.

Минаваме покрай останка от трагичните септемврийски събития в Ню Йорк и продължаваме разходката на пристанището.

Влюбвам се в този красив кораб, който се нарича – „Гордостта на Балтимор“ и е репродукция на Балтимор Клипър от 1812 година.

Символ на бързите, лъскави кораби, които са придобили слава като по време на войната от 1812 г. „Гордостта на Балтимор“ насърчава икономическите и културни връзки между щата Мериленд и пристанищата, които посещава, като споделя богатата морска история на залива Чесапийк.

“Съзвездие” е друга красавица, която ми привлича вниманието и я снимам от различни ъгли. Не мога да се наситя на фината и красотата и обещанията за морски приключения. Оригиналната „Constellation“ построена през 1797 е кръстена на конфигурацията на 15-те звезди в оригиналния флаг на САЩ.

По препоръка на Роко обядваме в Rusty Scupper. Ресторант с невероятна гледка и прясна морска храна. Нямам търпение за любимата clam chowder – гъста супа с парченца рачешко месо, която заобичах от Бостън. Crab cake – солено кексче с рачешко месо, е превъзходен, а аспержите са приготвени отлично – добре овкусени и хрупкави.

Обядваме бавно, наслаждаваме се на компанията си и на всяка хапка от вкусната храна. Обслужването, както обикновено в щатите, е ненатрапчиво и любезно, така че да се почувстваме обгрижени и специални. Минутите следобедно се разтягат и неусетно изпадаме в приятно безвремие.

Продължаваме с бавната разходка покрай водата, отдаваме се на сладоледени удоволствия и на сладки приказки.

Очаквайте и следващия пътепис посветен на Вашингтон DC, в който ще се разходим до обелиска на Вашингтон, паметника на Втората световна война и на Томас Джеферсън и ще видим точни реплики всички подписи от декларацията за независимост.

1 коментар

  1. Стела каза:

    Ех, че прекрасен разказ с картинки! Върнах се на тези места и ги преживях отново. Благодаря ти за вдъхновението, Теди.


Вашият коментар