Археологическият музей в Неапол е една от най-значимите културни институции в Италия. Сградата е масивна, в неокласически стил, с червеникави фасади и каменни рамки около прозорците. Музеят съхранява уникални колекции от артефакти от Помпей и Херкулан, включително мозайки, фрески и предмети от ежедневието на римляните. Там се съхранява и прочутата „Фарнезе колекция“ със скулптури от древен Рим, както и богат раздел с гръцки и египетски находки.

Билетите за музея са €10 за възрастен и безплатно за деца до 18 години. Ние взимаме аудио гидове – най-доброто ни решение, които са по €5 на човек и е необходимо да оставим депозит. При връщане на устройствата, си получаваме депозита обратно.

Посещаваме музея в един от дните през ноемврийския ни дълъг уикенд в Неапол.

Римски скулптури

Секцията с римските скулптури е една от най-впечатляващите и запомнящи се части на експозицията. Тя включва оригинали и римски копия на гръцки шедьоври, създадени между I век пр. Хр. и II век сл. Хр., както и произведения от прочутата колекция Фарнезе – събирана от римски аристократи и пренесена в Неапол през XVIII век.

Отделяме ѝ повече от 2 часа и се наслаждаваме на монументални статуи на богове и герои – Аполон, Херкулес, Артемида, Персефона, копия на класически гръцки творби и саркофази с митологични сцени.

Тук представям малка част от произведенията, които ни развълнуваха в тази част на музея –

Ливия като жрица, разпозната по булото, тържественото облекло и инфулата – специална лента от червена и бяла вълна. Венецът и съдът за тамян допълнително потвърждават нейния религиозен статус. Произходът е от Помпей, около средата на I век сл. Хр.

Триумфираща Афродита“е мраморно копие на бронзов оригинал от V век пр. Хр., вероятно украсявал фронтона на храм, посветен на богинята. Намерена е в некропола на древния Коринт и принадлежи към късната елинистическа епоха.

Саркофагът от бял мрамор изобразява вратата към подземното царство на Хадес.

Бог Океан легнал настрани, с рог на изобилието в едната ръка и другата положена върху митично морско същество.

Пак бог Океан с ръка върху морски дракон.

Антиной – фаворит на император Адриан, обожествен след смъртта си и изобразен като бог Бакхус.

Аудио гидът ни разказва, че Антиной бил любимец и спътник на император Адриан. По време на пътуване в Египет през 130 г. той умира мистериозно, вероятно удавен в Нил. Адриан е толкова покрусен, че го обожествява – създава култ към Антиной, основава град Антинополис в негова чест и издига множество статуи, представящи го като бог, включително Бакхус (Дионис). Това е уникален случай на обожествяване на частно лице в римската история.

Морска Венера, изработена от бял мрамор, особено популярна в римско време и често използвана като декоративен елемент за фонтани.

С Пепчо, с когото се разхождаме заедно, се впечатляваме от изкусната изработка на диплите на робата на Венера, които плавно се спускат около бедрата и създават усещане за движение и лекота.

Асклепий – богът на медицината, символизиран чрез жезъла със змия – емблема на лечението и здравето. За феновете на Васил Попов и „Аждер“ (като мен), този Бог е със специално значение.

„Варварски носач“ (Barbarian bearer) – типична статуя за римската декоративна скулптура, използвана като опора за маси или архитектурни елементи. Изработена е от два вида мрамор: тялото е от пъстър мрамор (познат като „pavonazzetto“), а главата, ръцете и краката – от тъмен камък, което създава впечатляващ контраст. Облеклото е богато на гънки, което свидетелства за майсторството на скулптора.

Този тип статуи често изобразяват „варвари“ – пленници или слуги, които символично носят тежестта на цивилизацията. Те са били популярни в римските вили като декоративни опори за маси (table supports).

Аполон, седнал върху скала с лира и плектър – символи на музиката и изкуството. Оригиналът е от началото на II век, изработен от порфир, а по-късно римският скулптор добавя части от бял мрамор. Отново изключително майсторство на създателя – дрехата се дипли като жива.

Римско копие на древногръцка култова фигура на Коре или Персефона – дъщерята на богинята Деметра в древногръцката митология. Тя е свързана с култа към плодородието и сезоните, защото митът за нейното отвличане от Хадес и завръщане при майка ѝ символизира цикъла на природата – зима и пролет.

Театралната маска, добавена при реставрацията, променя първоначалния смисъл на статуята – тя е представена като Музата на театъра – символ на изкуството, драмата и вдъхновението.

Артемида от Ефес, известна още като „Ефеската Артемида“, е една от най-емблематичните фигури на древния свят и символизира плодородието, изобилието и природните цикли.

Аудио гидът ни разказва за характерните елементи –

♦ Многобройните овални форми върху гърдите ѝ се тълкуват като символи на плодородие – според различни теории те могат да представляват гърди, яйца или жълъди.

♦ Богатата украса с животни и растителни мотиви по тялото подчертава връзката ѝ с природата и живота.

♦ Черната глава и ръце контрастират с тялото от светъл камък, което е типично за римските копия на оригиналната култова статуя от Ефес.

Артемида в този образ не е просто ловната богиня, а Великата майка – пазителка на плодородието и хармонията в света.

Саркофагът от бял мрамор представя митологичната сцена на сътворението на човека от Прометей, заобиколен от други божества. Впечатляващ пример за римска интерпретация на гръцкия мит.

Дорифорос представя герой в героична голота, носещ копие на лявото рамо – вероятно Ахил или Тезей. Тя е римско копие на прочутия оригинал на Поликлет от V век пр. Хр., считан за образец на класическата пропорция и идеалната мъжка форма. Произходът ѝ е от Помпей, датирана между II и I век пр. Хр.

С това завършваме обиколката си на впечаляващите римски статуи и се отправяме към египетската секция.

Египетски артефакти

Египетската секция е истинско съкровище за любителите на древната история. Представя артефакти от различни периоди на египетската цивилизация – от Средното царство до Новото царство – и разкрива ритуалите, вярванията и ежедневието на древните египтяни.

Ето какво ни направи най-голямо впечатление –

Шабти – статуетки, поставяни в гробници, за да поемат задълженията на покойника в отвъдното – като обработване на земя или носене на пясък. Те символизират социалната йерархия: богатите си осигурявали помощници дори след смъртта си. Надписите върху фигурките обещават готовност за изпълнение на всяка задача вместо своя господар.

Шабти се появяват около 2000 г. пр. Хр. и постепенно се развиват – от прости фигурки до модели с инструменти и дори образи на собственика. В края на Новото царство броят им достига 365, по един за всеки ден, плюс надзорници, което показва колко детайлно египтяните са планирали „работата“ в отвъдното. Тази практика отразява социалната структура и идеята за вечен ред след смъртта.

Отличителни белези на тази шабти фигурка са двойната перука, пробитите уши за обеци и липсата на земеделски инструменти, които по-късно стават стандартни. Статуетката е ценен пример за прехода в египетското изкуство и религия през XIII век пр. Хр.

Канопските съдове са използвани в Древен Египет за съхранение на органите на покойника, извадени при балсамиране (както ни разказаха и в историческия музей в Кайро). Капаците им често носят образите на четиримата синове на Хор, които – заедно с богини-покровителки – защитавали органите. Името „канопски“ идва от легендата за гръцкия моряк Канопус, почитан като съд с човешка глава.

♦ Амсет – смятал се за пазител на черния дроб и бил свързан с южната посока; неговата човешка глава символизирала човешката природа и уязвимостта на органите.

♦ Хапи – с глава на павиан, защитавал белите дробове и бил свързан със север; павианът бил свещено животно, асоциирано с мъдрост и връзка със слънцето.

♦ Дуамутеф – с глава на чакал, пазел стомаха и бил свързан с изтока; чакалът бил символ на бдителност и защита, често свързван с бог Анубис.

♦ Кебехсенуф – с глава на сокол, защитавал червата и бил свързан със запад; соколът бил емблема на небето и царската власт, свързан с Хор.

Египетската колекция не е голяма, отнема ни около час и след това продължававаме към забранената секция, където не е позволено да се снима.

Забранената секция („Gabinetto Segreto“)

Това е специална стая с ограничен достъп, където са събрани находки от Помпей и Херкулан — артефакти, които в миналото са били считани за неприлични и затова дълго време са се пазили под ключ. Секцията е създадена през XIX век при Бурбоните, каталогизирана официално през 1819 г., многократно е била отваряна и затваряна според духа на епохата, а в наши дни се представя като изследователски корпус за разбиране на римските обществени обичаи, религиозни и еротични символи и хумор.

Достъпът исторически е бил разрешаван само с изрично позволение; днес се прилагат възрастови ограничения и информативни табла за историческия контекст.

Изобразените сцени и скулптури са откровено еротични, в голямата си част смущаващи – особено за Пепчо, и за това преминаваме набързо, без да се съсредоточаваме.

Част от предметите са класифицирани като защитни символи, използвани за прогонване на „лошия поглед“ и носещи късмет — не като частна еротика, а като публична „магическа“ сигнализация.

Следващата ни спирка са мозайките, които са толкова вълшебни, че захласнато ги разглеждаме повече от час.

„Мозайки“ (Sezione dei Mosaici)

Тази секция е посветена на великолепните мозайки, открити в Помпей, Херкулан и Стабия, и е една от най-впечатляващите в музея. Съдържа както подови мозайки, така и стенни панели, пренесени от римски домове и вили. Мозайките са изработени от хиляди малки камъчета (тесери) с невероятно майсторство и внимание към детайла

Аудио гидът ни разказва, че римляните ползвали мозайките не само за украса, но и като символ на статус – колкото по-сложен и цветен е мотивът, толкова по-висок е социалният ранг на собственика. Някои мозайки изобразяват сцени от митологията, други – натюрморти, животни или дори хумористични мотиви. Техниката „opus vermiculatum“ (с много дребни тесери) позволявала постигане на почти живописен ефект.

Тук много ни харесва, разглеждаме за около час, дивим се и слушаме контекста и любопитните факти от аудио гида с наслада.

Започваме с изумителната зала с колоните. Колоните са оригинални от римска вила в Стабия, която е била погребана при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр.

Вила Ариана (Villa Arianna) била луксозно имение с панорамна гледка към залива на Неапол, украсено с мозайки и стенописи. Колоните са облицовани с цветни мозайки и декоративни мотиви, които показват богатството и изтънчения вкус на собствениците. Носи името си заради стенопис, изобразяващ Ариадна, открит в една от стаите.

Колоните са уникални, защото съчетават тухлена конструкция с декоративни мозайки – рядко срещана техника в римската архитектура.

Мозайката „Memento mori“ от Помпей представя алегорията на смъртта като сила, която заличава социалните различия. В композицията черепът е център, а около него са символи на богатство и бедност, разделени от отвес – знак за равновесие. Пеперудата върху колело напомня за крехкостта на живота и променливата съдба.

Сред най-впечатляващите мозайки в музея е нилотичната сцена – пъстра композиция с крокодил, водни птици и лотоси, която ни пренася на бреговете на Нил. Според аудио гида ни, тези изображения били популярни в римските домове от Помпей и Херкулан, вдъхновени от египетската култура и култа към Изида. Изработена в техника opus vermiculatum с миниатюрни тесери, мозайката впечатлява с детайлите по перата и люспите.

В Помпей египетската култура била истинска мода – след завладяването на Египет от Рим през I век пр. Хр. култът към Изида се разпространява из цялата империя. В града е открит храм посветен на богинята, а египетски мотиви украсяват стенописи, мозайки и дори градински фонтани. Нилотичните сцени, като тази с крокодила и водните птици, били символ на престиж и екзотика, показващи богатството и космополитния вкус на собствениците.

Последната мозайка, пред която се спираме с интерес е главата на Медуза, открита в Къщата на Весталките в Помпей. Тя съчетава черно-бял фон с цветно централно кръгло поле, където е изобразена страховитата Медуза. Символът е имал защитна функция – апотропей, който според вярванията отблъсквал злото и пазел дома, превръщайки изкуството в магия.

Предпоследната ни спирка е залата с украсения таван, която разглеждаме за половин час, защото вече сме уморени и преситени от преживявания.

Залата Меридиана (Sala della Meridiana)

Пространство с изключително висок таван, украсен с барокови фрески, които изобразяват митологични сцени и небесни композиции. Подът е от мрамор с геометрични мотиви, а по стените са подредени големи живописни платна и бюстове.

В централната част на залата са изложени римски и гръцки скулптури, включително копия на прочути антични оригинали, както и статуи от вилите в Помпей и Херкулан. Сред тях могат да се видят фигури на богове, герои и императори, както и декоративни елементи от древни градини. Интересен факт е, че залата е наречена „Meridiana“ заради огромния слънчев часовник, вграден в пода през XVIII век, използван за астрономически наблюдения и измерване на времето.

Тази зала е не само художествено впечатляваща, но и научно значима – тя е била център за изследвания по време на Бурбонската епоха, когато музеят е създаден, за да съхранява съкровищата от разкопките в Кампания.

Последно – и вече доста набързо, за 15-20 минути, нетърпеливи да се приберем и да си починем, разглеждаме помпейските фрески.

Съкровищата от Помпей

Тази част на музея е посветена на стенописи и декоративни елементи от вилите в Помпей, Херкулан и Стабия. Залата впечатлява с редици от панели, които показват сцени от митологията, ежедневието и портрети на жители на античните градове. Тук се усеща духът на римската култура – изтънченост, любов към изкуството и стремеж към индивидуалност.

Впечатляваме се от Сафо (или потрет на поетеса), макар че всъщност не изобразява самата Сафо, а неизвестна жена от Помпей. Произведението е открито в Помпей и датира от I век сл. Хр. – изключителен пример за римска стенна живопис ползващ фината техника с ярки цветове и реалистични детайли.

И разбира се, магичната Флора (или Пролет) от Помпей. Открита в къща в Помпей, изобразява млада жена в гръб, облечена в ефирна, почти прозрачна туника, събираща цветя в кошница. Композицията е елегантна и излъчва усещане за лекота и грация, характерно за римската живопис от I век сл. Хр.

Флора е символ на плодородието и обновлението, свързана с пролетта и природата. Майсторството на художника личи в деликатното движение на фигурата и играта на светлина върху тъканта. Това е един от най-емблематичните образи на античната естетика, често възприеман като икона на женската красота в римската култура.

Последният (за нас) впечатляващ артефакт е тази ваза. Това е прочутият „Син камео“ (Blue Cameo Vase), изработен в техниката камеи върху стъкло – изключително рядка и сложна техника от римската епоха.

Любезната дама от аудио гидът разказва, че вазата е направена от два слоя стъкло – тъмен (син) и светъл (бял).Художникът е изрязвал внимателно горния бял слой, за да се появят релефни фигури и орнаменти върху тъмния фон. Тази техника изисква изключителна прецизност, защото всяка грешка е необратима.

Декорацията често изобразява митологични сцени, флорални мотиви и фигури, което придава на вазата уникална художествена стойност.

В заключение

В музея изкарваме около 5 смислени и наситени с визуални преживявания часа и преди да се приберем, си купуваме няколко спомена от магазина за сувенири. Малък плакат на Флора за стаята на Ади, тефтери и книжка за музея, в която стегнато и увлекателно е разказан контекст за голяма част от известните произведения.

Връщаме аудио гидовете, които придават допълнителен смисъл на обиколката ни и с пълни сърца си обещаваме, че ще се върнем в по-подходящ сезон и ще отделим един ден на Помпей, за да видим местата, на които са намерени голяма част от артефактите в музея.