В края на септември 2014, с Жоро отидохме в Атина за 5 дни, без деца, които бяха любезно обгрижвани от мама и татко в хотел Св. Спас, Велинград. Избрахме хотел през TripAdvisor като целта ни беше да е сравнително в центъра и с добро съотношение цена/качество. Спряхме се на хотел Марина и получихме точно това, което очаквахме, а именно централна локация, но малко неприятен квартал, все едно в София да отседнете в хотел някъде по Мария Луиза или около Лъвов мост, удобна стая, която почистваха всеки ден и стандартна закуска.
Акрополът и всичко свързано с класическите гръцки богове и градове, са ми много на сърцето и ми беше мечта да видя храмовете, където са съжителствали Зевс и Атина, площадите, на които Аристотел и Платон са увличали тълпите и да усетя класическото гръцко наследство в атмосферата и духа на Атина. Избрахме Атина за това конкретно пътешествие и защото Жоро намери самолетни билети на много добра цена и очаквахме топло време в края на септември, когато в София прогнозираха студ и дъждове. А и не на последно място, сме големи фенове на средиземноморската кухня.
Пристигнахме късно вечерта в неделя на 21/09, стигнахме до площад Омония с метро и от там – намерихме хотела пеша. След закуската – приятна, стандартна и засищаща, в понеделник, екипирани с пътеводител за Атина и карта на централната част на града, на която любезния рецепционист ни обясни на къде точно да тръгнем, за да стигнем до Плака и Акропола, се потопихме в Атина.
След 5 минути ходене, се озовахме на булевард Атина и останахме смаяни. Смаяни от контрастите, които ни предстоеше да изживеем. Бяхме дошли, за да видим къде са живели гръцките богове и къде се е зародило театралното изкуство, а видяхме това:
И това:
Шокирани, продължихме с бърз ход и стигнахме до пазара на плодове, зеленчуци, риба, месо, ядки и подправки, който също искахме да видим. След като влязохме в залата с месото и към края почти тичахме гонени от гледки на умрели животни и неприятна миризма и от високите гласове на гръцките продавачи, които хвалеха стоката си „Паракало, туристи!“ (Моля ви, туристи) – като че ли, дори да се излъжем да купим сурово месо, има какво да го правим, продължихме към заветната си цел.
Плака – друг свят, казвам ви. Град на контрасти.
Разходихме се и стигнахме до подножието на Акропола – агората (ударението е на второто „а“). Купихме си билети, по 12 евро на човек за всички забележителности свързани с Акропола: Агората и музея, самия Акропол, храмът на Зевс и Адрианските постройки – римската Агора, библиотеката на Адриан.
Агората – сърцето на древна Атина. Това пространство е приютявало много политически институции, храмове на богове и статуи на герои. Това е и мястото, на което Сократ е говорил на атинянците , както и поети като Есхил и Еврипид, политици като Перикъл и Темистокъл и философи като Платон и Аристотел.
За повече от хиляда години, от 5 в преди Христа до 580 година след това, Агора е била средището на политическия, търговски и социален живот на града.
Музеят на Агората е приятно място, което се разглежда неусетно и има изложени интересни детайли от обществения и културен живот на древна Атина. Освен приятно, мястото е и полезно, защото има тоалетна и чешмичка с питейна вода. Уж сме опитни туристи (а, явно и приличаме на такива – туристи, паракало!), а не си бяхме взели вода и температурите бяха 30+ градуса по целзии. Несправедливост, която поправихме чак в края на разходката ни из Акропола, където имаше машина за вода, напитки и снаксове, но преди това разчитахме на тези чешмички, които мъдрите гърци бяха поставили на няколко места из Агората и Акропола.
Накитите, с които е била погребана (богата) бременна жена. Горе в дясно е опит да бъде възстановено лицето й по останките, които са намерени.
Острацизмът – тип гласуване, което се е правело с цел да запази Атина от деспотично управление. Резултатът от този вот е бил признат само ако е имало кворум от 6,000 души. Всеки гласуващ е надрасквал или нарисувал името или лицето на мъжът, който е смятал за най-недостоен. Кандиадът с най-много гласове е трябвало да напусне Атина за 10 години. Най-много е бил използван в 5 в. преди новата ера.
На снимката – намерени парчета от такъв вот.
Продължихме с приятната разходка. Повечето места са само маркирани – сградите са разрушени и тези с богато въображение могат да си представят как и какво е било.
The Tholos – тук е била сградата на Пританеона – правителството в древна Гърция.
На това място е имало голяма правоъгълна сграда – на север от храма на бога на огъня. Най-вероятно в нея са били съхранявани оръжия, от където и името й – което пък съвпада с любимия футболен отбор на Жоро.
Гледка към храма на бога на огъня- Хефастион (Тесеион). Това е най-добре запазеният храм в Гърция.
Посветен на бога на огъня, храмът е бил построен през втората половина на 5в. преди новата ера. От 700 година от новата ера, до 1834 е бил използван за църква и за това е оцелял.
Съставен е от 34 дорически колони (подобни на тези на Акропола) и на олтара е имало оргомни бронзови статуи на Хефастион и Атина.
Гледкатя от храма към Акропола
След като обиколихме Агората, минавайки по стъпките на Сократ, Платон, Аристотел, Есхил и Еврипид и напълнихме душите и сърцата си с величието на Атина от класическия период, се отправихме към Акропола. Не преценихме добре времето, защото тръгнахме към Акропола по обяд, пътят е стръмен, температурите бяха минали 30те градуса и нямахме вода. Като планирате пътуване до Атина, направете тази обиколка сутрин или привечер – забележителностите работят до 18:00 часа.
За гледките и храмовете, на които се насладихме в Акропола, за начинът, по който (скъпо) утолихме жаждата и повече за любимия ми театър на Дионисий, очаквайте в следващата част.
Последни коментари