След красивите неокласически гради и великолепния храм на Олимпийския Зевс, решихме да сменим гледката с морско синьо, златисто и да усетим соления дъх на средиземноморието.

Пристигнахме с метро, което взехме от площад Омония и нетърпеливи за нови преживявания, минахме набързо покрай големите докове, от които тръгват корабите за островите около Атина и се отправихме към крайбрежието. Разходката е кратка и приятна, а срещу допълнителни няколко евро, можете да ползвате и туристическите автобуси, с които да обиколите Пирея.

Разгледахме и си набелязахме яхта, която да си купим следващата година

След това пихме кафе с гледка на крайбрежната улица

И накрая стигнахме до плажната ивица. Много красива, малко мръсна, с чиста вода и подобаващо количество камъни.

Като едни видни любители на морските приключения, предвидливо си бяхме взели бански, преоблякохме се в една от кабинките и се изкъпахме. Каменисто дъно, почти веднага става много дълбоко, обилно сол и прекрасни слънчеви отблясъци.

Плувахме, радвахме се на слънцето, морето и гледката, изсъхнахме и потеглихме на разузнаване за прясна средиземноморска кухня.

Седнахме в непретензиоцна таверна с изкусителна гледка, подходящ интериор и си поръчахме салати, рибно плато и бяло вино. Октопод, скариди, гаврос, каламари и кюфтенца от тиквички за разкош. Какво повече!

Прибрахме се до централната част отново с метро и Жоро не пропусна да се снима със стадиона на Панатинайкос.

Освежени, стоплени от късното септемврийско слънце, с очи пълни със златни отблясъци и стомаси с морски специалитети, бяхме изключително доволни от пирейската ни разходка.

Очаквайте и разказа за последния ни и много наситен с преживявания ден в Атина, в който ще ви качим с нещо като асансьор до храма Св. Георги за спираща дъха гледка и ще слезем пеша, за да търсим съкровища между дърветата.