Пети, последен ден в Атина. Толкова ни хареса, че не ни се тръгва. Полетът ни е късен и за това имаме време за пълноценна разходка. Питаме на рецепция дали можем да освободим стаята по-късно – абсурд ни казват те, всичко е пълно и чакаме нови гости. Закускваме, оправяме си багажа и решаваме да правим лежерни разходки по места, които вече са ни станали любими, с много почивки, кафенета и ресторанти. Прогнозата за времето беше за дъжд и имахме план Б – един мол, който изглеждаше добре отвън и беше на път към централната част. План А включваше няколко часа в зеленината на градския парк.

Преваля леко, колкото да разхлади, влязохме в мола, колкото да видим, че не ни е по джоба и тръгнахме към парка. Разгледахме отвън Запайон (Zappeion) – сграда в националния парк на Атина, която през 1869 е помещавала гръцкия парламент, а сега се използва за официални срещи и церемонии.

Разходихме се и решихме да заменим лежерния план с катерене до църквата Св. Георги, на върха на планината Ликавитос, която е неделима част от атинския пейзаж, и от нея и околността се открива прекрасна гледка чак до Пирея. Ликавитос означава „където вълците отиват“, но съвременните гърци наричат планината „пътят на вълците“. Говори се, че в древна Атина, вълците бродели свободно в Ликавитос, като това било последното им необезпокоявано убежище.

Пътят до нещото като асансьор-лифт, с което се качваме до върха, минава през богати, красиви, зелени и много стръмни атински квартали. Като стигнахме до станцията аз вече изреждах мрънкащи рефрени на Жоро от типа – дано гледката да си заслужава, не знам защо реши, че е добра идея на последния ни ден да се потим по баирите, ще ми купуваш много подаръци като награда за всички усилия и т.н. и т.н. Взехме билети само до горе (по 4 Евро на човек), защото пътеводителят на Marco Polo, с който не се разделяхме, ни посъветва да слезем пеша за приятна разходка с великолепни гледки.

Ето го асансьор-лифт-влакчето, което тръгва от края на улица Плутарх в квартал Колонаки. Има вариант и за качване пеша, но ако сте изморени и мрънкащи, като нас, или ако сте с деца – препоръчваме устройството.

Гледката, както се вижда, си струваше. Струваше си всяка крачка, всяко евро и всяко измрънкване. Невероятна красота.

Параклисът беше затворен, но задължително снимах Жоро с храма на светеца-адаш.

Слизането пеша беше наистина приятно и се насладихме на още чудесии.

След като си взехме багажа от хотела, решихме да отидем до летището с рейс, вместо с метро, за да можем да последен път да разгледаме града. Това се оказа отличен план. Взехме метро до площад Синтагма за една спирка и от там за 2.5 евро на човек готино автобусче ни закара до летището.

Много сме доволни от петте си дни в Атина изпълнени с великолепни гледки, приятно време, галещо слънце, морски бриз и прясна и вкусна храна. Горещо препоръчваме.