До лятото на 2016, моите отношения с българското северно черноморие бяха сравнително повърхностни. Във Варна съм ходила многократно и винаги за кратко– по работа, на разходка, на концерт. Два пъти любимата мидена ферма. Веднъж – нос Калиакра и Аладжа манастир. Компанията ли, моето разположение на духа ли, но – виждах красотите, а не можех да ги усетя. Не се потопих в атмосферата, не открих силуетите на българките, които сплели косите си и скочили, за да не ги потурчат. А толкова обичам тази легенда.

Лятото на 2016 беше различно. С Жоро си направихме няколкодневна разходка по северното черноморие като започнахме от Балчик (отседнахме в хотел Уайт Рок Касъл) и ботаническата градина. Имам приятелка от Добрич, за която това е любимо място, виждала съм многобройни красиви снимки и съм слушала възторжени разкази.

Е, наистина е толкова прелестно. Наистина атмосферата е наситена с великолепието на минали времена. Наистина архитектурата е впечатляваща с изящната си простота. Наистина гледката към морето спира дъха.

Добре е да знаете, че е необходимо да си закупите два билета – за градината и за двореца. Това е, защото се стопанисват от различни институции. Купете си и двата, общо за 14 лв. на човек. Заслужава си.

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада град Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й.

Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по различно време са живели принц Николай – вторият син на кралица Мария, и принцеса Илеана – най-малката й дъщеря. Сега там са разположени галерия и дегустационна зала за вина, от които ние като истински туристи не пропуснахме да опитаме и да си закупим.

След наситеното преживяване в ботаническата градина, се насладихме на невероятната морска алея на Балчик. Влюбих се в това място! Спокойно, подредено, излъчващо аристократичен чар.

Хапнахме в заведение с име Francis Drake – препоръчваме пресните миди, хайвера и скаридите на плоча.

Разходихме се до Тузлата.

На тръгване от Балчик, обиколихме още няколко знакови места по северното черноморие.

Шабла. Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове, той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура.

Интерес представлява гръмоотвода – най-високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен. В западната стена е вграден султански монограм на султан Абдул Меджид управлявал империята в периода 1839-1861. В превод написаното гласи: Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид.

Следваща спирка – Тюленово. Разказват, че през 30те години на миналия век, румънската кралица Мария (обитателката на двореца в Балчик), получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия на бреговете на Балчик, но скоро тя ги пуснала на свобода, след което те са се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово.

На тази гледка закусихме.

След Тюленово – Камен бряг. Още едно вълшебно място, което съчетава грубата красота на скалите и разбиващите се в тях вълни, меката светлина на залезите и романтиката на впечатляващите гледки. Загледан в безкрая, мечтаеш за морски пътешествия, приключения с кораби и пиратски истории.

На плаж отидохме на Болата. Красиво и закътано място, пренаселено, но пак много приятно.

Ранната вечеря беше в Мидената ферма. Толкова любимо място. Има си всичко – и гледка, и атмосфера, и аромат на море, и слънчеви отблясъци, и песните на чайки и гларуси, и прясна, чиста и вкусна морска храна.

Ето и нашата поръчка – миди по моряшки и миди по бургаски (с ориз). До сега винаги съм ги пренебрегвала, защото нали съм отишла да ям миди, а не ориз, но съм бъркала. Уникални са! Моряшките са лютички и на Жоро много му харесаха.

Двата дни във Варна (бяхме отседнали в хотел Одесос) ходихме на плаж на Камчия. Най-дългата плажна ивица на българското черноморие. В някои части – малко претрупано, а в по-закътаните – много красиво.

След тези няколко дни, отношенията ни със северното черноморие се обогатиха и задълбочиха. Нямам търпение да посетя пак тази част на България, отново без деца – основно заради скалистите и стръмни местности и липсата на леснодостъпни пясъчни плажове.