Бали е като операта: или се влюбваш от пръв поглед и оставяш сърцето си там, или се научаваш да го харесваш, защото всички го харесват, или откровено си признаваш, че не е твоята чаша чай с риск да звучиш извън тенденцията.

Първото ни азиатско приключение с Жоро. Първото ни отделяне от децата за повече от седмица. Първи полет с Qatar Airways. Тръгнахме подготвени, но без очаквания. Знаехме какво искаме да видим и си бяхме разпределили времето между вътрешността и плажовете. Имахме гид запазен от тук, препоръчан от приятели, който щеше да ни чака на летището и след това да ни води до набелязаните места – в Бали това е основен начин за придвижване и посещение на забележителности, защото няма градски транспорт, както и скутери и велосипеди под наем – за по-кратките разстояния.

Двата полета от 5 и 10 часа не ни измориха, нито ни досадиха – катарците разбират от преживявания и бяха организирали полетите си именно така: удобни седалки, достатъчно място, чудесна храна, мило обслужване и модерна система за забавления. Аз си бях поръчала различни вегетариански и вегански опции за всички полети и получих плодове и зеленчуци и вкусни азиатски специлитети.

Пристигнахме на летището в Денпасар привечер и веднага ни посрещна горещ и влажен въздух, както и усмихнатия и приветлив Путу Стоун. За тези от вас, които не са ходили в Бали или не са чели „Яж, моли се и обичай“ на Лиз Гилбърт, ще направя интересно уточнение. В Бали имената на децата се дават спрямо номера, под който са се появили в семейството. Първородните деца се наричат Ваян (момиче), Путу (момче, по-рядко се използва и за момиченца) или Геде. Вторите – Маде или Кадек, третите – Ниоман или Команг, а четвъртите – Кетут. Ако в семейството има повече от четири деца, броенето започва от начало като след основното име слагат Balik, напр. Ваян Балик, което означава още една Ваян.  Семпла система, която най-вероятно е работела добре при племенната организация на живот, а с модернизацията и нарастването на броя на хората, започва да става объркваща. Балийците се борят да включат още няколко опции, от които да избират как да кръщават децата си или ползват прякори.

Първите няколко дни бяхме планирали да отседнем в Убуд, за да разгледаме града и вътрешността на острова. Стоун ни закара до прекрасното ни хотелче Панде Пермай, а междувременно обменихме долари за местна валута – индонезийски рупии. Курсът на място е много по-изгоден, ние обменихме 1 долар за 13,500 рупии и изведнъж станахме милионери. Огромната ни стая със спална с балдахин и чудна тераса струваше 45 лв на вечер със закуска. Панде Пермай е на стратегическо място – близо до свещената гора на маймуните и на една от трите централни улици.

Още едно лирическо отклонение – този път за устройството на балийските градове. За разлика от европейските, градовете в Бали не са организирани около централен площад, а имат няколко успоредни „главни“ улици, свързани по между си с малки улички, които са на сравнително голямо разстояние една от друга. Тротоарите са тесни и побират един човек, така че вървите един зад друг със спътниците си.

Вечеряхме в приветливо малко ресторантче, което ни запозна с еднa от основните прелести на oстрова – вкусна, прясна морска храна, фрешове от екзотични плодове и изобилие от местни специалитети, на много разумни цени. Предястие със скариди за 8 лв. Стек от риба тон за по-малко от 12 и порция шишчета от морски дарове за около 10.

Влюбването започна. Легнахме си рано и по балийско време, за да сме свежи за приключенията, които бяхме планирали за първия ни пълноценен ден в Убуд. В следващия ни разказ ше разберете на какво е символ лотусът, къде се намира кралския дворец, коя е Сарасвати и колко струва масаж на цяло тяло в произволно студио за красота в Убуд.