След въведението в балийското ни приключение, разходката ни в гората на маймуните, царския дворец и Сарасвати,  оризовите тераси Тегалаланг и езерото и планината Батур, храмa със светената вода и слонската пещера и Бали Сафари, се оправяме към великолепните морски храмове и преживявания.

Започваме с Тана Лот (Tanah Lot), паркът наоколо е зелен, поддържан, предлага красиви гледки и достъп до още 4 по-малки храмове.

Tanah Lot означава „земя в морето“ на балийски език и се намира на голяма скала, която през годините е оформена от океана.

Историята на Tanah Lot –  през 16-ти век Dang Hyang Nirartha по време на пътуванията си по южното крайбрежие вижда красивата обстановка на скалния остров и решава да си почине там. Няколко рибари го виждат и му носят дарове, след което Нирарта прекарва нощта на малкия остров. В последствие, Нирарта убеждава рибарите да построят светилище на скалата, защото е имал видение, че това е свято място. Основното божество на храма е Деуа Баруна – морски бог.

Храмът Tanah Lot е бил част от балийската митология в продължение на векове и е един от седемте морски храмове около балийското крайбрежие. Всеки от тези храмове е създаден, така че да е видим от следващия и по този начин те образуват верига по югозападното крайбрежие. В допълнение към балийската митология, храмът е значително повлиян и от индуизма.

Балийците смятат, че в основата на скалистия остров има отровни морски змии, които предпазват храма от зли духове и натрапници.

Pura Batu Balong – първият от по-малките храмове в околността.

Pura Batu Mejan – следващият храм на скалите и в морето.

Гледката от Batu Mejan

Студената кокосова вода е толкова освежаваща. Всеки ден пиехме и сега така ни липсва.

Даровете за боговете.

Розово франджипани

Uluwatu! Толкова е красиво, че дъхът ти спира.

Виждате ли тази пътека в далечината колко примамливо изглежда? Тъй като комбинирахме Tanah Lot и Uluwatu в един ден нямахме достатъчно време да се разходим по нея и да се насладим на мястото и за това я добавихме в списъка за следващия път. Съдейки по дължината на списъка, следващ път със сигурност ще има.

На Улувату гледахме традиционния балийки танц кечак, който се изпълнява само на залез слънце.

Залезът! И храмът Uluwatu в дясно

Танцът започва.

Кечак първоначално е бил транс ритуал, придружен от мъжки хор. През 30-те години на миналия век Walter Spies, немски художник и музикант, се заинтересува от ритуала, докато живее в Бали. Той го адаптира като драма, основана на индуиската Рамаяна и включваща танц, предназначен за представление.

Танцът няма музикален съпровод само припевите на мъжете, които виждате на снимката.

Основата на историята е борбата между доброто и злото.

Историята: принц Рама и Сита са съпрузи, докато Рама отива да спасява златна кошута, злият Равана отвлича Сита. Рама, с помощта на кралят маймуна и Ханоман – бялата маймуна, намират двореца на Равана и спасяват Сита. В последното действие Сита и Рама са отново заедно.

След кечак представлението, Путу ни закара на вечеря на плажа в Джимбаран. Това ни беше най-скъпата вечеря – около 200 лв за двамата и включваше по една супа на човек, това огромно морско плато: кралски скариди горе в ляво, печена риба в дясно, по средата – лобстър, който опитвах за първи път и много ми хареса, миди и калмари.

Рак! Който също опитах за първи път, хареса ми, но не колкото лобстъра.

Последната част от балийската история е посветена на морските ни разходки и Water Blow – впечатляващ природен феномен включващ морска стихия и силни скали, както и на Devdan show – типични танци и ритуали представляващи различни региони от Индонезия.