Била съм в Барселона няколко пъти – една седмица, в която обиколихме всички забележителности, и след това за кратко, основно по работа. Знам, че градът е пленил много сърца и е любим за повечето пътешественици, но на нас с Барселона до сега не ни се получава химията.

Може би, защото не съм отявлен почитател на Гауди – предпочитам по-класическите форми в Рим, например. Може би, защото няма много зелени площи. Може би, защото нито един от пътите не съм уцелвала истински вкусна храна. Вероятно съм попадала на туристически капани, вероятно не съм имала късмет, но – тъй като храната за мен е ключова част от преживяването – с Барселона не се разбираме.

А много обичам испанската кухня и начинът им на поднасяне с малки порции (тапаси), така че да можеш да опиташ голяма част от менюто. В Севиля, където и да сядахме, всичко беше превъзходно. В Малага също. В Мадрид съм опитвала най-ароматната и вкусна паеля. Барселона, обаче, отказва да ме допусне до кулинарната си сърцевина.

Като разбрах за предстоящата командировка в Сан Кугат бях леко разочарована, но реших да подходя с отворени сетива и да дам още един шанс на Барселона.

Между 10-часовите бизнес срещи и вечери, имам няколко часа за разходка в различни дни, за които избирам зелената линия на метрото М3 със спирка в близост до хотела, в който съм отседнала и крайна дестинация площад Каталуния. Билетът струва €2.55 в посока, купува се от машини на гарата и цялото пътешествие отнема около 40 минути.

Първите няколко часа посвещавам на бавна разходка по Ла Рамбла, която е елегантна и красива обляна в меката следобедна светлина и обрамчена от впечатляващи класически сгради, и в същото време и шумна, малко мръсна, малко миризлива и много колоритна.

Оставям се на града да ме води, влизам в пазара La Boqueria и опивам сетивата си с цветове, аромати и глъч.

Разхождам се безцелно и неочаквано попадам на първото си кулинарно откритие, което не звучи като такова, но на вкус е вълшебна симфония за устната кухина: пържено бурито с пикантно пиле, и се наслаждавам на отлична комбинация на вкусове и текстури. Барселона решава да открехне вратата към кулинарните си тайни и аз – изглежда – съм готова да вляза.

Продължавам разходката по Ла Рамбла, попивайки последните слънчеви лъчи.

La Rambla е най-известната улица в Барселона, емоционалният център на града, предпочитана територия за улични артисти, туристи и местни жители. Оградената с дървета алея е една от най-популярните туристически дестинации в каталунската столица.

Преди няколко века La Rambla е била корито на поток, пълен с отпадни води. През 1377 г. градската управа разширява градските стени, което отклонява водата и коритото се превръща в улица. Наричана е, както La Rambla (единствено число), така и Las Ramblas (множествено число), името произлиза от стара арабска дума „ramla“, означаваща пясъчно речно корито.

Въпреки трагичното си минало и понякога хаотичното настояще, мнозина се съгласяват с поета Лорка, който описва Ла Рамбла като „единствената улица в света, която [той желае] никога да не свършва“.

Неусетно стигам до паметника на Колумб, който след завръщането си от Америка е приет от крал Фердинанд II в Барселона и е прославен за откриването на новия свят. Колумб е изобразен с протегната дясна ръка, сочеща към хоризонта – символ на авантюристичния му и откривателски дух.

Слънцето е в заника си, щедро разлива медената си светлина и преобразява всичко наоколо в по-красива версия на себе си. Мека, златна, готова да изпрати още един ден.

Продължението на Ла Рамбла – La Rambla del Mar (или Ла Рамбла до морето) представлява конструкция над морето, на ръба на плавателен док, и може да се повдигне, за да позволи преминаването на лодки. Оригиналният дизайн се отличава с дървена настилка и форми наподобяващи големи осморки (или пък знака за вечност?)

Обособени за зони за отдих, на които са се събрали двойки, семейства и големи компании, за да наблюдават как слънцето бавно се скрива зад Монтжуик.

Съзерцавам танца на залеза, пищните плътни слънчеви лъчи, които постепенно се разливат все по-пестеливо и накрая остава само споменът за тях.

Пресичам булеварда и се прибирам по криволичещите улички на готическия квартал.

Упражнението, което правим за сплотяване на екипа на следващата вечер, включва приготвяне на четири вида тапас и един десерт. Приветливите испански шефове ни разделят на 5 групи, разказват ни за съставките и процеса на създаването на храна от тях и ни оставят да работим заедно, за да приготвим вечерята си.

Втора голяма крачка към кулинарното сърце на Барселона (макар и с не толкова типични храни за региона). Бао бънс  с патешко и бърза туршия, зеленчукова гьоза, къри с пуешки кюфтенца, паеля и шоколадов мус. Справили сме се учудващо добре!

Вторите няколко часа с двама колеги се разхождаме по следния маршрут.

Спираме в Rosambolec (представен ни от друг колега като най-добрият сладолед в Барселона), но по-скоро бих го определила като студено кисело мляко с добавки. Достатъчно свежо и шоколадово, за да не ми развали кулинарните впечатления, но в никой случай не най-доброто джелато в Барселона.

Снимаме красивата неокласическа сграда El Gobierno Militar окъпана в меки слънчеви лъчи и продължаваме към Passeig de Gràcia – популярната шопинг улица на Барселона.

Улица направена от простор, обрамчена с дървета и дом някои от най-впечатляващите архитектурни постижения в града. Място с атмосфера, място, което отпуска душата и гали очите. Място, което променя представите ми за Барселона като малко мръсна, много шумна и не винаги приятно уханна. Пасаж де Грасия се отличава с класа, изтънченост и широта.

Неусетно стигаме до една от къщите на Гауди, за която нямам спомен да съм виждала при предишни посещения: Casa Batlló. Тъмно е, сградата е осветена и по магичен начин за мен пластовете се наместват и проумявам съвършеното ѝ великолепие. Вече не виждам модернистични приумици, а гениална комбинация от заоблени форми, нетипични материали и симетричност  – точно толкова, колкото е необходима.

Casa Batlló е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и един от символите на Барселона. Освен това е една от най-високо оценените културни и туристически атракции, посещавана от 1 милион посетители всяка година.

През 19в. в Барселона е одобрен амбициозен градоустройствен план и пасажът Гарсия се превръща в гръбнака на града и най-заможните семейства започват да се установяват там. По този начин улицата се превръща в алея за пешеходци и конски каруци (в последствие и автомобили).

Сградата е построена от Емилио Кортес (един от професорите по архитектура на Гауди), когато в Барселона все още няма електрическа светлина. В последствие закупена от Josep Batlló, текстилен индустриалец, който притежава няколко фабрики в Барселона. Първоначалната идеа на Batlló е сградата да бъде разрушена, но предоставя пълна творческа свобода на Гауди, когото наема за преустройството.

Благодарение на смелите решения на Гауди, той успява да съхрани оригиналната сграда като напълно променя фасадата, преразпределя вътрешните прегради и разширява светлинния поток, и така създава истинско произведение на изкуството.

Вечеряме в ресторант Цитрус, където Барселона отваря кулинарното си сърце за мен с уханни тапаси и превъзходно изпечен стек от риба тон.

След тези два следобеда, Барселона разкрива цветната си и вкусна страна, стилното си излъчване и грацията си. Отношенията ни се затоплят.