Решаваме да посетим Делчевския водопад, докато сме за няколко дни в Лещен – отседнали сме в Делчевата къща.

От Лещен до Гоце Делчев са двадесетина минути с кола. Юли е, горещо е и улиците са пусти, но кокетните разноцветни къщи и калдъръмените площади са приятни за разходка.

Отправяме се към неврокопския манастир „Св. Богородица“, защото пътеката започва точно, след като подминем манастира и направим – почти обратен – десен завой. Паркираме веднага, след като завоя свършва.  Връщаме се леко надолу до табелата, която е голяма и жълта и се вижда лесно от пътя.

Пътеката започва като широк черен път, след което се минаваме бариера и пътят се стеснява. Общо от паркирането на колата до водопада ни отнема 20 минути спокоен ход, без денивелация. Може би най-лесният достъп до водопад, за разлика от Синият вир – отново в района, който посещаваме в един от следващите дни и който е най-предизвикателният до сега.

Водопадът е красив и сравнително пълноводен, нищо, че го посещаваме през юли. Буйната вода нежно се пени върху графитени скали с причудливи форми.

Аз упражнявам техника за снимане на водопади описана в книгата ни за водопадите и за първи път успявам пълноценно да постигна копринения ефект на водата, която се разбива в камъните.

Правим кратък бивак на зелено, играем карти и вдишваме от полезните отрицателни йони.

След това се отправяме към село Делчево, от което се разкрива невероятна гледка към Гоце Делчев. Дошли сме специално за Шапковата кръчма, препоръчана от ценители на вкусната и прясна храна.

На входа ни посреща това вълшебно родословно дърво.

Освен с храната, мястото впечатлява и с красива гледка и приказна атмосфера от асмалъци, поддържана зелена трева, дървени маси и пейки, люлки и автентични предмети от бита на старите българи.

Поръчваме стандартно – салати, бобче, пърленка, кюфтета, картофи и люти чушки и всичко е превъзходно.

Погрижили се за всички сетива, се прибираме в Лещен и планираме следващото приключение до водопад Синия вир.