Освен плажовете и подводния живот, разходката по морското дъно и остров Саона, решаваме да посветим половин ден на пури, ром, шоколад и кафе.

Местните занаяти

Ива – дамата от агенцията, ни урежда микробусче, което идва да ни вземе безплатно от хотела.

Започваме с пурите – показват ни листата, как се сушат, технологията по която се навиват. Всичко, което остава от големите пури се ароматизира с ванилия, череша и други сладки аромати, накълцва се и се влага в пурети. За това те са и по-евтини.

Разказват ни, че с идването на Кастро на власт в Куба, той национализира фабриките за пури, заедно с методологията и нивите за входящия материал и собствениците са принудени да си търсят късмета на други места. Избират Доминикана и влагат всичките си умения и познания в създаването на нови манифактури. Мълвата говори, че доминиканските пури са дори по-автентични от кубинските, защото кубинците постепенно започнали да променят процеса и да ползват по-евтини материали, а оригиналните фабриканти съхранили и приложили всичките си тайни.

Жоро е много впечатлен и запалва една от големите пури с удоволствие. Не е пушил от 2015, когато окончателно отказа цигарите.

След това разглеждаме секцията за кафето, където има изложени инструменти за сушене, отделяне на кафееното зърно и мелене.

Тук няма гид, но има описан целия процес и от описанието разбираме, че на младото растение са необходими 3-4 години, докато започне да произвежда плод. Растението може да живее много години, но ражда плодове до 20та – 30та година. Плодовете приличат на малки черешки и обикновено са червени, лилави или рядко – жълти. В една „черешка“ има две кафеени зърна като има два основни типа: арабика и canephora (произнася се канифора). От канифората се извлича робуста, което е с по-високи нива на кофеин и като цяло се смята за по-ниско качество от арабика.

Когато плодовете узреят, започва бране – на ръка или машинно. Ръчното бране, разбира се е по-добро, от една страна, защото е по-щадящо за растението, а от друга – защото позволява да се наберат само истински узрелите зърна. След бране, „черешките“ веднага се отварят и се измиват преди да бъдат изсушени – това се прави, за да се избегне ферментацията, която може да компрометира качеството. Сушенето се извършва в отворени пространства, на директно слънце и продължава 3-7 дни. Изпичането се случва на 180-200 градуса и с този процес зърната увеличават обема си близо два пъти.

Следва секцията с какаото, където се сдобиваме с немалко пакети – качествено, без захар, изключително ароматно.

Има място, на което можем да опитаме шоколади, аз пробвам почти всички вкусове и – явно замаяна от преживяването и обстановката – харесвам всички. Добре, че Жоро ме спира и купувам само два шоколада: с шоколадови парченца и с макадамия. Съставът им е чудесен, ползват кокосова захар, но като ги отваряме в София, не ни харесват. Дори на децата.

В гифт шопа изкарваме близо час и се сдобиваме със сувенири, козметика с екзотични плодове, крем за лице с уникално полезната сперма от кит (!), пури и ром.

История и контекст

Ива ни разказва интересни факти за острова в автобуса на път за Саона. Островът е открит от Христофор Колумб през 1492, който го кръщава Испаньола. Бил е населен от индианци таино, към които Колумб и първият испански губернатор, се отнасят миролюбиво. В последствие повечето са поробени, за да работят в златните мини, избити, голяма част от тях се самоубиват, защото не могат да понесат порядките на новото време. В момента локалното население на Доминикана е съставено от потомци на африкански роби доведени от испанците през първите години на владичеството им.

През 17 в., пирати работещи за французите превземат западния бряг на острова (около 1/3 от целия остров) и го провъзгласяват за френска колония – Хаити. На Хаити е и първото успешно робско въстание в света, докато Наполоеон е зает да воюва на други места, робите взимат властта и за около 30 години превземат и другите 2/3 от острова, на които в момента е Доминикана. Доминиканците се освобождават и от края на 19 в са и независима държава.

Така Испаньола в наши дни е единственият, може би освен Кипър, остров, на който съжителстват две държави – Хаити и Доминиканската република. Хаити все още се управлява от потомците на африканските роби и е най-бедната държава в Латинска Америка и карибския регион и на 170 място (от общо 189) – в света.

От съвременната история, Ива ни разказва за Трухильо, който управлява с желязна ръка Домикана в продължение на повече от 30 години, от 1930 – докато не е убит с изстрел от пистолет. Обожаван от едни и ненавиждан от други, Трухильо приютява около 800 евреи и им дава земя, за да се заселят и да започнат от начало, въвежда платеното майчинство и строга политика за опазване на природата, привлича чужди инвестиции. От друга страна, пътят му към властта е доста кървав, избива хиляди хаитянци и поддържа култ към личността си – подобно на повечето диктатори.

Доволни ли сме? Бихме ли повторили?

Доминикана е магична с приказните си безкрайни плажове, изумрудени води и богат подводен живот. Туристите се наслаждават на слънце, палми, музика, ром и безгрижие. Живеят в близост до природата и преживявайки екзотика, забравят временно за работа, задължения, дъжд и болести.

Този тип екскурзии представят само лъскавата част на острова и нямахме възможност да се докоснем до автентичност – нито храна, нито хора, нито природа – извън хотела и организираните екскурзии и посещения. В този смисъл не е точно нашият тип почивка, защото когато организирам, планирам и запазвам сама, търся точно това – да опитаме автентична кухня, да се докоснем до начина, по който живеят хората на мястото, на което отиваме, да общуваме с тях и да разберем повече за културата и светоусещането им.

Ние: имахме чудесна седмица за релакс и истинска почивка, без много допълнителни пътувания и приключения, събрахме слънце, общувахме с подводния свят, наситихме очите и душите си с прекрасни гледки и се насладихме на пресни екзотични плодове, вкусна храна и компанията си. Полетите са удобни и всичко е чудесно организирано. Навсякъде плащахме с долари, не се е налагало да обменяме доминикански песос.

Екзотична почивка, а не автентичните приключения, на които сме свикнали. Ако имаме финансова и времева възможност, сигурно бихме повторили.