Ива от туристическата агенция ни предлага различни видове екскурзии. Има преживяване с маймунки, което не ни се струва привлекателно особено при положение, че в Бали имахме цял ден в маймунската гора, без маски и ограничения. Има и зип лайн, но след незабравимия canopy tour в Южна Африка, също не виждаме какво различно може да ни предложи. Екскурзията до столицата Санто Доминго пък има общо 4 часа път с автобус.

Ние избираме полудевна разходка по морското дъно и целодневна до остров Саона, на който са снимани Карибски пирати и Синята лагуна.

Екскурзия: разходка по морското дъно

Тази опция включва разходка с големи кръгли, прозрачни скафандри по морското дъно,  шнорхелинг в околността, плуване със скатове и акули и целувка с тюлен (sea lion). Цената ѝ е $90 на човек, защото сме част от голяма група.

Взимат ни с отворено влакче от хотела и ни закарват до мястото на Bavaro beach с хамаците.

На лодката е шумно и весело. Лее се ром, звучат динамичните и танцувални ритми на бачата и други популярни латино хитове, симпатичните момчета и момичета от персонала ни учат да танцуваме. Предлагат ни свежи и вкусни локални плодове, между които има кокос за мой огромен кеф.

Неусетно стигаме до мястото на гмуркането, вкарват ни на групи, преминали сме инструктаж за основните начини на комуникация под вода и имаме подкрепа от водолази. Поставят ни скафандрите, слизаме по стълба от лодката и с лек натиск се озоваваме на морското дъно. Скафандърът е голям, тежък и стъклото е толкова плътно, че виждаме като през лупа. Странно и объркващо е в началото, постепенно се свиква.

Минаваме покрай останки от потънал кораб, където живеят разноцветни рибки – водолазите ги привличат с храна и те плуват около нас. Вървим по железен парапет, за да не объркаме посоката. Снимат ни с голям рапан, с рибките. Изобщо цялата разходка се върти около това да направят подводни снимки на всички, които после да ни продават допълнително. Това оставя леко неприятно чувство, но успяваме да се насладим на подводния свят и се отправяме към следващата точка в плана.

Скатовете, акулите и тюленът са разположени на платформа навътре в океана (Пунта Кана е на брега на Атлантическия океан) и са в различни ограждения. Отново целта са снимките, при тюлена не ни разрешават да снимаме, за това го снимам отдалеч. Тюленчето е мило и сладко, но дресирано и живее затворено. Преживяването е едновременно един път в живота и доста тъжно.

Виждаме делфините – прекрасни, игриви и усмихнати, тъй като и те са затворени – решаваме, че няма да плуваме с тях. Има поне 4 групи на ден, които се изреждат да общуват и да се снимат с тях, едва ли това им е мечтаният живот. Ако пак се върнем в Бали, там има плуване с делфини в открито море в местността Ловина и ще опитам по този начин.

Скатовете и акулите отново са в ограден басейн с решетки. Акулите са малки, свили са се в един ъгъл и не ни обръщат внимание. Плувам, снимам, но заради огражденията – нямам истинска наслада.

Връщането до брега отново е съпроводено с весела музика, много настроение и танци.

Екскурзия: остров Саона

Това е целодневно пътешествие и включва около 40-50 минути с автобус, 2 часа до острова с катамаран, обяд и още два часа за плажуване и шнорхелинг, и след това обратно по същия път. Цената, която ние получаваме е $95 на човек. Остров Саона се намира в Карибско море, а нашият плаж е позициониран на Атлантическия океан.

На лодката отново музиката е силна, лее се бял ром, танците са горещи и водата е изумрудена. Прогнозата е за дъжд, но при нас не капва и капка – около нас виждаме, че вали и така се образува ето това уникално природно явление – кръгла дъга или halo.

Halo (от гръцки ἅλως, halōs) е името на семейство оптични явления, произведени от светлина и ледени кристали или капчици вода. Ореолите могат да имат много форми, вариращи от цветни или бели пръстени до дъги и петна в небето. Нашето halo беше съвършен кръг.

Местният туристическият агент каза, че за 30 години почти ежедневни подобни екскурзии не е виждал такова чудо. Вълшебство, което те изпълва с възхищение и благоговение пред майката Природа.

Преди да акостираме на Саона, спираме до синята лагуна, където има много морски звезди. Аз съм подготвена с маска и имам късмет да *я* намеря и снимам. Слънцето искри в синьо-зелената вода, пясъкът отдалеч розовее, а отблизо е като пудра захар върху морската трева. *Тя* е симетрична, наситено ръждиво-оранжева и съвършена.

Викам Жоро да ѝ се полюбува, не казваме на другите пътешественици, защото ни се струва, че ще нарушат спокойствието ѝ.

Точно така и се получава, преди да се качим намират морска звезда близо до катамарана, уж я държат под водата, но не съм сигурна дали това е добре за нея. Надявам се да не сме я наранили или убили с невежото си пипане. По път виждаме още много звезди и се забавляваме да ги сочим и броим от лодката.

Пълня очите и сърцето си с това наситено, изумрудено синьо и се опитам създам спомени в клетките на тялото си – да мога – затваряйки очи – да се пренеса на това място, в тази лодка, да бъда заобиколена от това синьо и да усещам това спокойствие, благодарност и мир.

Снимките помагат. Музиката също. Като ги разглеждам се връщам. Като слушам Jerusalema – също. Клетъчните спомени са най-силни. Затварям очи и се връщам към себе – там. И пак съм свободна, пак душата ми пее, а сърцето ми е пълно със злато от слънцето и пясъка, зелено от палмите и изумруд от морето.

Така виждаме острова от водата. Шумът естествено стихва, не чуваме музиката, не чуваме гласовете в главите си, а всички гледаме омагьосани.

С акостирането, минаваме от другата страна на Саона, където ни сервират чудесен обяд приготвен със свежи местни продукти. Има няколко вида салати, риба и месо, ориз, картофи и патладжан доматен сос.

Оставяме хавлиите и багажите на два шезлонга в близост и тръгваме на разузнаване. Тъкмо е минало пладне, слънцето напича безмилостно, поставяме слънцезащита и слагаме шапките. Плажната ивица е само за мечтатели – ситен бял пясък като пудра захар обрамчен от гъста палмова гора. Карибско море е светло наситено синьо, спокойно и примамливо. Неслучайно на Саона са снимани кадри от Карибски пирати и Синята лагуна.

Спазарявам се с една симпатична продавачка на бижута на плажа за подарък за Ади: сребърно синджирче и висулка с делфин от полускъпоценния камък ларимар, който се добива и обработва само на Доминикана. Оцветяването му варира от бяло, светлосиньо, зелено-синьо до наситено синьо. Местните жители вярвали, че камъкът идва от морето и за това го наричали Синия камък. Европеецът, който го открива и документира го кръщава на малката си дъщеря Лариса и испанската дума за море (мар): ларимар.

Изкарвам останалото ни време на Саона под вода, изследвайки карибско море. Откривам невероятно съкровище, което оприличавам на къща за морски обитатели, защото през многобройните му отвори влизат и излизат цветни рибки, а в основите му са се настанили морски таралежи. Омагьосана от танцът на рибките, се въртя около къщата, докато не става време да тръгваме.

Връщането отново е съпроводено със силна, танцувална музика и много ром, но някак е по-вяло. Изморени сме, слънцето ни е напекло, някои пътници са пили повече и нямаме толкова енергия за танци и веселба. В хотела разбираме, че там цял ден е валяло и не са могли да плажуват. Поздравяваме се, че рискувахме.

Очаквайте и последния ни разказ, в който ще се разходим до място за локални занаяти, ще научим повече за интересната история на острова и ще направим обзор на нашето изкарване.