След Дяволският мост, посещаваме и Дяволският каньон. Много дяволи в тези Източни Родопи. Шейтан дере (от турски „Дяволска река“) е каньон по поречието на Арда намиращ се непосредствено под стената на язовир Студен кладенец.

Как да стигнем?

Минаваме през през с. Рабово., след това по стената на язовир Студен кладенец и село Студен кладенец и паркираме на до автобусна спирка паркираме. За каньона се слиза по стръмна пътека, по която има и стълби. Можете да зададете мястото и в мапса  – рапознава го като „Шейтан дере“ или “The Devil’s River Canyon”.

За каньона

Слизайки по пътеката, се озоваваме на нереално красиво място, все едно сме на друга планета.

Оформилият се пролом е обрамчен от стръмни напукани скали, образувани от лавата на близкия и отдавна загаснал вулкан Св. Илия. В резултат на активната вулканична дейност са се образували кратери, които по-късно били частично оформени и издълбани от течащата вода.

През годините, водите на Арда са отнесли различните седименти и по-рехави образувания, но здраво споените, изключително твърди скали на каньона устояват на силата на водата.

Арда е издълбала и абразивни кладенци в скалното легло на каньона, които местните жители наричат „шарапани“. Според геолозите тези своеобразни котли са образувани от малките въртопи вода и камъчета през периодите на пълноводие. Попадайки във вече издълбаните вдлъбнатини, образувани в по-мека част на скалите, бързата водна маса започва да завихря малките камъчета, а те от своя страна с острите си ръбове продължавали да дълбаят меката скала и така се образували кладенците.

Големината им е различна и надничайки в тях, разбираме защо е дяволският каньон – тъмните кали с неправилни форми, оскъдната растителност около каньона, черната дълбока вода, всичко това създава дяволски асоации. Дяволско място, но изключително впечатляващо с мрачната си хубост.

Според местните легенди, който падне във водите на абразивните кладенци, никога не излиза от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повлича към тъмния подземен свят, откъдето връщане няма. Преданията още разказват, че мястото било сътворено от „шейтана“ от турски – дяволът.

Народната памет е запазила и спомен за своеобразен инициационен ритуал, в който само истински смелите можели да прескочат водите на Арда на това място, без да паднат в опасните води и да бъдат завлечени в подземния свят.

Вместо заключение

Разхождаме се по скалите, дивим се на размаха, с който е творила природата и почти не говорим. Запечатваме красотата в очите и клетките си, надничаме предпазливо в кладенците и си представяме какво ли е да попаднеш в дяволската вода, какво ли ще почувстваш, какво ще извади от теб дявола, къде ще отидеш след това.

Дяволският каньон. Място единствено по рода си в България, а може би и в света. Струва си да го посетите, да се потопите в мрачната му прелест и – съзерцавайки тъмните скали и водите около тях – да обърнете внимание и на своите сенки, които, както природата нагледно ни показва, могат да бъдат изключителни.