Струва $65 на човек и включва пътуване до пристанището, след това около час с лодка до два  коралови рифа в червено море, където имаме по 30-40 минути за шнорхелинг на всеки, вкусен обяд в лодката и час и половина свободно време на острова.

Тръгваме сутринта с автобуси, взимаме група от близък хотел и ни разпределят по лодките. Пътуването е приятно, в цената има включени напитки и дребни закуски.

За шнорхелинга раздават маски, шнорхели и плавници и с с групата има няколко добре подготвени и екипирани гмуркачи, които да ни подкрепят и насочват. Ние носим нашите маски и понеже не обичаме масовки, отплуваме в обратна посока и разглеждаме рифа сами.

А той спира дъхът! Лилави, бели и жълти корали, яркосини създания, които на пръв поглед приличат на змия, после на водорасли, а се оказват част от кораловата екосистема – дишат като свиват и отпускат къдриците си. Малки черни рибки за контраст, прозрачно сини, на жълти и черни ивици, които оприличавам на пчелички, големи синьо-оранжеви, черно-бели. Водата е бистра и прозрачна, няма хора, които да я размътват и се вижда кристално ясно.

Показваме си чудеса под водата, възторгваме се от богатството и разнообразието на цветове, форми и текстури и от време на време излизаме на повърхността, за да проверим какво се случва с нашата лодка. Нереално е и в същото време е толкова естествено, все едно сме го правили цял живот. Времето спира, телата и душите ни се сливат с подводния свят около нас и усещаме преживяването с всяка фибра. Чувстваме се живи, истински, пълноценни.

Качваме се на лодката и продължаваме към следващия риф. Там отново тръгваме в обратна посока на основната група и се наслаждаваме на още 40 минути безвремие със съвършенството на кораловия свят.

Сервират ни обяд – салати, ориз, арабски плосък хляб и два вида месо – семпло и вкусно е. Храната още повече ни се услажда заради морската шир, която ни заобикаля.

Виждаме острова, за който са ни предупредили, че растителността му се състои от единствена палма. Добре, че има табела – Paradise island, за да сме наясно, че това е крайната ни цел. Райското е златния ситен пясък и изумрудения цвят на водата.

Настаняват ни под големи сламени чадъри и ни оставят около час свободно време. Нашият островен подход с Жоро – и в Тайланд, и в Доминикана, е да си оставим багажа и да обиколим – ако е по-малък – целия остров, ако е по-голям – да се разходим, колкото ни е приятно. На Paradise нямаме тази възможност, в едната посока ни спира момче, което пази и не разрешава да се минава зад заграждения. Виждаме, че в тази част има строежи и може би не искат да ни развалят впечатленията. В другата посока не може да се мине заради скали.

Островът се оказва една инстаграм дестинация с люлка за снимки във водата, на която решаваме да дадем шанс и е много приятна, още няколко подобни места с хамаци и друг вид люлки, и заведение, в което предлагат храна и напитки.

Аз избирам фреш от ананас, поднесен в плода, който е освежаващ и фотогеничен.

С маската обикалям цялата оградена зона, в която може да се плува и виждам още няколко рибока.

Екскурзията си заслужава най-вече заради двата прелестни рифа и разходката с лодка в червено море. Ако можете да я намерите на по-ниска цена от $65 на човек, толкова по-добре.