Преди близо 5 години, като млади гаджета с Теди, открихме хотел Балкан. И при двете ни посещения си тръгваме много доволни и заредени с прекрасни емоции заради чудесните водни атракции на открито, малките, но чисти стаи, приличния ресторант, доброто обслужване и кристалния въздух на Троянския балкан.

Басейните, джакузито и топилата, всички захранени с минерална вода, определено са перлата в короната на хотел Балкан. Основният басейн, достатъчно дълъг за любителите на плуването и достатъчно топъл, за да се киснете, без да ви е студено, независимо то температурата на въздуха и същевременно достатъчно голям, за да има място и за едните, и за другите.  В детския басейн, в който заедно с джакузито водата е с една идея по-топла , десетина, че и повече деца, биха могли да се забавляват. И стигаме до топилото- разделено на 3 – всяка третина с различна температура на водата- 20, 38 и 40 градуса. Добавете към него чаша вино, приятна компания и прекрасната гледка към планината и усещането за блаженство никак не  е далеч.

Пет години по-късно, три поколения Стоянови, баща, син и внук, решихме да го посетим отново през седмицата. Тръгнахме с малкия Петър от София, а баща ми ни чакаше на разклона за Троян. Сутринта времето не определено не беше наше – хладно и мъгливо. Затова решихме да спрем в Троян за обяд. Случихме на празника по случай 135 годишнината от обявяването на Троян за град. Духова музика, песни и танци, вкусен обяд, вдигна се мъглата, изгря слънце – време за басейн. Петър заспа по пътя към Чифлик и докато още спеше, ние с дядо му, успешно  се настанихме, сложихме си банските и право към водните атракции.

За наша радост всичко навън си беше по старому. Басейните си бяха все така топли и чисти. Имаше още около 2 семейства с дечица, нямаше „външни“ гости на басейна. Слънчево, топло и спокойно. Имах време и да поразгледам спа-центъра, до когото така и не бях стигнал при предишните посещения в хотела. Явно не бях пропуснал много . Сауната, парната баня и помещенията за масаж са отделени с плъзгащи PVC прегради без никакви обозначения и успях да разгледам мястото за съхранение на мръсните хавлии, склaдове и други неособено приветливи места. С това желанието ми да пробвам сауната се изпари и се изстрелях обратно на чист въздух. Мисля, че сега е мястото да споделя няколко недостатъка на хотела, които го правят неподходящ за почивка с малки деца през зимата.

♦ Ако вали, духа или е студено, външните басейни стават неизползваеми за децата ви, освен ако не сте екстремисти в каляването. В такъв случай липсата на вътрешен басейн би се оказало сериозен проблем.

♦ Големината на стаите е на ръба на поносимото. Двойно легло, кошара и почти никакво оставащо място. С други думи при лошо време престоят в стаята с невръстно дете би бил доста екстремен и не особено приятен.

♦ Уви, няма и вътрешен детски кът, където детето ви би могло да изразходва енергията, която има в излишък.

♦ Няма и асансьор, което, особено ако сте на третия етаж, би ви направило шампиони в дисциплината- качване и слизане с количка. А нежелани, но неизбежни фитнес упражнения по време на почивка определено не са най-доброто занимание.

♦ През лятото се допускат и външни гости на басейна.

Но да се върнем на малкия Петър, който се събуди тъкмо преди последните слънчеви лъчи да се скрият и успяхме да топнем в детския басейн. Беше много приятно. После в стаята, душ и след това това излязохме на кратка разходка пред хотела. С изненада открих новопостроения комплекс,  разположен в непосредствена близост до големия басейн, който се намира непосредствено след обръщалото на автобусите. Изглеждаше доста прилично, но не намерихме време да видим стаите вътре, тъй като външният басейн (към хотела) беше доста малък, а вътрешният беше строителна площадка. Голяма механа се дострояваше на входа на комплекса и по думите на майсторите, щеше да очаква първите си гости за Нова година.

Вечеряхме в ресторанта на хотела и решихме, че за следващата вечер ще търсим други опции. Супата и пърленките бяха много вкусни, но сърмите бяха стари, солени и недостатъчно вкусни. Закуската в делничните дни е по избор (то пък един избор) – пържени филийки, мекици или „компле“. Хубавото беше, че сервираха закуска и на Петърчо, която не ни таксуваха допълнително.

На следващия ден, след като се изкъпахме, взех неочаквано умното решение да не обядваме в хотела. Спомних си, че при едно от отдавнашните ни идвания с Теди, на път за София бяхме спрели да обядваме в една приятна кръчма в с.Бели Осъм на брега на реката. И така около 13:00 часа се озовахме в Хитър Петър.

Комплексът е много красив и едно най-вкусните места, на които човек може да попадне. Направена в стар български стил с много дървени елементи и огнище, механата ще ви накара да почувствате уютно и топло. Менюто е с не голям асортимент, но достатъчно разнообразно и безсрамно вкусно. Шокира ме наличието на 4 (!?) супи в обедното меню в делничен ден – телешко варено, шкембе, супа от домашна кокошка и патешка супа. Ние поръчахме от първите три по една, боб с кюфтета и лучник. Супите бяха фантастични. Петър обожава телешко варено, а това в Хитър Петър определено беше по-добро от това, което баща му прави. Хапна доволно и от боба (кюфтета бяха пържени на момента), а лучникът беше извън всякакви класации. Пожелавам на хората, които работят там, все така да запазят любовта, с която готвят. Както можете да предположите, ние се върнахме и за вечеря, когато опитахме и от вълшебната скара и омайващото домашно вино. А малкият Петър беше звездата на вечерта, като се сприятели с всички- от гостите до персонала. Даже накрая всички се шегуваха, че заведението е кръстено на него.

Преди вечеря отидох на разузнаване в хотел Фея, докато дядо и внуче се разхождаха на чист въздух. Дамата на рецепция ми показа стаите и вътрешния басейн. Останах приятно изненадан. Освен, че още мирише на ново, стаите са много по-просторни от тези в Балкан. Цената на стаята включва закуска и вечеря, като в зависимост от броя на гостите или са на блок-маса или на сет-меню. Определено ще го пробваме при първа възможност.

Преди да си легнем , изгледахме и загубата на България от Чехия.

За разлика от националите ни ние имахме късмет с хубаво време и на следващата сутрин, след закуска,  успяхме да поплуваме преди отпътуваме.

И си тръгнахме с много топло чувство и с обещанието на пролет да повторим срещата.