След разказа за хотела и неяснотите около планирането на Новогодишните празници в първата част от Бряста, Велико Търново, продължаваме с посрещането на 2014.

След първата посредствена вечеря на 30.12.2013 имахме доста ниски очаквания за храната в празничната новогодишна вечер, които напълно се оправдаха:

♦ Богата, но безвкусна салата, тип асорти.

♦  Предястието – зелева сарма (доста голяма) с пуешко и ориз, която спокойно можеше да откаже човек от яденето на сарми до края на живота- суха и солена.

♦  Основното беше свинско руло и пилешко, което не помня какво точно беше. Единственото сигурно беше, че вместо да гали небцето, храната го подлагаше на мъчения.

♦  Светъл лъч бяха студените мезета, които този път не бяха от най-ниския ценови клас.

Но ще кажете, хайде сега, на Нова Година кой яде.  Всичко е алкохол и танци.  Уви и тук ударихме на камък. Ракията, която беше включена в менюто беше направена най-вероятно в някой гараж в Дебелец  от не-успял- инженер-химик. А ди джеят?

Ди джеят заслужава отделен параграф. Програмата му започна със серия от 9 хора, на последните 6 от които, дансингът остана празен. След  деветото хоро, реши да влезе в серия от 7 блуса и китка избрани мотиви от творчеството на Слави Трифонов. Тук някъде ме изгуби и излязох на въздух, където с Жоро, дългогодишен служител на БДЖ Хасково, прекарахме около 30 минути в обсъждане на нещата от живота. Като влязох обратно ме посрещнаха „Две праскови и две череши“. Мислех си, че това е краят. Но не би. Към 23:30 , когато сервираха основното, прозвучаха единствените годни за танцуване песни – La Camisa Negra и онази-хитовата-от-саундтрака-на-Десперадо. Точно толкова, колкото да можем да опитаме  от безвкусната храна и да се подготвим за речта на президента.

Нова година. Прегръдки и наздравици с шампанско. Дунавско хоро и бомбички. След това започна чалгата. От онези песни, които са записвани единствено на касетки и в електроенен вариант ги имат само нашия ди джей и двама ретро-чалга манЯци.  Заедно с гаражната чалга и няколко от вечните песни на човека-глас Тони Стораро, по-напористите гости на ресторанта решиха да запалят по  цигара.  Решихме, че воденето-на-спора-за-не-пушенето-на-закрити-пространства единствено ще удължи престоя ни в рая на безумната музика и поехме към апартамента ни.

На другата сутрин закуската беше все така посредствена, но поне я оставиха до по-късно. Предлагаха и шкембе, което беше страхотна идея, но след консултация с вече опиталите го, реших че няма да рискувам.

Последва обичайната разходка до Търново и обяд в новия Щастливец.

Прекрасно място. Всеки обяд там беше наслада за сетивата. Трудно мога да се сетя за по-добър ресторант, а съм посещавал и работил в не-малък брой заведения за хранене. Постигнатото  съотношение между интериор, качество на храната, големина на порциите, качество на обслужването и цена е близо до съвършенството. Затова без резеравация трудно може да намерите свободна маса дори  за обяд в делничен  ден.

За съжаление вечерта трябваше да останем за вечеря в Бряста, тъй като имахме рожденик в компанията, който беше поръчал в ресторанта да му изпекат цяло агънце.

Поредното кулинарно разочарование. Освен че изглеждаше толкова жилаво, сякаш е тичало под смъртна заплаха от някоя австралийска ферма до Дряново, на вкус беше същото, но се преглъщаше със солената дроб сарма. Поне нямаше ди джей.

На следващата сутрин закусихме, оправихме багажа и тръгнахме. За първи път не ни стана мъчно за място, на което сме почивали.

Няма да се върнем, Бряст.