Избрахме хотел Саут Бийч за лятната си семейна почивка с две малки деца – на 3 и на 1, без препоръка, само по информацията, която имаше на сайта.  Което, както всички знаем, не е добра идея, но от много избиране накрая нямахме достатъчно време и се хвърлихме на място, което изглеждаше като добър баланс между цена и качество. Избрахме едноспален апартамент, обясних подробно по телефона каква е семейната ни ситуация – брой деца, нужда от две самостоятелни помещения и прочие. Запазихме през www.visit.bg – Съни Турс, предплатихме цялата почивка, като предварително бяхме наясно, че изхранването е all inclusive, тъй като пакетите бяха само такива. Решихме, че така ще е най-добре за децата – удобно, имаме избор от различни храни и няма да се налага да търсим заведения.

Как сме пропътували пътя от София до Царево ще ви спестя, защото рискувам да ви откажа да имате деца, или поне – повече от едно, но пристигнахме благополучно, изморени, изнервени и нетърпеливи да започнем морското си приключение.  Взехме си ключа от апартамента и като се качваме – какво да видим. Две стаи като кутийки, в едната – спалня и бебешка кошарка, в другата – разпънат фотьойл! Побесняхме! Колко пъти обясних на дамата по телефона как точно ще спим и защо имаме нужда от пространство, но явно сме говорили на различни езици. Отиваме бесни на рецепцията и обясняваме, че няма как да останем в това подобие на апартамент. Още веднъж обясняваме защо. Непреклонни сме, но въпреки това ни карат да чакаме поне 40 минути, докато намерят решение, което се оказва временно. Тази нощ ще спим в двуспален апартамент, а на другата сутрин ще ни преместят в по-голям едноспален. Двуспалният не е опция, защото трябва да платим още толкова, колкото вече сме превели на Съни Турс, защото се плаща на легло, а не на брой хора. Твърде изтощени сме, за да спорим повече и отиваме в двуспалния апартамент.  Разопаковаме багажериите, защото децата няма как да се къпят и да спят без половината си багаж. На другата сутрин преди да правим, каквото и да било друго – опаковаме обратно и се местим още веднъж. Надяваме се този път да е за последно.

По-големият едноспален апартамент няма нищо общо със смехотворната кутийка, в която се опитаха да ни настанят.  Две просторни стаи, голяма тераса с изглед към басейна, разтегаем диван, а не фотьойл, не най-удобният на света, но става. Креватчето оправено и поставено в правилната стая.  Облекчени, оставихме багажериите си при жената, която почистваше и излязохме на разходка.

Разхождайки се из комплекса, забелязваме, че в Интернет страницата всичко е представено много по-добре и лъскаво, има даже няколко откровени лъжи като това, че хотелът е на първа линия – няма такова нещо! На първа линия са други два мастодонта, а от Саут Бийч се върви 10-тина минути до плажа, което за семейство с две малки деца, количка, надуваем басейн, играчки за плажа, четири хавлии, чанта с дрехи, плик с храна, две шишета с вода, резервни баснки и прочие и прочие, си е истинско изпитание. Докато керванът стигне до пясъка и Жоро напълни басейна на децата, мъкнейки вода с две от кофичките им, те влизат, изплискват водата за още половин час и Петър вече е изморен и е време да опаковаме и да потегляме обратно. Да не говорим, че през цялото време, докато ние бяхме на почивка духаше вятър и морето беше бурно, така че къпането в морето не беше опция. Поради тези причини, за 11 дни, стигнахме до плажа 3 пъти.

Плажът, всъщност е плаж Нестинарка и е голям и хубав. Има шезлонги и чадъри, част от които са предварително платени от хотелите и са на разположение на техните гости, а друга част са за свободна консумация. Ние не стигнахме до шезлонгите на нашия хотел, защото бяха сравнително далеч и нямаше как да влачим количката по пясъка. За това си плащахме по 5 лв на чадър и шезлонг за плажното удоволствие. Това с вятъра и с непрекъснато вълнистото море е неприятно, но не знам дали ние сме уцелили такъв период или просто районът е такъв.

Не сме очаквали чудеса от all inclusive кухня и не ги и получихме. Закуската беше с изключително некачествени продукти – нямаше сирене и кашкавал, например, а заместители приготвени с палмово масло, колбасите също бяха под всякаква критика. И ние и децата се хранехме основно с препечени филийки с масло, домати, краставици и яйца. Не даваха плодове за закуска, което за мен беше непонятно, а ги сервираха като десерт за обяд и вечеря. Обедите и вечерите бяха доста посредствени като трите основни продукта използвани от готвача включваха – яйца, зелени чушки и ориз. Какви ли не вариации измисли този човек. Чушки с ориз, чушки с яйца и подобието на сирене, ориз със зеленчуци, фриатата с чушки и всякакви други знайни и незнайни комбинации. Няколко вечери сервираха риба, което беше приятно и оризът се получаваше винаги добре. За десерт винаги имаше сладолед, с което почиващите и децата им доста злоупотребяваха.

Басейните са два по-големи и два детски. Доста прохладни – на Петър, например, му беше студено и предпочиташе да седи до басейна и да прелива вода в кофичките, отколкото да се опитва да ходи по дъното с бебешкия пояс. Ади се киснеше много, плуваше с пояса в големия басейн и играше в малкия. Аз успявах да поплувам между крещящите и скачащи деца на средна възраст и пръскащите с водни пистолети руснаци.

Освен с басейни и ресторант, комплексът разполага и със зелени площи за разходка, които са много приятни, външен детски кът за деца над 3 години – люлки, батут и пързалка, на които децата се забавляваха от време на време. Има и анимация, повече за децата, която както и другите услуги и развлечения е посредствена: програма и детска дискотека вечер, организирани спортове и рисуване през деня.

Като цяло, изкарахме добре, защото нагласата ни беше такава. Ако се вторачвахме в недостатъците, сигурно щяхме да си тръгнем на втория ден. Намерихме нови приятели и децата се забавляваха, но не бихме препоръчали мястото, както и не бихме се върнали пак. Следващото лято ще заложим на Гърция, за да бъдем сигурни, че ще получим красив плаж в близост до хотела, спокойно море и вкусна и прясна храна.