В хотел Свети Спас, Велинград  решихме да отидем съвсем спонтанно – без препоръка и предварителни проучвания. Имаше ваучери за апартаменти в един от сайтовете за колективно пазаруване и се възползвахме. Цената ни се стори много добра за петзвезден хотел: 150 лв на вечер със закуска и вечеря. Предупредихме, че идваме с две малки деца и имаме нужда от кошарка, поискахме и ранно настаняване в петък, което получихме и потеглихме.

Хотелът се намира в края на града, до железопътните линии, от другата страна на Клептуза. Мястото е подходящо за планински разходки, в непосредствена близост има еко пътека. За градски разходки трябва да отидете с кола до града. Комплексът се състои от две огромни сгради, едната от които не е завършена и не е ясно дали ще бъде. Зелената площ е сравнително малка и е заета от шатри с външни маси от ресторанта.  Апартаментът ни беше с изглед към ЖП линиите, но иначе много просторен, светъл и чист. Две големи стаи – едната със спалня, другата с разтегаем диван и кошарка, оправени за спане. Голям гардероб в антрето и скрин в хола, така че да можем да си поберем всички джунджурии. Хубав телевизор, кана за вода – много ни беше удобна за подготовката на адаптираното мляко на Петето. Обзавеждането не е луксозно, като за 5 звезди, например няма мокет или килим, но е приятно и си има всичко.

Така нареченият wellness център, тоест зоната с басейните и сауната също е приятно място, но на фона на капацитета на хотела е изключително недостатъчно. Има един голям басейн, с дължина около 20 м и дълбочина – 1.6 м., един малък с две отделения и джакузи. Водата е топла и чиста навсякъде. В големия е около 33 градуса, а в малките и джакузито – около 36-37. Шезлонгите също са крайно недостатъчни, не повече от 30, което за хотел с капацитет 105 двойни стаи и 115 апартамента е като капка в морето. Друг минус на тази зона са полираните плочки, с които е облицован пода и които се превръщат в истинска пързалка и при най-малкото намокряне. Жоро падна от стълбите, с Петето на ръце, и само късметлийската им звезда ги спаси от по-сериозни поражения. Натъртиха се сериозно, до синьо-черно, Петър се уплаши и разплака.

Басейните през уикенда са препълнени почти непрекъснато и се вдига голяма врява – деца (между, които и нашите, разбира се) крещят, пищят и искат нещо, родителите – раздават команди на висок глас. За Ади и за Петето беше супер забавно в детските басейни, които са измислени много добре, да не кажа, че може би са най-добрите детски басейни, които сме ползвали. Едната част е достатъчно плитка за деца около и над 3, а другата е малко по-дълбока, но пък има удобно и широко място за сядане по периферията, на което Петето можеше да стои изправено без проблеми и аз да си седя и да играем на „продавчка и купувачка“ с Ади и на „напълни камиона с вода“ с Петето.

Аз успях да поплувам на спокойствие, защото слизах и двете сутрини рано, тази зона отваря в 8. Всички басейни са вътрешни, но има големи френски прозорци, които се отварят и влиза свеж въздух. Предполагам, че през лятото няма да е най-приятно, но за Октомври тази ситуация беше идеална. Не ползвахме СПА зоната, с ръчните процедури, която се намира на един етаж под басейните, въпреки че към ваучерите имаше два ароматни масажи на лице, но просто не стигнахме до тях.

Обобщено за басейните мнението ни е – много са хубави, водата е минерална и топла, но не са направени с мисъл за много гости и съответно през уикендите става неприятна навалица, която може да ви развали изкарването.

Ресторантът ползвахме за закуска и вечеря, както ни бяха ваучерите. Голям и просторен е, с хубави столове. Явно е имало доста гости, защото в час пик за вечеря, около 7, имаше семейства и компании, които трудно си намираха места. Закуската беше чудесна. Имаше от всичко достатъчно, пресни плодове и зеленчуци, яйца под всякаква форма, различни видове кашкавали, сирена и месца. Правеха баница и мекици. Няколко видове хляб. Чай и кафе. Вечерята беше изобилна, но не особено вкусна, поне според моя вкус. На Жоро му харесаха месата. Така наречените гарнитури, на които ни с децата наблягахме не бяха достатъчно вкусни. Имаше печени картофки, които стават, една крехка и ароматна туршия, която според нас си правят там, няколко вида салати блудкави спагети и типичните ресторантски десерти – пасти с маслен крем, баклава и толумби. Ади и Петър ядоха картофи и краставици и двете вечери, а аз, салатки и картофи. Втората вечер имаше риба, на която се зарадвах, но като я пробвах се оказа сухичка скумрия. За Жоро имаше разни вратни пържоли и други печени меса, които, в комбинация със страхотна туршия и салатите, много му се усладиха. Напитките, както и на другите места с включена вечеря, се заплащат допълнително.

Като цяло сме доволни от изкарването си в Св. Спас, с удоволствие бихме се върнали пак ако има ваучери. Цената за апартамент, с полупансион, на рецепция е 260 лв., което според нас изобщо не си заслужава. 150 лв е добра цена за предлаганото качество и с нея преглъщаме малката площ на басейните и средно-статистическата ресторантска храна.