Камешнишки водопад Срамежливеца Беласица

Камешнишкият водопад е последният (след Мангъро, Дъбицата, Яворнишки, Лешнишки и Ключките водопади: Метлата, Вретеното и Чергата) в списъка ни за българската част на планина Беласица и тематично му отделяме последната събота от октомври, която е топла и слънчева.

Началната точка са бунгалата при петричкото село Камена – в google maps е заложена като „Камешнишки водопад“.  В селото има и табели за водопада, които в един момент сочат в различна посока от тази, в която ни упътва дамата от maps-a. Решаваме да се доверим на навигацията и паркираме колата на паркинга на бунгала Камена.

Децата си намират приятелче – едно малко, сладко, възпитано черно-бяло кученце, което тръгва на пътешествие с нас и ни следва неотлъчно през цялото време. Ади го кръщава Рая, то изглежда няма нищо против.

Следваме зелената маркировка и хубавите дървени табели; пътеката е чудесно обозначена и поддържана.

Пресичаме реката три пъти – два от тях по добре укрепени дървени мостчета, а третият и най-къс, по дървени трупчета.

Маршрутът е със сериозна денивелация, спираме няколко пъти за кратки почивки и от бунгалата до водопада ни отнема около 50 минути.

Изкачваме се задъхани, но и запленени от есенното очарование на Беласица – голяма част от дърветата са облечени във вечно-зелена бръшлянана премяна, която красиво контрастира със златните листа и меката есенна светлина.

Заравяме краката в ръждивата шума и се дивим на стройните букове и кестени, плътния мъх и дантеления бръшлян.

Туристи, с които се разминаваме, ни окуражават, че видим ли беседката – вече сме стигнали. Изкачваме стръмна пътека обезопасена с дървени стълби и я виждаме на върха.

Следва почти отвесно слизане и се озоваваме в дълбоката долина на реката, сред непристъпни скали.

Водопадът е висок 21 м, пълноводен и буен, водата се спуска в права линия, без да криволичи, и се събира в бистро езерце.

Обгърнат от остро изсечени скали, Срамежливецът е изключително впечатляващ!

Рая също позира за снимки, макар че подозираме това не е първият път, в който вижда водопада.

Правим си обичайното семейно селфи, Пепчо се съгласява да се снима и само с мен, и се връщаме при беседката – местността около водопада не е подходяща за бивак.

Разполагаме се за почивка с домашно приготвени сандвичи и черпим Рая, която изключително възпитано ни изчаква, без да настоява. В началото на пътеката прочитаме, че Срамежливецът е един от седем (!) водопада по поречието на реката и решаваме да продължим над беседката.

Стигаме до още един водопад, който наблюдаваме отдалеч, защото пътеката до подножието му е стръмна и необезопасена. За още 5 (!) и дума не може да става.

Връщаме се удовлетворени от приятно натоварващата разходка, нахранили душите и сърцата си с красотата на есенна Беласица, мощта на водата и милата компания на Рая, която ни изпраща до колата и отива при собствениците си – вероятно базирани в бунгалата.

 


Вашият коментар