За решението ни да посетим Острова, обедът в Хитър Петър и апартаментът разказахме в първата част от пътеписа, сега ви завеждаме директно на басейн.

Водата беше сравнително топла, около 30-32 градуса, но не достатъчно, така че да става за релакс – трябва да се движиш, за да не ти стане студено. Децата се паркираха с Жоро в джакузито в края на басейна, аз поплувах. Последва смяна, в която аз продължих играта на кувачка и кувачка (разбирай продавачка и купувачка), а Жоро отиде да провери сауната и парната баня. Поизпотил се е в парната баня, но сауната била студена – около 75 градуса, и не ставала за ползване. Басейнът е чудесно забавление за студените дни, но си има няколко основни минуса:

* Тъй като водата не е минерална, количеството хлор е огромно.
* Отново, тъй като водата не е минерална, се подгрява и температурата не е достатъчно висока.
* Размерът на басейна не може да задоволи желанията на гостите на комплекса да се поокъпят ако има заети повече от 4 стаи.

Пакетът, който бяхме купили беше със закуска и вечеря, така че след водните забавления, слязохме в ресторанта да хапнем. Ресторантът е хубав и просторен, бяха направили номера на мастите за всяко помещение, което беше мила организация и имаше DJ за радост на Ади и Петето. За съжаление, до тук с добрите новини. Храната беше посредствена – два вида салати от пластмасови зеленчуци, много кисела и солена туршия, спагети с месо, 2-3 ястия с месо, 1 без, за десерт – пасти с маслен крем, които дори Ади, която се лепи на всичко сладко, не пожела да опита. Децата ядоха хляб и краставици, а ние с Жоро подръпвахме по нещо от тук от там.

Закуската на първия ден също беше посредствена – домати, краставици, имитиращи продукти на сирене и кашкавал, евтини колбаси, маслини и варени яйца. Отново филийки с краставици за децата, като поне на закуска с облажиха и с малко масло и яйчице.

Закуската на следващите две сутрини беше доста по-добра. Сервираха приготвен на място и изпечен на пещ сиренак – така разбрахме какво е сиренак, явно типично ястие за този край, а не глупавото хлебче с кашкавал, което ни пробутаха в Хитър Петър.

Най-общо казано – бяло тесто, сирене и яйце, и още бяло тесто. Баница от тесто, а не от кори. Като е току що опечено е вълшебно. Мизата за децата се вдигна и се нахраниха добре, въпреки че не по принцип гледаме да не им даваме бяло брашно, това си заслужаваше. В допълнение на сиренака, имаше и яйца на очи, също приготвени на момента, домашна баница със сирене и тиква. Не е върха на здравословната закуска, но беше топла, прясна и вкусна.

Разходихме се до Троян. Времето беше слънчево и сравнително топло за сезона и беше много приятно. Влязохме и в Музея на занаятите, който е направен с много мисъл, но малко се надценихме с двете малки деца и се наложи да препускаме из различните епохи и изкуства. В допълнение на това беше много студено и всички стояхме с шапки и шалове, което допълнително изнерви и Ади и Петето.

Видяхме обаче най-важното: двойният сватбарски бърдук. След първата брачна нощ в Троянско в ранни зори се изнасяла брачната риза. Ако честта на булката била запазена, черпели бащата с греяна ракия, гърмели и музиката свирела „да се чуе в цялото село“. В противен случай поднасяли на бащата студена ракия и за да не се разтрогне бракът, той „изкупувал“ нарушения морал в натура — давал на момъка ниви, ливади, гора. Не им е било лесно на женските бащи.

Разходихме се и до Троянския манастир „Успение Богородично“, където също беше много приятно. Влязохме в църквата, пипнахме Богородица за ръката и си казахме няколко тайни неща с нея, както с Ади, така и с Петето. Купихме си билки, дървена дъска за рязане, мед, сливова ракия и разгледахме всички глинени и дървени чудесии на импровизирания базар до манастира. Сдобихме се и с 6 красиво изписани гювечета, с прилежащите им подложни чинии и чинии за сервиране, в които Жоро ще приготвя най-вкусните гозби.
И двата дни обядвахме в механа Старата къща в Троян, където е изключително вкусно и приятно. Каките, които ни сервираха донесоха играчка за Петър и се забавляваха с неговите усмивки и танци. Поръчахме си обичайните супи, салати и картофи, както и един миш-маш, който, примлясквайки, определих като „най-добрият ресторантски миш-маш завинаги“.

Между разходките, обедите и плуването, успях да си запазя час за масаж, между класически за 40 лв и лечебен за 50, избрах лечебен, като вече си бях избрала зоните, на които щях да помоля масажистът да наблегне – рамене и стъпала. Въпреки цялата ми организация и настройка или може би точно за това, бях много разочарована. Дамата изобщо не знаеше какво прави – или галеше или чупеше кости с лакти, продължителността на процедурата беше 40 минути и нямаше нищо лечебно в цялото преживяване. Едни от най-зле похарчените ми 50 лв.

На 30 Декември натоварихме кервана и тръгнахме за Бряста. Бяхме толкова доволни от изкарването си, че проверихме дали случайно нямат свободни места и за нова година. Нямаха. С удоволствие ще се върнем пак в Острова, особено като времето е по-топло.