Отидохме в комплекс Острова без много предварителни проучвания, само с мнения от две познати, които са ходили на teambuilding там. Казаха, че е ок, но са били през лятото и нямат наблюдения за вътрешния басейн или пък за детски удобства. Тъй като щяхме да празнуваме нова година в Бряста и бяхме капарирали, решихме да си разделим пътя и да запазим някъде в района на Чифлика/Шипково. Първите ни избори бяха Веника Палас и Балкан, но във Веника нямаше места, а в Балкан няма вътрешен басейн, а решихме, че ще е прекален смело в края на Декември да къпем децата във външните топила, колкото и да са горещи. Проверихме и Фея, но там пък няма вътрешен детски басейн и така се спряхме на Острова. Знаехме, че водата не е минерална, но нямахме и голям избор за околността вече и решихме да рискуваме.

Тръгнахме на 27 Декември по обяд, защото се оказа, че Петето (на 1.5 години) няма бански и джапанки и ходихме до мол Сердика да му купим. Последният път беше с бебешки памперси за басейн и с буйките си, но буйките му омаляха и решихме, че е достатъчно голям за бански. Преди мола оправяхме багаж няколко часа. Оправянето на багаж с малки деца, включва освен дрехи, обувки, памперси, мляко, вода, плодове и закуски за колата, тоалетни принадлежности, книги, играчки, бански, джапанки, пояси и непрекъснато вървене и събиране след децата, на които им е скучно и вадят всичко от всички чекмеджета, които могат да достигнат и отворят. Та, след като приключи одисеята с оправянето на багажа и купуването на необходимите принадлежности за къпане, керванът потегли.

Веднага щом стъпихме на магистралата и Петето заспа, а Ади се изключи от света заради Пепеляшка, сърцата ни се отвориха и ни стана леко и авантюристично. С Жоро много обичаме да пътуваме и преди да имаме деца това беше основното, в което инвестирахме. След децата, любовта ни към пътешествията дори се увеличи и всеки път като потеглим, пътешественика в нас се събужда и нямаме търпение за нови хоризонти и приключения. Поговорихме си на спокойствие, слушахме хубава музика и неусетно пристигнахме в Бели Осъм. Спряхме на Острова да разгледаме, като решихме да не се настаняваме още, а да видим на място и за други опции. Басейнът миришеше на хлор, което затвърди решението ни.

Отидохме до Веника – нищо, Фея – двойна стая и все така липса на детски басейн (какво ли си мислехме, че ще са построили, докато отидем, ли?), Дива – няма вътрешен басейн. И така, решението за Острова се взе от само себе си. Обядвахме в Хитър Петър, от където Жоро имаше прекрасни спомени от предишното си ходене в хотел Балкан. Хитър Петър е приятно местенце, но в никакъв случай, не е на висотата от разказа в блога. Поръчахме боб с кюфтета от обедното меню, супи, салати и пържени картофи. Само картофите бяха наистина вкусни. Попитахме за лучника, чиято слава се носеше от миналото посещение на Жоро и Петето, но нямаха, за това пък ни предложиха сиренак, който си беше хлебче със сирене и кашкавал опечено на пещта, същото като тези, които предлагат в пицариите. Развенчали славата на Хитър Петър, се настанихме в Острова.

Апартаментът беше чудесен! Две отделни стаи с общ балкон. Спалнята с голямо легло, с общ матрак, гардероб, бюро и стол. Холът с оправен за спане диван за Ади, кошарка за Петето, телевизор, бар плот и столове за хранене, хладилник и мивка. Топличко, чисто и приятно. Гледката от терасата – балсам за Софийски очи, свикнали да гледат сиви блокове и кални улици.

Спалнята-

Холът-

Гледката-

Жоро взе халати за нас двамата и още веднага посетихме басейна с пълно детско бойно снаряжение.

Повече за за басейна, разходките ни до Троян и Троянския манастир и обедите в Старата къща в част втора от Острова.