Лешнишкият водопад бяхме набелязали при майското ни посещение на Сандански и околностите, когато видяхме: Дъбицата, Мангъро, Яворнишкият и Попинолъшкият водопад.

Отправната точка за водопада е хижа Беласица, до която се стига с кола. Избираме слънчева неделя в началото на ноември и съответно всички от Петрич и Сандански са на хижата и са се разположили за почивка и игри на поляната. Ние закусваме в Авалон в Петрич, където има чудесни палачинки и омлети, но капучиното е с нескафе. Явно не съм го запомнила през май и пак си поръчах; за сметка на това кафето с мляко е чудесно.

Паркираме колата на хижата, минаваме през огромната поляна с всякакви удобства за пикник и това стилизирано поучително дърво.

Пътеката започва зад хижата, маркирана е в синьо и продължава около 2 км, или около 40-50 минути, зависи от групата. Има по-стръмни места, изкачвания и слизания, но не е изморителна и си направихме приятна разходка.

Беласица е магична и смесената гора от дъб, бук и див кестен все още е цветна – жълто, наситено червено и сочно зелено се редуват, а дърветата приличат на ентите във Властелинът на пръстените.

Някои се разклоняват като близнаци с обща основа и корени.

Други предлагат убежище за малки елфи.

Трети причудливо се извиват в търсене на слънце и въздух.

Берем сочни и сладки къпини и неусетно стигаме до водопада. Има мостче за наблюдение, но ние не се ограничаваме само с него, а отиваме по-близо.

Децата ми позират за снимки и после се заиграват, а аз снимам на воля.

Водопадът е с пад около 7 м и е с две обособени струи, които се изливат в малко езерце. Местността е приказна – златните листа контрастират с тъмните камъни, обрамчени от дебел зелен мъх и папрат.

Сядам на най-близкия възможен камък до водопада и се наслаждавам на пръските по лицето си. Вдишвам с пълни гърди отрицателните йони и свежия въздух.

Навръщане отновно минаваме през магичната гора. Жълто-ръждивата шума е като мек килим, а някои дървета са все още зелени. Виждате ли елфите?

Първоначалният ни план е да направим късен обяд в хижа Беласица, но заради неделната натовареност се отказваме и се отправяме към Мелник. Там минаваме по централната улица и се спираме в „Алексовата къща“ – с препоръка. Всичко е прясно и вкусно, а обслужването мило и ненатрапчиво.

Стигаме до края на главната улица и снимаме пясъчните пирамиди на фона на залязващото слънце. Правим план да се върнем на следващия ден и да посетим Кашинския водопад Скока.