Не бях особено въодушевена за командировката в Лондон през януари – била съм вече няколко пъти, обиколила съм основните забележителности, ще е студено. Единственото, което очаквам с нетърпение е качественото време, което ще имам с братовчедка ми Зорница в края на седмицата.

Нагласата ми към цялото преживяване с променя още с влизането в хотелската стая в The Tower hotel, в която имам ето тази спираща дъха гледка.

Петък е ден за разходка и решавам да отида до св. Павел – втората по големина катедрала в света след св. Петър в Лондон, и да преглътна £23 за вход. Предишният път като бях в Лондон, тази сума толкова ме потресе, че дори не отидох да видя сградата отвън.

Tower Bridge или мостът Тауър

Разбира се, пресичам Темза по Tower bridge, на който съм се наслаждавала от прозореца в последните няколко дни, и го снимам от всички възможни ъгли. В комбинация със снимките, ви предлагам и интересни факти, които (може би) не знаете:

⇒ Tower bridge не е London bridge, кръстен е на така, тъй като се намира в близост до Лондонската кула (London tower). Лондонският мост е малко по-нагоре по Темза и изглежда доста по-обикновено.

⇒ Повече от 50 архитектурни проекта са подготвени и изпратени до Лондонската управа, но нито един не е одобрен. До 1884, когато е избран окончателния проект на архитект сър Хорас Джоунс. Той за съжаление не доживява да види творението си завършено; умира 7 години преди това.

⇒ Над 432 строителни работници са били необходими осем години, за да построят моста. Строежът е струвал около милион лири, което в сегашни пари се равнява на около 150 милиона лири.

⇒ Двете секции в централния участък се наричат баскули – и могат да се издигат до ъгъл от 83 градуса, за да осигурят преминаването на по-високи плавателни съдове. Издигането става само за 5 минути! Тауър Бридж се повдига около 850 пъти годишно, което прави около 2,3 пъти на ден.

⇒ През 1952 г. шофьорът на автобус Алберт Гюнтер кара автобус 75 през моста, когато забелязва, че се случва нещо странно. Оказа се, че Тауър Бридж прави това, с което е най-известен –  започва да се отваря, докато автобусът преминава! Гюнтер си сложил крака на пода и така автобусът прескочил отварящия се процеп. Всичко завършило благополучно и на следващия ден Алберт получил награда за смелостта и бързата си мисъл.

⇒ Мостът е боядисан в червено, бяло и синьо през 1977 г. по случай сребърния юбилей на кралицата. Преди това е бил решен в скучно старо кафяво. Оттогава има още една трансформация (между 2008 и 2016 г.), в прекрасното ярко синьо и бяло, в което е пременен и днес.

⇒ Всички кораби могат да минат под моста – при това безплатно – ако са уведомили тези, които управляват Тауър бридж 24 предварително. Всички трябва да чакат корабът да премине – дори Бил Клинтън, който е чакал 20 минути да мине по моста, заради преминаващ кораб, през 1997.

Разходката покрай Темза е много приятна, въпреки пронизващия вятър, денят е слънчев и ведър. Пресичам реката по моста на Лондон и с помощта на любезните упътвания на дамата от мапса се озовавам пред св. Павел.

Катедралата св. Павел

Архитектура

Бароковата ѝ осанка е впечатляваща, както и разпознаваемият купол, който доминира силуета на града.

Любувам ѝ се и я снимам отвън, след което плащам 50-те лева вход и влизам. Възползвам се от аудио гида, който разказва интересни истории за архитектурата, изкуството и скриптата.

Св. Павел е англиканска катедрала и е седалище на епископа в Лондон. Настоящият ѝ бароков облик е от края на 17 в. и е част от програмата за възстановяване на града след големия пожар. Първоначалният ѝ готически вид е до голяма степен унищожен при пожара.

Интериор

Пристъпвайки във вътрешността освен от забележителния интериор, дъхът спира за момент усетил завладяващите истории, които пази тази величествена сграда. Вървя по стъпките на кралски особи и изтъкнати лидери.

Пътят започва с красиво орнаментиран купел за кръщенета с внушителни размери, продължавам разходката си по безупречно подредените черно-бели мраморни плочки и стигам до олтара.

Мрамор, резбован и позлатен дъб и таван украсен с триизмерни златни цветя и изящно изрисувани сцени от евангелието на св. Павел.

От купола струи светлина и полилей от ковано желязо грее с меки златни отблясъци.

Страничните олтари също са внушителни – мрамор, дърворезба, злато и цветни витражи.

По средата на една от арките е увековечен и един от най-великите британски войници и държавници – Артър, херцог на Уелингтън, който е и погребан в криптата.

Критпа

Слизам по стълбите до криптата, където са погребани велики умове и очаквам по-минорно настроение, но с удоволствие и възхита се наслаждавам на изящните форми на мозайките и стилните последни домове на всички удостоени с честта св. Павел за последната си почивка.

Сър Кристофър Рен, създателят на катедралата, е първият човек, погребан там през 1723 г. Епитафията, изписана върху неговата крипта, гласи на латински: Lector, si monumentum requiris – което се превежда като „Ако търсите паметника му, огледайте се“.

Тук е и адмирал Нелсън, който се смята за най-великия офицер в историята на Кралския флот. Неговата репутация се основава на поредица от забележителни победи, кулминиращи в битката при Трафалгар, където той е убит в момента на своя триумф. Байрон го нарича „британският бог на войната“.

Артър Уелсли, херцог на Уелингтън, два пъти министър-председател на Обединеното кралство. Той е сред командирите, които печелят и слагат край на Наполеоновите войни с битката при Ватерло през 1815 г.

Брик лейн

Зузка е запазила индийски ресторант за обяд – Sheba, печелил награди за най-добро къри, който се намира в близост до колоритната улица Brick lane. Всичко, което поръчваме е изключително вкусно – селекция от вегетариански предястия, пиле със зеленчуци, ориз и наан, но – увлечени в приказки – забравям да снимам.

Brick Lane е смесица от любопитни творения и културни феномени, микрокосмос от свежи и уникални стилове, миризми и звуци.

В миналото част от най-бедняшките квартали на Източен Лондон и предпочитано място за убийствата на Джак Изкормвача (!), Brick Lane сега е оживен културен, етнически и артистичен център.

Гарата King’s cross

Важен компонент от Хари Потър поредицата и емблематично място в Лондон.

Стигаме до гарата с метро и разбира се влизаме, за да потърсим перон 9 ¾ , който учениците от Хогуортс ползват, за да се качат на влака до училището за магии и вълшебства.

Половин количка натоварена със старовремски куфари и кафез за сова. Това е всичко. Разбира се, се вие огромна опашка от чакащи да се снимат с шалче на предпочитания от тях дом, който едно момиче им увива около врата и след това пуска краищата, за да създаде илюзия за засилка. Вероятно струва нещо, но ние нямаме желание да се редим на опашка и вместо това се отправяме към Coal Drops Yard.

Coal Drops Yard

e (сравнително) ново градско пространство решено с калдъръмени улици и тухлени арки, красиво осветено, и дом на повече от 50 магазина, кафенета, барове и ресторанти.

Разхождаме се и с удоволствие попиваме модерната и – в същото време – гостоприемна атмосфера.

 

Разходката завършва при сградата на Google с френски прозорци, през които виждаме работещи, спортуващи и забавляващи се служители и си говорим колко ли готино място за работа е.

За пореден път, Лондон успява да ме изненада и да насити сетивата ми с архитектура, история, култура, стил и естетика. Нямам търпение за още.