Каньонът Матка в Македония сме виждали на снимки и сме влюбени в тюркоазените води, стръмните скали и добре уредената екопътека. Решаваме да го посетим, без деца, един августовски уикенд.

Отсядаме в Македонско село – автентичен и удобен комплекс, извън Скопие, сред зеленина и тишина и отлично съотношение цена/качество. От Хиподрума до Македонско село стигаме за 4 часа с преминаване на границата, а от там до Матка за 30 минути с кола и с помощта на точните упътвания на дамата от мапса.

Ставаме рано, за да избегнем навалицата, но все така има пакрирали коли на входа. Като си тръгваме, ранния следобяд, е направо невъзможно за спиране. Най-добре ако можете да посетите каньона в делничен ден, тогава вероятно ще е по-спокойно.

Няколко основни положения:

♦ Няма обособен паркинг, паркирате, където можете и ако има места.

♦ Входът е свободен, без такса за влизане.

♦ В местността има ресторанти и хотел. Можете да останете за по-дълго време, както и да хапнете в деня на обиколката.

♦ Има чудесни места за почивка и пикник, на които да се насладите с предварително приготвена храна.

♦ Освен екопътеката, можете да наемете каяк. Цените са приемливи – 300 денара или ~ 10 лв за едноместен каяк за един час и 500 денара или ~15 лв за двуместен каяк за един час.

♦  Другата опция за разходка по вода, която ние избрахме, е моторна лодка.

♦  Можете и да се качите до манастир Св. Никола за гледка от високо.

♦ Плуването е разрешено – имаше доста младежи, които скачаха от скалите, но водата е студена.

Как подходихме ние

След инцидента с каяка в Тайланд, аз имам остатъчна предпазливост и решаваме, че ще направим пешеходната обиколка и ще се качим на моторна лодка. Така ще се насладим на каньона по суша и по вода.

Пътеката

Пътеката започва над това заведение, дълга е ~8 км отиване и връщане – не е кръгов маршрут, има слизания и изкачвания, но като цяло не е стръмна, на нас ни отне ~2 часа с почивките за гледки и снимки.

През повечето време се върви плътно до скалите, има добре изграден и поддържан железен – и боядисан в зелен цвят в тон с природата – парапет.

Гледките спират дъха! Високи скали с нереални форми, остри зъбери като издялани с огромно длето, пукнатини и дупки във въображението ми приютили чудновати животни и птици, смели дървета единаци кацнали по върховете и гъста широколистна гора в основата им. Водата свети с изумруден блясък и отразява красотата наоколо.

Отишли сме рано и през по-голямата част от разходката сме сами, което отчитаме като голямо предимство. Спираме често, за да се любуваме на заобикалящата ни изумителна хубост на всички тонове на зеленото и синьото. Снимаме се, махаме на хората в лодките и каяците и неусетно стигаме до края на пътеката. Жоро, разбира се, решава да провери какво има след железният хикс, с който е обозначено – забранено преминаването, с надежда за кръгов маршрут. Няма много за гледане, пътеката внезапно свършва и няма как да се продължи.

Разходка с лодка

Връщаме се по същите живописни лъкатушещи пътеки до скалите, освежаваме се със смути и фреш в едно от заведенията и се отправяме към мястото, от което тръгват лодките.

Цената на разходка с моторна лодка за един час е 400 денара на човек или около 13 лв, което включва и подводната пещера Врело. Лодките са от този тип, събират 8-10 човека и предлагат сянка и прохлада от приятната близост на водата.

Каньонът е вълшебен и по вода, а в пещерата се дивим на причудливи сталактити и сталагмити извайвани от природата в продължение на милиони години и атрактивно осветени в различни цветове от модерните македонци.

Скопие

На следващия ден отделяме няколко часа на Скопие. Разхождаме се в бутафорния център на града, където се чувстваме като в декор от филм. Всичко е кухо, изкуствено и помпозно с претенция за автентичност. Впечатляваме се най-вече от контраста между съвършенството на лазурните води обрамчени от остри скали и грандоманските сгради и паметници.

Снимаме цар Самул, мостът направен по римски модел и археологическия музей – по гръцки.

Има и паметник на Кирил и Методий.

Както и този идеен фонтан за различните етапи от майчинството и връзката между майката и детето – от бременността, през кърменето и общуването по-голямото дете.

Разхождаме се и в така наречения стар град, който е по-скоро кичозен, отколкото стар – няма дух, но за сметка на това има богат избор от рокли за цигански сватби.

В заключение

Впечатлени сме от македонската природа, както от великолепието на каньонът Матка,

така и от водопадите в Беласица, които посещаваме няколко години по-късно. Впечатлени сме и от македонската кухня, от вкусните пресни продукти и чудесното овкусяване.

С удоволствие си купуваме сирене, кашкавал и масло за България. Македонските градове, обаче, не са нашата чаша чай.