Бали – гората на маймуните, царският дворец и храмът Сарасвати

Първият ни пълноценен ден в Убуд – направихме голяма пешеходна разходка: свещената гора на маймуните (Monkey Forest), царския дворец (Royal palace), храмът на Сарасвати (Lotus temple), оризовите полета и 2 други храма.

В гората живеят ~700 дългоопашати маймуни или макаци. Разделени са на 6 групи, всяка от които има около 100-120 маймуни. Женските маймуни забременяват с едно, по-рядко с две маймунчета и са бременни около 6 месеца. Хранят ги със сладки картофи, банани, листа от папая, царевица, кокосови орехи и други локални плодове.

Общуват си с хората, но обикновено не инициират контакт, ако не ги предизвикаш с храна или нещо пластмасово или блестящо. Имаше указателни табели, които предупреждаваха да не ги гледаме в очите, да си пазим скъпоценностите и очилата и да не им даваме неподходяща храна.

Местността е много приятна – гора, алеи за разходка, храм, малки изкуствени езерца, статуи.

Падангтегал или великият храм на смъртта, е един от трите хиндуистки храма, изграждащи храмовия комплекс, разположен в Свещената маймунска гора.

Обяд

Аз и братовчедките

Час по пощене

Седянка

Преди царския дворец, седнахме Ibu Rai за обяд. Отново чудесно място – малко по-високопрофилно от Диан. Освежихме се със смутита – моето е зеленото, а на Жоро с папая.

Аз си поръчах шишчета от местна прясна риба, които бяха феноменални. Сочни, плътни, с приятна опушеност от скарата. Казаха ми името на рибата, но го забравих. Жоро си избра къри с морски дарове, за което също каза, че било чудесно.

Портата на кралския дворец в Убуд – Puri Saren Agung.

Дворецът е построен по време на господството Ида Тьокода Путу Кандел (1800-1823 г.) и е добре запазен от неговите наследници. Служи за официална резиденция на кралското семейство Убуд.

Има добре запазена балийска архитектура и приятна градина. Известен е като основно място за поставяне на драматични вечерни танцови спектакли.

След двореца отидохме до храма на Сарасвати или храма Лотус. Пура Таман Сарасвати, пълното име на храмът, е кралски храм, посветен на индуиската богиня Сарасвати, богинята на ученето, литературата и изкуството. В хиндуистката митология Сарасвати е божествената съпруга на Брахма, богът на творението. Това беше едно от местата, които най-много исках да видя. Красотата и атмосферата са завладяващи и омагьосващи – не могат да се опишат с думи или да се пресъздадат със снимки, трябва да се преживеят.

Според хиндуизма, във всеки човек живее духът на свещения лотос. Този дух представлява вечността, чистотата, божествеността и се използва като символ на живота, плодородието и младостта. Лотосът се използва и при описания на женската красота, особено на женските очи.

Влюбването се задълбочи и премина на фаза опиянение.

След омайната Сарасвати продължихме разходката по изключително тясна и леко съмнителна уличка, която ни изведе на Убудските оризови полета.

Pura Dalem Desa Pakraman (пура означава храм на балийски език, който е различен от индонезийския). Точно преди да отидем е имало церемония и за това храмът е толкова богато украсен.

Много ме впечатли тази статуя, въпреки че не й знам историята – с контрастите и двуполюсността си: черепа затиснат от кракът – според мен символизиращ смъртта, и бебето в ръцете – според мен символизиращо живота.

След дългата разходка, следобедна почивка и масаж на цяло тяло за 80,000 рупии, около 12 лв, вечеряме в Bali Pesto Cafe. Аз пийвам вода от млад кокос за 30,000 рупии или ~4 лв, който е изключително приятен и освежаващ и хапваме мешана морска скара.

Влюбването прераства в пристрастяване.

Следващият ни разказ в картинки е посветен на оризовите тераси и планината и езерото Батур. Ще разберем коя е най-високата планина в Бали, на кого е посветен храмът в езерото, колко струва ръчно направен дървен шах след сериозно пазарене и как изглеждат ванилия и какао в естествената им среда.


Вашият коментар