В началото на юли купувам билети с Wizzair от Бергамо до София за по 30 лв на човек – без багаж, с идеята за дълъг уикенд в Милано, Бергамо и езерото Комо. Решавам, че съм авантюристично настроена, че мога да пътувам само с раница – все пак е лято и дрехите са малко и по-тънки. Решавам и че ще чакам билетите за отиване да бъдат достатъчно евтини, за да си заслужава ходенето, и проверявам всеки ден. Уцелвам 89.90 лв на човек няколко дни преди полета и запазвам хотел, който е близо до гарата, защото планираме да я ползваме често за еднодневни екскурзии.

За Жоро не е проблем да пътува само с раница, правил го е 2-3 пъти, оказва се, че и за мен не е – няколко дрехи, несесерчета с козметика, малка дамска чантичка за през рамо, хартиена и електронна книга. Нямам резервни обувки, нито джапанки. Използвам всичко, нищо не ми липсва, и съм много горда от първия си опит като турист без куфар.

Самолетът пристига сутринта в Италия, и решаваме, че първият ден ще посветим на Милано, така или иначе има удобно рейсче от летището в Бергамо до гарата в Милано. В бързината си купуваме за отиване и връщане – 13 евро на човек, по-късно съобразяваме, че няма смисъл да се връщаме до летището, а е можело да си вземем влак. Оставяме едната раница на багаж в гарата – плаща се на парче, 5 евро за първите четири часа и след това по евро на час.

Отправяме се към централния площад на Милано, за да видим внушителната катедрала и площада около нея.

След това следваме указанията на дамата от google maps към заведение препоръчано от Стела: Bianco Latte, за да се освежим с кафе, капучино и закуска. Вече е горещо, прашно, аз съм с главоболие и не ни е особено забавно. Минаваме покрай музея на Леонардо да Винчи и излизаме от туристическата част.

Сгради, сгради, сгради. Повечето офиси, някои жилищни, затворени магазини и нито едно кафене или ресторант. Най-сетне пристигаме и се оказва, че е затворено за ремонт, без да е отбелязано в мапса. Разочаровани, потегляме обрано към Дуомо (катедралата) и сме твърдо решени, че ще влезем в първото заведение, което видим. Заведения, обаче – няма!

Минаваме през приятен парк Giardini Pubblici Indro Montanelli, където се наслаждаваме на прохлада и зеленина.

Улицата Santo Spirito (светия Дух), изключително живописна с красивите си жълти сгради и зелени саксии, ни отвежда до Monte Napoleone – мястото, на което са изложени всички луксозни марки дрехи.

Разхождаме се по Наполеоне и разглеждаме витрините, все пак сме в европейската столица на модата (или Париж? или се борят за първото място?) Нищо от това, което виждам не ме привлича, а изложените дрехи, обувки и аксесоари на Гучи ще са идеални за някой цирк.

Тъй като все така не намираме подходящо кафене за закуска, магазините са обсебили цялото пространство, взимаме си сладолед на крак, купуваме билети за пълната обиколка на катедралата – качване до терасите, влизане вътре, подземията и още допълнителна църква и музей – 17 евро на човек. Добре, че имам карта с чип, с която избирам билет и плащам на машина, защото опашката при касите е солидна. Жоро, междувременно, чака на опашката за асансьора и така спестяваме време.

Мисля да взема аудио гидове, за да имаме история и контекст за катедралата, но от бързане – забравям. Спасява ме мобилното приложение Duomo Milano, в което – срещу 10 лв, получаваме подробна и интересна информация за терасите, външната и вътрешната част на внушителната катедрала.

След кратко чакане пред асансьорите, вече сме на терасите и пред нас се разкриват величествените кули на Дуомо, както и красиви панорамни гледки на Милано.

Няколко интересни фактa:

♦ Терасите са отворени за обществени разходки в началото на 19 в. и са едни от най-големите тераси в света – 8000 кв.м разпределни на две нива.

♦ Кулите са 135 на брой, всяка е с различна декорация.

♦ Гаргойлите – гротескно издълбано човешко или животинско лице или фигура изпъкващо от улука на сграда, обикновено действа като чучур, който пренася дъждовната вода извън стената – са 150. Освен прозаичната функция да отвеждат вода, според средновековната традиция те служели, за да изплашат нечестивите духове и да ги държат далеч от катедралата.

♦ Украсата, която опасва целия периметър на катедралата се нарича Falconeture и е във форма на мраморни триъгълници и малки пирамиди, краищата на които са декорирани със стилизирани листа на растението acanthus – средиземноморско растение, символизиращо девствеността и вечността.

Горната тераса е достъпна само по стълби. Изкачваме ги и Жоро ме оставя да се разхождам под жаркото слънце и да снимам, а той се настанява в сянката на една от статуите и си подремва.

Градът се вижда като на длан и установявам, че от такава височина много повече ми допада – сградите са красиви и няма разлика дали помещават дрехи или капучино.

Най-високата кула на катедралата – Мадонина – представлява Успението на св. Богородица – или телесното поемане на Дева Мария към небесното царство в края на нейния земен живот. Направена е от позлатена мед и блясъкът на слънчевите лъчи по нея я правят още по-величествена.

След приятната почивка за Жоро, той е благоразположен за селфи с царския дворец и кулата на църквата San Gottardo in Corte.

Започваме със слизането и по път се наслаждаваме на:

The Carelli Spire или статуята на Карели. Карели е част на една от най-важните милански фамилии от 14 в., които са се занимавали със световна търговия. Карели завещава цялото си богатство от повече от 35,000 златни дуката (и така става най-големият дарител и до днес) на фондацията, която управлява работата по довършване и поддръжка на катедралата. С част от дарението е започната първата (от общо 135) кули, които сега са неизменната отличителна черта от силуета на Дуомо.

Palazzo dell’Orologio или Палатът на часовника е сградата, в която се помещава фондацията създадена да се грижи за катедралата. Взела името си от големия часовник на върха ѝ, заобиколен от две фигури, които представляват деня и нощта.

След това се нареждаме на къса опашка – вече е следобед – и тълпите са се разредили – и докато чакаме се наслаждаваме на прекрасната фасада на Дуомо завършена в неоготически стил.

Строежът на катедралата започва през 1386 и в Милано имат забавен израз „Lungh ‘me la fabrica del dom.“ свързан със строежа – означаващ нещо, което никога не се довършва. Поговорката е вдъхновена от безкрайните усложнения свързани със строителството на катедралата, която теоритично се счита за завършена през 1965г, но довършителните работи и работите по поддръжката продължават и до днес.

Приятният мъжки глас от приложението ни разказва, че има 5 входа към вътрешността на катедралата. Основният вход е богато украсен с мраморни декоративни фигури на животни, цветя и плодове. В центъра на едната врата е разположена лунета, обграждаща нисък релеф, посветен на Сътворението на Ева. Центърът на другата е посветен на радостите и страданията на Богородица.

Peducci – малки корбели, известни още като малките гротескни глави, са поставени като коронясващи елементи на високия корниз на катедралата в Милано. Има 746 и всички са различни. Някои са любопитни и очарователни, други са тревожни и плашещи: мечки, лъвове, леопарди, но също така и сфинксове, сатири, русалки. Много от тях напомнят на чудовищата от средновековните миниатюри.

Влизаме в катедралата и още от входа сме поразени от 52 огромни колони; 52 като броя на седмиците в годината. Типично за средновековната ера е да прави препратки от гражданския към религиозния живот и обратно.

Един от най-забележителните елементи на сградата отвътре са големите изрисувани прозорци. Централният е посветен на Апокалипсиса, левият – на Стария завет и десният – на Новия завет. Прозорците са проектирани да приемат и разпръскват светлината, която е символ на Божието присъствие, както и да предават светите истории на хората.

Задната част на катедралата също предлага красиви витражи като този с възнесението на Дева Мария към небесното царство.

Олтарът. Виждате ли малката червена светлина в дъното? Тази светлина показва мястото, където се съхранява една от най-ценните реликви на катедралата: един от гвоздеите от кръста на Исус Христос. Гвоздеят се пази в катедралата от 1461 г. Според преданието, Елена, майката на император Константин, го е пренесла през IV век от Йерусалим до Милано, по онова време столица на Римската империя.

Слънчевият часовник на катедралата – дълга ивица от позлатен месинг, успоредна на контрафасадата и вмъкната в пода. Изрисуван с 12 зодиакални знака, часовникът се изкачва нагоре по северната стена за около 3 метра, като кулминацията е в символа на Козирог. В първия свод, на височина около 24 метра, има дупка. През хубавите дни, по пладне, слънцето влиза през тази дупка, известна като гномната дупка, и осветява месинговата линия в точката, обозначаваща зодиакалния знак, към който този ден принадлежи.

Слънчевият часовник е направен през 1786 г. и е предназначен да модифицира начина на измерване на времето, преминавайки от средновековния ден, който започва и завършва с молитвите по залез, до сегашния 24-часов.

След като разглеждаме зодиакалните знаци на слънчевия часовник и ни се иска да сме били в катедралата по обяд, за да видим снопа светлина, слизаме в при останките на Санта Текла и Баптисерията или мястото за кръщенета, които съставляват археологическата зона под катедралата; една от малкото останали области на древния римски Милано. Билетът, който имаме включва и тази част.

Около мястото за кръщене са намерени 222 монети, датиращи между средата на IV-ти и началото на VІІ век.

Църковните отци предоставят няколко начина за интерпретация на функцията на монетите:

♦ Принос за изцеление на душата от греха.

♦ Символ на преминаването от едно състояние в друго (смърт-живот).

♦ Амулет, който да държи демоните далеч.

С това обиколката ни на впечатляващата катедрала събрала толкова история, символика и съкровища, приключва и – след като не сме успели да намерим място за кафе и закуска – се отправяме в търсене на ресторант за късен обяд. Сядаме на туристическо място, нямаме повече сили да търсим, и хапваме нелоши салата, пица и лазаня.

Решаваме, че ще си използваме билетите за връщане до летището, от където взимаме автобус №1 и слизаме на гарата в Бергамо. От там са 5 минути пеша до нашия хотел и най-накрая се настаняваме. Уморени и изпълнени е впечатления, лягаме рано и без вечеря, като следващият ден решаваме да посветим на стария град в Бергамо.