Букурещ за един ден и концертът на Ед Шийрън

Пътуването до Букурещ за концерта на Ед Шийрън беше подарък на Ади за рождения ѝ ден. Подарък, който тя първоначално не оцени подобаващо и заяви, че предпочита да получава подаръците си в предмети, като всички нормални деца, а не в преживявания. В крайна сметка се въодушеви за пътуването ни по женски – аз, тя и леля ѝ, запазих апартамент и решиме да отидем с кола, защото „Букурещ не е толкова далече“.

Е, оказа се, че не е и толкова близо, особено в комбинация с българи, които също са се запътили за концерта, граница, опашки за винетки и шофьори бандити в Букурещ. 6 часа. Изморени и поизнервени – особено Ади – от шестчасовото пътуване, и с любезното съдействие на дамата от google maps, намираме апартамента, оставяме колата в подземен паркинг в близост срещу ~17 лв на денонощие и сядаме в Infusion Bistro & Sports bar да изчакаме момчето да ни даде ключове и напътствие. Мястото е чудесно, имат климатик, който ни спасява от обедната жега, както и хубаво капучино и освежаващи смутита.

До стадиона стигаме с Uber, за който малко завиждаме на румънците и се ядосваме, че в България го забраниха. Въпреки пиковия час и лекия дъжд, момчето ни закарва до стадиона бързо и удобно, за 17 лв.

Местата ни са отлични; организацията и логистиката – също. Влизаме почти без чакане, тоалетните и локациите за храни и напитки са достатъчен брой, за не се образуват големи опашки.

Ади е нарисувала плакат за Ед и го чака с нетърпение. Подгряващата група е очевидно известна, защото дамите на предния ред се скъсват да правят видеа, на някои песени припяват.

Песните са ненатрапчиви и времето минава неусетно. Излиза Ед и успешно забавлява цялото множество само с гласа и китарата си. Невероятно талантлив! Присъствие, общуване с публиката, подготовка, издържливост. На любимите ни Photograph, I see fire, Perfect и Dive с Ади танцуваме и пеем с цяло гърло, Стелето и тя се включва, когато знае текстовете.

Погрижили се за духа си, излизаме заредени с енергия и навън ни посреща проливен дъжд.

Поръчали сме Uber, слагаме дъждобраните и излизаме пред стадиона да го чакаме. След няколко телефонни разговора в опити да се намерим, шофьорът отказва поръчката. Тръгваме с множеството, вървим пеша известно време и поръчваме кола от не толкова натоварено място.

Следващият ден сме оставили за почивка, разходки в стария град и сладолед. Апартаментът ни е с чудесна локация и за няколко мунити сме в стария град. Калдаръмени улици, зеленина, красиви барокови сгради, слънце и усмихнати хора.

Избираме French Café за закуска и имаме късмет, че една маса се освобождава точно пред нас; иначе всичко е пълно. Капучиното е плътно и ароматно, а храната – свежа и вкусна. Хапваме бавно, обсъждаме концерта, говорим си наши си момичешки работи и се наслаждаваме на компанията си. Приятно е да нямаме план и да не бързаме.

Продължаваме с разходката и просто се шляем по улиците. В тази прелестна сграда има базар на ръчно направени стоки и Ади се сдобива с красиво колие.

След това се насочваме към джелатерията с най-хубав сладолед според Google & Trip Advisor – Cremeria Emilia. Място като от приказките – занаятчийски сладолед произведен с натурални продукти, каноли, еклери, торти, шоколадов фонтан. Иска ни се да опитаме всичко, но се спираме на сладолед. А той наистина е превъзходен. Опитали сме доста сладоледи в различни краища на света и можем смело да твърдим, че този заслужава едно от първите места. Кремообразен, мазничък, интересни вкусове, свеж и плътен. Мястото е тихо и приканващо и пооставме.

Заредени с енергия и хубави емоции, си харесваме сградата на националния исторически музей и се снимаме на стълбите.

Запленени сме и от този дворец, който се оказва седалище на най-старата банка в Румъния, построен през 1900 година и проектиран от парижки възпитаник.

Изграден в еклектичен стил, дворецът е гарниран със стъклен и метален купол. Входът представлява арка, поддържана от две двойки колони в композитен стил. Четирите ъгъла са украсени с фронтони и гербове и завършват в ренесансови куполи.

Тази църква ни спира дъха и веднага отиваме да я разгледаме.

Оказва се, че е била част от източноправославен манастир за монахини с покровители св. Архангел Михаил и Гавриил. Църквата е построена през 1724 г., и се е издържала с приходите от хана към манастира (относително често срещана ситуация в онези времена).  Ханът и пристройките на манастира са съборени в края на 19 век, а църквата приютява библиотека, конферентна зала и колекция от стари (началото на 18 век) икони и църковни предмети, както и възстановени части от стенописи.

Дворът е очарователен и ми напомня на кралския дворец в Севиля, в който има много мавърско влияние и решавам да проверя какъв е архитектурният стил, в който е построена църквата.

Оказва се бранковенески стил, който е разработен във Влашко, сегашна Южна Румъния и е синтез между византийската, османската, късната ренесансова и бароковата архитектура. Уникален хибрид от румънски православни християнски стилове на сгради в комбинация с доминиращата ислямска архитектура на Османската империя. Изумително е как всичко е свързано.

Следобедът е посветен на най-голямата книжарница в Букурещ, Carusel, в която по подобие на сладкарницата Емилия, се чувстваме като в приказка.

Три етажа пълни със съкровища – книги, календари и всякакви готини канцеларски материали, звънци за колела, кът за кафе и прилежащия му арсенал, кът за шоколад, настолни игри и още и още. Разглеждаме, избираме, купуваме неща, за които не сме и подозирали, че имаме нужда и щастливи продължаваме с вечерната си разходка.

Всички са навън и всички са в стария град! Някои са седнали на питие, други вечерят, трети вече танцуват.

Мястото пулсира от енергия, жужи от емоции и ни прави щастливи просто да присъстваме. Избираме туристическо заведение: Xclusive Grill & Crêpes, което не ни впечатлява с храна и обслужване, за разлика от всяко друго място в Букурещ, но сме в джаза и си изкарваме много приятно.

Решаваме, че сладкото съкровище, което сме открили през деня заслужава още едно посещение и какво да видим – вечер има опашка! Нареждаме се, опитваме божествения чийзкейк с череши и се прибираме.

Старият град на Букурещ е красив, очарователен, привлекателен, примамлив, вкусен и ароматен. Нямаме търпение да се върнем.

1 коментар

  1. Разходих се и из Букурещ. Не съм ходила и ми беше интересно. Страхотно е, че съчетахте тази приятна разходка и с прекрасния концерт на Ед Шийрън. Благодаря, Тедичка за увлекателния разказ!


Вашият коментар