За дългия уикенд около 24 май решаваме да отидем до Сандански. Наемаме апартамент на чудесно място; на няколко минути от центъра и паркa Св. Врач. Опаковали сме багаж подготвени за всякакви варианти – за горещо време, за по-хладно, имаме дрехи, хамаци и екипировка за планина, защото сме планирали водопадени разходки,  дрехи, хавлии и принадлежности за плаж – възможно е да отидем на басейн в някой от хотелите. В крайна сметка ползваме почти всичко освен банските и хавлиите; времето не е най-подходящо, а и предпочитаме по-активна почивка.

Първият водопад, който избираме е Попинолъшкият. Изглежда изключително красиво в книгата за водопадите и пише, че е много лесно достъпен. Ползваме помощта на любезната дама от google maps. Шофирането през местността е приятно – пътят се вие около реката, зеленото е наситено, дърветата са причудливи, камъните – с различни размери. Паркираме на пътя, когато дамата ни казва, че сме стигнали водопада. Следваме указателните табели.

Пътеката е стръмна и камениста и бързо стигаме до горния ръб на водопада. Снимам го и продължаваме.

При долната част, всички спонтанно ахваме от възхищение.  Покрай книгата и проекта ни с водопадите сме видяли немалко, но този е като че ли един от най-красивите. Впечатляващи скали, изгладени от водата камъни, два пада, високи прави борове на върха, искрящо зелен мъх, плътно зелен бръшлян. Водопад с размах.

Настанявам се удобно на един от големите плоски камъни и започвам с опитите на настройките на камерата за различни ефекти. Децата се заиграват с коте. Жоро не го свърта и се качва няколко пъти до горния ръб и обратно.

Дишаме дълбоко, за да се заредим с така полезните отрицателни йони и тръгваме. Разходката до водопада не ни е достатъчна и продължаваме по пътя към вилната зона.

Минаваме покрай симпатични къщи, папратови поля и брезови горички.

Реката се вие покрай нас, мами ни с облите си блестящи камъни и малки прагчета.

Вървим без цел и се оказва, че сме в парков участък „Каменица и Трите реки“. От там тръгват различни маршрути към езера, хижи и върхове; пресичат го и пет реки. Чудим се защо в името има „три реки“, но не измисляме подходящ отговор и продължаваме да четем.  Според табелата, местността е дом на кафявата мечка и дивата коза и след като прочитаме това – децата непрекъснато се оглеждат за мечки и козички. Нямаме късмет с животните, но намираме идилично място за бивак и се разполагаме.

Ние с Жоро сме с хамаците, а децата играят и пишат домашни на одеалата. Да, толкова са отговорни.

Захладнява и тръгваме към колата. По пътя си говорим, че това не е типичен Пирин, поне Пирин, който ние познаваме. Това лице е различно – високи дървета, гостоприемна вибрация, водни пръски. Влюбени сме.

За следващите дни сме планирали няколко водопада от Беласица: Дъбицата, Мангъро, Яворнишки, отново от пътеводителя ни, както и от няколко блога на български пътешественици, които следим.