В средата на март бях на фирмено обучение в Прага и, както обикновено се случва, имах по няколко часа в началото и в края за разходки и красиви гледки.

Била съм в Прага преди поне 10 години за концерт на Марк Нопфлър с голяма група весели приятели и имам само чудесни спомени. И от концерта и от града. Останахме за една седмица, разгледахме основните забележителности, снимахме се неколкократно на моста, опитахме чешката кухня, някои и бира, и дори изкарахме един ден в зоологическата градина, от която помня основно розовото фламинго. Концертът не мога да опиша с думи. Впечатлих се от „Рудигер“, която за първи път чувах, и се влюбих още по-силно в „Ромео и Жулиета“. Един дъждовен ден се скрихме в разкошно уютно малко кафене, където за първи път опитах марленка (торта с наситено медени блатове и леко кисел крем, на основата на кисело мляко) и тъй като не съм фен на месото, това остана за мен вкусът на Прага. Имах голямо желание за разходка с корабче по Вълтава, но не успяхме да се организираме и го оставих за следващия път.

Нямах търпение да сверя старите си романтични спомени с реалността и да се потопя в пражката атмосфера. За късмет, още първият ден имахме няколко часа, които с моята колежка Лизи посветихме на разходка до стария град.

Бяхме отседнали в хотел Хилтън Прага, който се оказа на 15-20 минути пеша от стария град. Оборудвахме се с карта, удобни обувки и висок туристически дух и потеглихме.

Вървяхме бързо и стегнато, за да покрием възможно най-голяма площ, но въпреки това ни настигна вълшебен сладък аромат и веднага се ориентирахме в правилната посока. Оказаха се трделници – типични чешки десерти, прясно изпечени козуначета на дървени въглища с различни добавки: шоколад, сладолед, ябълки с канела и какво ли не още. Лиз избра ябълки, канела и бита сметана, аз се спрях (абсолютно изненадващо и крайно неочаквано) на шоколад. Два превъзходни избора. Топли, хрупкави и меки едновременно, топяха се на небцето.

С трделниците в ръка продължихме към Prašná brána или праховата порта/кула. Кулата е била замислена като привлекателен вход към града и не е била проектирана с отбранителна цел. Външният й вид е бил вдъхновен от работата на Петер Парлер по карловия мост. Била е ползвана за съхранение на барут през 17 в., откъдето идва и името й. След като направихме задължителните снимки на кулата, продължихме към площада на стария град.

Насладихме се на гледката на Дева Мария пред Тин (или само Тин). Късна готика вдъхвена (отново) от работата на Петер Парлер, с две кули близнаци декорирани с по четири малки.

След това се спряхме до астрономическия часовник. Разположен на южната фасада на общината на Прага площада на Старе место (стария град), пражкият часовник е третия астрономически часовник в света и най-старият, който функционира и днес.

Механизмът на часовника е съставен от 3 скали:

♦ Астрономична – която посочва положението на слънцето и луната в небосвода, както и други астрономични мерки.

♦ „Разходката на Апостолите“, която на всеки кръгъл час представя Дванадесетте апостоли и други форми, най-отличаваща се, от които е фигурата на смъртта: изобразена като скелет, която разсича времето.

♦ Календарна скала с медальони, която представлява месеците.

Карловият мост. Най-отличаващият се представител на силуета на Прага. Красив по всяко време – по светло, по здрач и по тъмно, мостът съединява старинните централни квартали на Прага Мала страна и Старе место. В периода на барока мостът е украсен с уникална галерия от скулптури, създадени от най-добрите майстори от онова време. Общият брой на скулптурите и скулптурните групи на моста е 30, като по-голямата част от тях са създадени в периода от 1683 до 1714 г.

Групата „Светия кръст“ — най-старата скулптурна група, датираща от 1657 г.

Вечеряхме от другата страна на моста, в типичен чешки ресторант до реката. В градината бяха насядали хора увити в одела, но на нас ни беше студено – сигурно през лятото е много приятно. В менюто нямаше нито една салата и нито едно ястие без месо! Лиз хапна характерен специалитет – коляно, а аз останах разочаровано гладна. Като цяло, кулирарните ни преживявания през тези няколко дни граничеха с дъното – основно месо и кисело зеле, приятно изключение правят трделниците и марленката, която беше точно толкова плътна, вкусна и ароматна, колкото в спомените ми.

Няколкото часа от последния ни ден в Прага посветихме на покупки, разходихме се по главната търговска зона на Прага от площад „Венцеслас” и малките магазинчета в стария град. Чешки кристал, сувенири и марленки за вкъщи – какво повече? Разходката с корабче по Вълтава отново остана за следващия път.