Последният дълъг уикенд от септември решихме да си направим семейна разходка до района на Карлуково и Крушуна. Запазих къща в Кърпачево – на няколко километра от Крушуна, и направих плана. В събота Жоро имаше сватба, за това тръгнахме в неделя рано сутринта. Неделята посветихме на пещера Проходна, по-известна като Божиите очи, и на екопътеката Искър-Панега. Имахме една нощувка в къщата на Таня в Кърпачево и целия понеделник беше запазен за Крушунските водопади.

От София до пещера Проходна са около 110 км или 1.5-2 часа път с кола. Ние ползвахме навигация и единствената табела, която видяхме беше малко преди паркинга. След като оставите колата на паркинга, има около 5-10 минути пеша до пещерата, както и множество варианти да си закупите сувенир. Пещера в случая може да е малко заблуждаващо, защото Проходна – както е видно и от името ѝ, не е подземна пещера, а карстов пещерен тунел – най-дългият в България, около 260 м.

Бях чувала и чела, че в Проходна е влажно и кално и е добре посетителите да са със стабилни обувки. Вероятно това е състоянието на пещерата през пролетта, защото при нас беше сухо и приятно и ¾ от семейството бяхме със спортни сандали.

Освен с причудливата си красота, пещерата впечатлява и с мащаб.

Още с влизането децата започнаха да се катерят и установихме, че и професионалните катерачи използват тази стена с такова предназначение – виждаха се хватките, които бяха поставили.

Разходихме се, снимахме се, дивяхме се на грубата карстова хубост, погледнахме в Божиите очи.

След това видяхме табелата за скалния манастир св. Марина. Тръгнахме по пътеката, която на места е обезопасена, но през по-голямата си част е стръмна и опасна. Тъй като искахме да се разходим и на Искър-Панега, решихме да се върнем и да продължим по план.

Екопътеката се намира на десетина километра с кола от Проходна, ние следвахме приятните указания на дамата от google maps, която ни заведе до паркинга. Там има примамливо заведение, което предлага скара и салати, защото ни беше рано за обяд, а и Жоро се беше подготвил с домашни сандвичи, които планирахме да хапнем сред природата, както и чешма, на която можете да се освежите. От паркинга има два подстъпа до пътеката – на отиване слязохме по изключително стръмните стълби, а на връщане се качихме по по-дългата, но не толкова стръмна пътека.

Пътеката е всичко, за което сте чели и разглеждали и повече. Върви по поречието на река Панега, която омайва с наситения си синьо-зелен цвят, редуват се беседки и полянки подходящи за отдих, вити стълби, интересни скални образувания и живописни дървени мостчета. Части от пътеката минават точно над реката и откриват красиви гледки и възможност да се полюбувате на скалите от едната ви страна и на рибките от другата.

Видяхме и алтернативните Божии очи в скалите на Златна Панега. Забелязвали ли сте ги?

Ако сте с деца, а и да не сте, е добре да сте подготвени с храна и вода, защото преходът на отиване и връщане е около 3-4 часа и няма възможност да си набавите нито храна, нито вода. Има беседки и няколко заслона с възможност за барбекю, които по-подготвените от нас използваха и изглеждаше като много да се забавляват. Ние спряхме за отдих в края, опънахме си хамаците, постелихме одеалцето и се насладихме на вкусните сандвичи и красивите гледки.

От Златна Панега до Кърпачево пътувахме около час, децата поспаха изморени отзад. Домакините ни посрещнаха много мило, настанихме се, изкъпахме се и преди вечеря играхме с кучето и котките на двора, люляхме се на люлката и четохме книжки.

Таня ни беше приготвила салата и лютеница със зеленчуци от градината, домашно овче сирене, прясна риба на скара и селска манджа с месо и манатарки. На следващата сутрин, след вкусни палачинки със сладко, мед и сирене, се отправихме към Крушунските водопади.