Последният ден от хърватското ни приключение и се отправяме към Загреб, от където е полетът ни за София. В препоръките на Стипе фигурира градчето Растоке, което ни е по път и решаваме да спрем да го разгледаме.
Паркираме в централната част; паркингът е €2 на час и започваме разходката. Виждаме, че има част от града, в която се влиза с билет и предполагаме, че това е обиколка на водопадите от вътрешната страна, за това сме нетърпеливи да влезем.
Има две бариери с машини за билети, които – теоретично – можем да платим само с карта, но с първата не ни се получава. Обикаляме, за да потърсим втората и успяваме. Този билет струва €3 на човек и се оказва най-безсмислената ни покупка за цялото пътешествие.
Кръговата разходка включва преминаване през Нови мост и…
това е. На снимката се вижда целия „кръгов маршрут“, който ние изминаваме за 10 минути.
Очаквахме да има водопади или други интересни места за посещение, които не могат да се видят извън платения маршрут, нищо такова.
Това ни оставя горчив вкус, опитваме се да сменим настройката и да се насладим на градът, който изглежда като зелен дворец приютил приказни създания.
Растоке мястото, на което реките Корана и Служница се сливат и създават един от най-зрелищните пейзажи в Хърватия. В това малко живописно градче, част от световното наследство на Юнеско има 23 водопада, 5 моста множество бързеи. Мястото, на което водата бучи, трепти, образува каскади и празнува живота.
Дори името на Растоке подсказва, че там тече вода в голямо количество, тъй като идва от думата rastakati, което на хърватски означава „изливам“. Тази област е още известна като „мини-Плитвице“, отчасти защото Растоке е само на около 30 км от национален парк и отчасти защото геоложкият състав на двете водни системи е идентичен, както и растителността и типичните карстови образувания, като туфови находища или подземни водни потоци.
Този изумруден оазис естествено е развихрял въображения създали множество легенди, най-известната от които е свързана с феите Растоке.
Горските феи живеят в района на Растоке от древни времена и са активни през нощта, тъй като избягват хората. Според народните предания, докато мелниците мелели царевица и жито, а мелничарите разказвали приказки на бледата светлина на маслената лампа, феите взимали конете им, сплитали гривите им и препускали с тях цяла нощ.
Въпреки че вече няма коне в Растоке, феите все още са тук. Любимото им място е водопад с името Косата на феите (Vilina kosa), чиито сребърни пръски символизират сребристите коси на приказните създания.
След обиколката на градчето, преминаваме Корана по живописен дървен мост
и се озоваваме в приказно зелен парк с възможност за разходка и пикник. Жоро предвидливо е направил сандвичи с последните ни провизии, но е ядосан на загубеното време в търсене как да платим и използваме „кръговия маршрут“, за това тръгваме към Загреб.
Решаваме да не се качваме на магистралата, а да минем през малки селца и вилни зони, които изглеждат чисти и добре уредени. Огладнели, се отбиваме към „Ugostitelski obrt Hrasce”, където седят големи компании и семейства излезли на неделен обяд. Оказва се, че предлагат агнешко чеверме, салата под формата на цели домати и лук, и пилешко филе – за тези, които не знаят защо са там като нас. Жоро опитва чевермето и го намира за превъзходно.
Хърватия ни очарова с неподправена хубост, изобилие от изумрудена вода, отлична организация. Калдъръмени улици приютили стъпките на различни завоеватели, музика композирана и изсвирена от морето, залези спиращи дъха. Гостоприемство, (отчасти) вкусна храна и спиращи дъха гледки. Нямаме търпение да се върнем!
Последни коментари