След като става ясно, че през 2020 няма да можем да направим пътешествието до Босна и Херцеговина и да видим Мостар, за да компенсираме, си подаряваме пътешествия до подобни мостове в България: Дяволският мост над река Арда, мостът на Сюлейман паша в Свиленград над река Марица, както и Атеренския мост над река Армира.

Mостовете при село Ненково разглеждаме през декември, когато всичко е по-скоро сиво, отколкото красиво, но пак успяваме да видим прелестта им. От Кърджали посоката е хижа Боровица (както и за пещера Утробата) и след това с. Ненково. Избираме първо да разгледаме въжения мост.

На него разчитат хората от селото за връзка със света. Не е необходимо да хванат влак, за да стигнат до цивилизация, както жителите на Лисиците, но все пак най-близкият магазин е на 15 км и всичко се пренася или на ръце или с магарета по моста.

Децата тичат, мостът се люлее и те се забавляват неимоверно. Слизат до р. Боровица и измислят весела игра включваща строене на малки кули и хвърляне на камъни в реката. Слънцето приятно гали, аз бера шипки, а Жоро събира дърва за камината.

След това се отправяме към Римския мост. Не е очевидно как да стигнем до моста, защото под мястото, на което паркираме има частен имот ограден с бодлива плет и симпатична местна двойка ни упътва. Ако решите да го посетите, търсете тази табела и след това слезте към реката.

Мостът е впечатляваш! Асиметричен – с 5 каменни свода с различни размери, и е дълъг 58 метра – с два метра по-дълъг от Дяволския.

Легенда разказва за заровено съкровище в основите му и част от камъните са откъртени от иманяри в търсене на злато и богатства.

Постиламе си одеалото за пикник, хапваме късен обяд и всеки се отправя на приключения. Децата строят техен мост, аз пресичам моста в търсене на хубава светлина и ъгли за снимане, а Жоро – разбира се – се отправя на лов за дърва за камината.

Въпреки стандартната сивота на зимата, мостът и местността около него предлагат цветове и класическа римска хубост. Мостът е масивен, с полукръгли сводове с различна големина, опиращи се върху дебели стълбове. Небето е в нежно синьо, листата по дърветата са все още ръждиви, тревата е учудващо мека и зелена, а Боровица е пълноводна и бистра.