На връщане от Гърция, решихме да спим една вечер в Сандански – да разделим пътя, а и много обичаме разходките в този град.  Хотелът го избрахме като абсолютни лаици  – след като минахме границата, потърсих хотел в Сандански, хотел Шатра излезе в първите редици в Google, апартаментът изглеждаше добре на картинка и цената, която ни дадоха – 50 лв на вечер, беше много разумна, така че запазих по телефона, докато пътувахме към града от границата. В сайта пишеше, че сме на пешеходно разстояние от парка Св. Врач, което съвсем допълни идеалната картинка.

Идеална, но не съвсем. Апартаментът наистина беше просторен – две отделни стаи и двете със спалня, баня и тоалетна и голяма тераса. Хотелът наистина е близо до центъра, но с това приликите с уеб сайта приключват. Хотел Шатра, за който Жоро се е наточил да напише отделен фейлетон с всички подробности и снимки, е типичен мотел за „почивки“ и има вид на пристроен. Нали се сещате за тези, така наречени хотели – Рич във Велинград е модернизираната им версия. Имаш много популярна и вървежна механа, по-близките и/или по-подпийналите посетители ти подхвърлят идеята за няколко стаи за гости, за да могат да си почиват след тежки вечери, понатрупваш парици и решаваш да пристроиш хотел към заведението.

Та и в Шатра така. Всичко в апартамента крещеше – почивка и то в хотелският смисъл на думата. Мръсни матраци, прогорени от цигари, неподдържана баня, скърцащо легло, изпрани, но захабени цветни чаршафи, наклонено огледало в родителската спалня. Стана ни чоглаво, но решихме, че няма да сме придирчиви за една нощувка и излязохме на разходка.

Сандански е идеалният град за деца – голяма пешеходна зона, красив парк, множество детски забавления и ресторанти за хапване навън. Вечерта се разходихме от мястото, на която влязохме в парка от хотела – малко над големия плувен басейн до пешеходната зона. Децата се возиха на колички и вечеряхме много приятно в едно от заведенията от двете страни на пешеходната улица след Интерхотел Сандански.

На следващата сутрин, отново се разходихме в парка. Возихме се на влакчето, което се задвижва с електричество и хапнахме от най-вкусния сметанов сладолед от най-милия дядо.

Сандански си остава един от най-любимите ни градове, но в Шатра – не бихме повторили.