Този преход ни препоръчва дружелюбния и гостоприемен собственик на комплекс Перпера в долината, от където се открива прекрасна гледка към арката. Той е много отдаден на опазването и съхранението на природата и забележителностите в околността и е маркирал с червено целия път, който – без маркировката – може да бъде объркващ.

Началната точка

Идвайки по пътя Крумовград – Ивайловград минаваме по железния мост над р. Арда, който има интересна история разказана ни отново от гостоприемния домакин, който ни препоръча арката.

Построен е от германците по време на първата световна война. Преди няколко години българската община получава писмо, с което ги уведомяват, че стогодишната гаранция на моста изтича и ако искат да я продължат – ето условията. Успоредно с това, пристига немски екип, който обследва и сервизира моста.

След моста пътят се разклонява на две и тук поемаме по десния: този за Крумовград и Ивайловград. След километър, вляво на пътя виждаме тази чешма и ламиниран лист, на който е написано „местност Орешари” – листът може и вече да го няма, но чешмата е добър ориентир за началната точка на пътеката – точно зад чешмата.

Особености на пътеката

Следваме чудесната червена маркировка и ориентирите по пътя са ни – още една чешма, след която пътят прави остър завой.

Веднага след него има объркващ разклон, на който не следваме утъпканата пътека, а – водейки се по червените знаци и благодарейки на новият ни приятел, който ги е направил – малък обрасъл път, който бързо навлиза в тунел от ниски дървета и храсти.

Излизайки от тунела, минаваме покрай високи скали, в чиито пукнатини природата е рисувала дървесни форми с бръшлян. Любуваме се, снимаме ги и продължаваме.

Избрали сме обедно време за тази разходка и слънцето е в най-високата си точка – както на небето, така и като жаркост на лъчите си. След сенчестата отсечка в гората, се катерим по скали, където ни защитават само шапките и крема. Последното изкачване е почти отвесно и бойният ни дух е нисък, но точно тогава край нас буквално профучава див заек и ни връща настроението.

От първата чешма до подножението на арката ни отнема около 50-60 минути спокоен ход – има и полегати участъци и има и доста стръмни места.

Арката!

Арката е изключително впечатляваща с размерите си и правилно оформения си – естествено образуван – свод. Отвесът в с височина 30 метра и дължина 80 метра.

Жоро се катери на огромен камък в подножието, където го снимам за поколенията, но и за мащаб.

В основата на арката са разположени осем пещери, в които след направени разкопки са открити следи от древни заселници.

От върха се открива великолепна панорамна гледка към долината, Арда, железния мост и комплекс Перпера, и скалните ниши Кован кая.

Кован кая

Името в превод от турски означава скала-кошер и Кован кая е част от мегалитен тракийски култов комплекс.

Скалният масив се състои от над 100 трапецовидни ниши издълбани в скалата. Гледана отстрани скалата наподобява пчелна пита и от там идва и названието ѝ. Има много хипотези какво точно е било предназначението на тези ниши, за които разказвам подробно в пътеписа за Орлови скали. Накратко, може да са използвани за оставяне на дарове за почитаните от траките богове, или да са били погребални камери, в които са поставяни урни. Има и твърдения, че трапецовидните ниши са портали, през които душата може да пътува в други светове в точно определени моменти през годината.

Плаж на Арда с гледка

Слизането е по-леко и бързо и след като хапваме вкусни пилешки дробчета с Перпера, слизаме до Арда да се разхладим.

Там вече има няколко плажуващи семейства, които са подготвени с маси и столчета, а ние сядаме на брега, топваме краката и не можем да откъснем очи от бистрата вода с разноцветни камъчета, зелените широколистни дървета обрамчени с правилно изсечената скална арка. Гледката остава завинаги в сърцата, а в последстие и на десктопите на телефоните.

Аз влизам да поплувам точно, когато пускат водата от язовира и течението ме носи в посока моста, въпреки че избраната от мен посока е обратната. Жоро, уплашен, ми прави знаци да излизам и след това дълго се забавляваме с гледката на устремено загребващата Тедка в едната посока, която водата влачи към другата.

В небето се рее лешояд и с това завършва наситения ни ден на мост, чешма, преход, див заек, скална арка, панорамна гледка, вкусен обяд, и прохлада от прозрачните води на Арда.