В началото на март 2022 сме отново в любимия Сандански и тъй като сме посетили всички водопади в българската част на Беласица, решаваме да се отправим на приключение в Северна Македония и да разгледаме техните Смоларски, Колешински и Габровски водопади. Аз съм активирала роуминг за Македония, за да имаме достъп до Google maps.
Спираме за брънч в комплекс Авалон. Пропусквателният пункт е Златарево – Ново Село и е на около 20 минути път с кола от Петрич и 45 от Сандански. На границата няма коли пред нас и минаваме бързо; взели сме задграничените паспорти и за нас, и за децата. Не проверяват зелените ни сертификати, искат ги само на влизане в България. Пътуваме с приятели – баща с две деца, който носи пълномощно от майката, че децата могат да отидат в друга държава без нея – имайте го предвид ако единият родител не е наличен за тази разходка.
След минаването на границата, следваме табелите за Ново Конярево и Самуилово, където завиваме наляво към планината и Смоларево за първия водопад. Виждаме табели, но сме пуснали сме дамата от мапс да ни упътва, за да сме сигурни, че ще отидем на правилното място. Криволичим изкачвайки се към края на селото и виждаме пред нас пълен автобус, който отбива и ни пуска да минем. Срещаме се на малкия паркинг, от който започва екопътеката за водопада и опасенията ни за голяма група македонски туристи се опрадвават.
Смоларският водопад
Минаваме през голямо заведение с дървени маси и беседки, което е построено около реката и ще е много приятно през лятото и следваме табелите.
Бързаме, за да имаме време да се насладим на гледката преди групата. Пътеката е стръмна, добре маркирана и обезопасена, и след около 20 минути стегнат и задъхан ход, се озоваваме на удобна и просторна наблюдателна площадка.
Смоларският водопад е на река Ломница, най-високият в Македония и водите му се спускат от ~ 40 м височина. Силата на водата е впечатляваща – издълбала е дълбок улей, който ползва, за да събере прохладните си пръски в малко езерце. Теренът е типичен за водопадите в Беласица – остри черни скали, изгладени от мощта и постоянството на водата, плътен зелен мъх и оптимистично настроени малки дървета, които са пуснали корени между камъните.
Не можем да се насладим на водопада отблизо, а и първите туристи от автобусната група започват да прииждат на талази и ние бързо се изнасяме. Навръщане пътеката е примамливо огряна от слънцето, но ние продължаваме към следващата цел – Колешинският водопад.
Колешинският водопад
За около 20 минути стигаме до село Колешино, по същият път – успореден на Беласица, и от там завиваме наляво, следвайки указанията на дамата от мапса. Паркираме и от табелите разбираме, че водопадът е съвсем близо – на 300 м, от мястото, на което оставяме колите. Пресичаме реката няколко пъти по стабилни и симпатични мостчета, екопътеката е добре укрепена и има изградени беседки за почивка и пикник.
Водопадът е висок 16 м., реката е Баба, а околността е приказна – стръмни скали и вековни чинари.
Отново има изградена площадка за наблюдение, но има и възможност да се приближим и усетим широката водна стена отблизо. Децата се заиграват около малката криволичеща река, сред спокойната гора, а аз снимам на воля.
Пепчо и Жоро се качват и до горния ръб.
Габровските водопади
До Габровските водопади стигаме за 10 минути. Те са три – два, от които са в едната посока от паркинга (по-високите и красиви), а третият, който е и най-малък – с пад от 4 метра, а на няколко мунити в обратната посока. За всички тях има табели и отново чудесна екопътека; на места с парапет и каменна настилка, беседки и солидни дървени мостчета, когато пресичаме реката.
До първият от по-високите стигаме за 20 минути и след това за още 10 до втория; общо разходката до Габровските водопади ни отнема 40-50 минути в едната посока със спирането за снимки и игри.
Независимо от ранната пролет и снегът на места, Беласица и в по-ниската македонска част е омайващо красива. Тънките снаги на чинарите са украсени с вечнозелен бръшлян, сочно зеленото на горският мъх омекотява острите черти на черните скали, а водата е бистра, мощна и леденостудена.
Вторият водопад на тази пътека е с два пада и изградена площадка за наблюдение. Както при Колешинският, и тук има възможност да се насладим на хладината и песента му отблизо.
Водата се лее в красиви дипли и подскача върху камъните доста след двата основни пада.
До най-малкият отиваме само аз и Ади, останалите от групата решават, че не си заслужава.
След водопадите, се разхождаме и до Струмица – вторият по големина град в Северна Македония. Струмица не ни впечатлява с нищо, освен с примамлив аромат на току що изпържени понички, от които купуваме с български левове. Връщат ни денари и ги инвестираме в сувенири.
Ако сте в Сандански, Петрич или околностите, горещо препоръчваме да разгледате водопадите в Беласица от македонска страна. Един ден е напълно достатъчен и в края му ще сте заредени със свежест, впечатляващи гледки, чист планински въздух и споделени преживявания.
Последни коментари