Кулминацията на това пътешествие – денят за нос Добра Надежда – започва с дъжд! Ядосвам се, проклинам времето, но продължаваме с плана, защото на следващия ден връщаме тойотата. Екипираме се добре, взимаме по още една връхна дреха за смяна и потегляме. Маршрутът взимам едно към едно от препоръката на Ради от LifeBites: “Съветвам ви на отиване да разгледате плажа Муйзенберг – рая на сърфистите, плажа Сейнт Джеймс с шарените съблекални, Калк бей, Саймънс таун и оттам да стигнете до Боулдърс бийч, а на връщане задължително да влезете в Кейптаун през Chapmain’s peak. Това е най-живописният път с отвесни скали от едната страна и океана от другата.”

Muizenberg е близо до Кейп Таун, ние сме срещу трафика и пристигаме за 20-30 минути. Дъждът е спрял и градусите на настроението ми бавно се повишават.

Сърфистите са активни и са удоволствие за очите. А цветните съблекални са също толкова примамливи, колкото и на снимките. Шляем се, снимаме, избираме си сърфист и го наблюдаваме дълго.

Закусваме в Knead, отново превъзходно капучино, кафето им се оказва занаятчийско и се приготвя само за тях, и вкусни яйца бенедикт. Доматките са изпечени по специална технология, която е патент и не искат да разкриват. Правят си и собствена крафт бира от хлебни трохи, която Жоро не успява да опита – няма налична.

Наслаждаваме се на закуската и на гледката на сърфистите от кафенето, отново започва леко да вали и вече съвсем не ни се става. Жоро отива да докара колата, за да не се намокря и със сервитьорката провеждаме следния разговор:

Waitress, teasing: Your husband left you alone?

Me: He went to take the car and pick me up here, so that I don’t get wet from the rain.

Waitress: Clever girl

Me: I’d say – a good man

Waitress: Nifty smile and shrugged shoulders, well you can’t have one without the other, can you?

–

Сервитьорката, шеговито: Съпругът ти те остави сама?

Аз: Отиде да вземе колата и да ме чака отпред, за да не ме навали.

Сервитьорката: Умно момиче

Аз: По-скоро добър мъж

Сервитьорката: Подсмихва се и вдига рамене – те вървят ръка за ръка.

 

Продължаваме с дъжда, поне използваме чистачките си по предназначение. Стигаме до плажа Боулдърс с пингвините, плащаме вход от 152 ранда на човек (и тук е три пъти по-евтино за местните, което отново ни прави добро впечатление) или около 18 лв, слагаме качулките, защото още вали и започваме разходката.

В началото на обиколката има малък плаж, на който е позволено хора да плажуват и да се къпят, но на това време няма желаещи. Набързо го обхождаме и продължаваме по дървените пътеки, където на всяка крачка срещаме свободно разхождащи се пингвини – аз им се радвам неимоверно, говоря им и дъждът престава да ми прави впечатление.

Някои позират

Други общуват

Трети мътят

А други са се събрали на един от плажовете (до него хората нямат достъп, могат да наблюдават от високо), плуват, търсят храна и просто си стоят.

В брошурите, които ни дадоха с билетите, освен карта на района има и интересни факти за пингвините. Африканските пингвини са аклиматизирани към по-топъл климат и живеят на колонии по крайбрежието и островите на Южна Африка. Могат да издържат под вода до около 3 минути в опити да ловуват – малки рибки, калмари и ракообразни. Високи са около 60 см и тежат 3-4 кг. Имат къси опашки и крила, подобни на плавници, които им помагат да плуват, а с късите си крачета се придвижват по суша.

Гъстите им водоустойчиви пера ги предпазват от студената вода и от потенциални врагове – бялото коремче се слива със светлината погледнато от долу, а черният им гръб – с цвета на водата, погледнат от горе.

Размножават се в колониите си, гнездят в дупки, които създават от собствените си екскременти или използват камъни и храсти. И двамата родители участват в мътенето и след това и двамата имат грижа за храненето.

След приятната компания на чаровните и шумни пингвини се отправяме към резервата Cape Point и нос Добра Надежда. Дъждът спира, слънцето изгрява, светлината е чудесна. Природата е с мен на кулминационната точка и – отчасти причината – за посещението ни.

Има добре уреден паркинг и такса от 303 ранда, ~37 лв на човек. Скъпичко е, но си заслужава всяка стотинка. Кейп Пойнт е нос в югоизточния ъгъл на полуострова Кейп, с живописен планински релеф, който се простира на около тридесет километра в крайната югозападна точка на африканския континент.

Има кабинков лифт наречен на корабът-призрак от този район – Летящият холандец, който може да ви качи до стария фар за 3 минути, струва 8.50 лв в двете посоки. Ние решаваме да ползваме пешеходния маршрут. Старият фар е красив сувенир на 238 метра над морското равнище, който не се ползва от 1919 година, когато е построен новият (ще отидем и до него), защото старият не се вижда достатъчно добре при неблагоприятни климатични условия.

Правим пешеходната разходка до новия фар, която в началото започва с познатите изкачвания и слизания от Робърг, но след това става полегата, приятна и изключително живописна.

Старият фар се вижда от друг ъгъл и в комбинация с черни скали с груба, насечена красота.

На табелите пише, че естествената растителност в района е известна под общото наименование fynbos, което означава теснолистни храсти. Всички растения в околността живеят при екстремни условия – изгаряща слънчева светлина, силни ветрове, бедни на хранителни вещества почви, сухи лета и влажни зими. И за да оцелеят, са разработили множество интригуващи адаптации и защитни механизми.

Няколко интересни факта за теснолистните храсти:

♦ Много популярни градински растения като лилии, фрезии, ириси и здравец произхождат от тях.

♦ С 1080 вида, Нос Добра Надежда се гордее с една от най-високите концентрации на растителни видове за райони с подобна големина в света.

♦ 14 растения в района са ендемични. Това означава, че те се намират там и никъде другаде по света.

Тези малки, здрави, причудливи дървета ме омайват и не мога да им се наситя. Наричат се Boterboom и подходът им за оцеляване е восъчна повърхност и месести листа за задържане на влагата.

Новият фар, построен през 1919 г. и електрифициран през 1936 г., е най-мощната светлина в Африка. Оттук можете да се насладите на прекрасна гледка към 200-метровата скала, извисяваща се от океана, със стария фар, разположен на върха.

Вече нямам търпение за нос Добра Надежда. На отиване видяхме обозначеното отклонение, но преди да се качим на колата изкупувам магазина за сувенири – блузки с фарове, магнити, миниатюрно копие на стария фар за рафта в спалнята.

След няколко минути шофиране по панорамен път, сме там! От вълнение ми идва да се хвърля на пясъка и да го целувам. Вместо това избирам по-възпитаното подскачане, леко крещяне и подтичване. Бабуините, които са се настанили около колите, заради възможността за храна, ме гледат учудено.

Носът бил наречен „Нос на бурите“ от португалския изследовател и откривател на мястото, Бартоломю Диас през 1488 г. По-късно той е преименуван от крал Йоан на нос „Добра Надежда“ заради оптимизмът, породен от отварянето на морски път към Индия и изтока. Там се смесват опасни кръстосани течение, едни от най-мощните в света, със сила съпоставима с известния Гълфстрийм. Легендите разказват за множество кораби изчезнали без следа около това място.

До сега не сме се сблъсквали с туристи – не сме в най-популярните месеци в Южна Африка, но на Добра Надежда гъмжи от китайци и руснаци и продължават да спират рейсове. Омагьосана от мястото не им обръщам внимание. Снимаме симпатична двойка немци и след това те ни връщат жеста. Дамата се оказва, че има усет.

Сядам на една скала, изключвам всички шумове, без тези на вълните и дълго оставам там. Сюрреалистично е и в същото време морските солени пръски го правят толкова реално. За момент се пренасям при Бартоломю Диас и се опитвам да си представя какво е изпитал като е видял носът за първи път. След това съм сред ужасените моряци при вида на няколко метровите зловещи вълни, които заливат и разкъсват корабите им. После пък при Яна и семейство Папазови. Всичко това се слива в една реалност, докато една по-напориста вълна не ме изважда от това състояние.

За късен обяд избираме да хапнем сандвичите си на Neptune’s dairy – място обозначено с табела по пътя към Добра Надежда. Така ще сме далеч от бабуините, а компания ще ни прави тази гледка. Още съм под влияние на силната емоция. Нежното следобедно слънце, безгрижието в сърцето ми и приятния ни разговор с Жоро ми помагат да я смекча и обработя.

По план, се прибираме през Chapman’s peak (Връх Чапман). Минаваме през Misty Cliffs – мъгливите скали, които наистина са обвити в мъгла, въпреки прекрасното слънце. Неуспешен опит да ги снимам срещу слънцето, но за това пък плажът зад тях също си заслужава.

Върхът е кръстен на Джон Чапман, капитан на английския кораб – the Consent (Съгласието). Пътят свързва Hout Bay и Noordhoek като западната част на планината рязко пада на стотици метри в Атлантическия океан.

Пътят е изключително живописен, криволичи и на всеки завой ни очакват спиращи дъха гледки. Южноафриканците са помислили за всичко и често има отбивки, някои, от които с места за пикник и пейки за отдих. Ние спираме на всички и поемаме магическата красота с всяка фибра.

Уморени и безмерно щастливи се прибираме в хотела и се подготвяме за следващите дни, които планираме да посветим на градска разходка в Кейп Таун и планината Тейбъл.