Южна Африка ми е мечта от малка. От моментите, в които четях „С Яна около света“ и съпреживявах приключенията на семейство Папазови около нос Добра Надежда или носът на бурите, както вече е бил известен заради неблагоприятните условия за преминаване на кораби. Мечтата остана скътана в сърцето ми, докато не ѝ дойде ред да бъде изпълнена.

След обсъждане на няколко дестинации като Виетнам и Камбоджа, Южна Америка и Португалия, с Жоро решаваме пролетното ни пътуване без деца тази година да посветим на Южна Африка. Везните наклони коментар на приятел на Жоро, който работи в Луфтханза и пътува много, че Южна Африка е най-красивото място, на което е бил. Тъй като обикновено имаме по 10тина дни, планирането започна объркващо и с много въпроси.

Искаме да направим пътешествие с кола от източното до западното крайбрежие, или така нареченият „Garden route” – красив и добре поддържан, в по-голямата си част –  крайокеански – път, който заради сравнително голямото количество валежи за Африка, е осеян със зеленина, планини, примамливи гледки и интересни активности. Тъй като Африка свързвам и със сафари, опитвах да включа няколко дни и за това, но все не ми се получаваше до момента, в който Жоро не ме освободи от „задължителната“ конотация на сафарито – нали бяхме на сафари в Бали, стига ни толкова. Падна ми товар от плещите, изключих животните от плановете ни и вече спокойно можех да се съсредоточа върху спирките от Garden route, които си заслужаваха. Друго облекчение в планирането дойде, след като осъзнах – пак благодарение на коментар от Жоро – че можем да кацнем в едната точка на пътешествието ни и да излетим от другата, а не да минаваме целия път с кола два пъти. Проверих и Катар имаха билети до Порт Елизабет, така че решихме да тръгнем от там, да караме до Кейп Таун, от където да излетим за София.

Маршрутът ни беше: 2 нощувки в Порт Елизабет, 2 нощувки в Storms River Mouth Rest Camp в областта Цицикама, 2 в Найсна, 1 в Стилбей и останалите в Кейп Таун.

Полетът на Катар беше София – Йоханесбург – Порт Елизабет. Самолетите, както винаги са удобни, храната е чудесна, има голям избор от забавления и няколко часа, за да се отърсим от софийското ежедневие, напрежението от подготовката на багаж за нас и за децата, последните задачи и бързането. Пропуснали сме, че трябва да си вземем багажите в Йоханесбург, да ги минем през security и след това да ги чекираме отново. В София говорихме да са чекирани до последната ни дестинация, но на влизане в Африка, горният процес е задължителен. Служител на летището ни обяснява за тази подробност, опитва се да ни помогне, говори с дамата на загубените багажи, иска ни около 50 лв, които объркани му даваме и казва, че всичко ще е наред. Само че в Порт Елизабет, както мрачно предчувстваме, се оказваме без багаж. В системата пише, че е в Йоханесбург и ще го изпратят със следващия полет, който е след 2 часа. Не смеем да си отдъхнем, докато куфарите не са в нас, взимаме Uber, който в Южна Африка – заедно с колата под наем – е най-надеждната и евтина форма на транспорт, и се отправяме към първия ни апартамент – Вила Белведере.

Чудесна къщичка, обзаведена с много вкус, със спалня, хол с бокс, баня и тоалетна и прекрасна зелена градинка. Домакинът ни – Рой – е изключително гостоприемен и грижовен и ни предлага гид за следващия ден, който да ни разведе из града, да ни покаже и разкаже за основните забележителности.

Не съм подготвена за устройството на Южноафриканските градове – разпръснати, нямат обособен център и пешеходна зона и за да можеш да разгледаш всичко, което искаш задължително е необходима кола. А избирах всичко по локация. Гидът – Тони – висок, приветлив и начетен, идва да направим план почти веднага, след като сме се настанили. Сутринта ще посветим на трите разкошни плажа, ще се топна в Индийския океан, а следобяд сме с Тони.

Рой, като рицар на бял кон, ни закарва до летището с неговата кола, за да си вземем багажа, оставяме го в къщичката и след това ни прави кратка разходка в града. Вечеряме в мексикански ресторант Tilting Heads, който отново той ни е препоръчал, със свежо мохито и вкусна кесадия. Щастливи сме, че багажът е при нас, имаме прекрасно място за спане и най-добрият възможен план за следващия ден.

С препоръка, закусваме в симпатично заведение Vo Vo Telo, близо до къщичката и след това – екипирани с бански и хавлии – извикваме Uber до плажовете. Шофьорът, изненадан, че искаме да се разхождаме от най-отдалечения плаж, предлага да ни остави на най-близкия. Обясняваме му, че искаме да се разходим и да разгледаме, той учуден ни оставя и приключението започва.

Слънцето (само изглежда, както ще усетим после) ласкаво и сияйно, океанът блести, вълните се разбиват красиво, пясъкът е ситен, златен и чист.

С леки сърца се наслаждаваме на разходката. Бавно вдъхваме от соления въздух, оставяме водата да гали ходилата ни, събираме причудливи мидени и охлювени черупки, снимаме морска звезда. От Humewood стигаме до Hobie beach и забелязваме кеят Shark Rock – скалистата акула, на който имаме среща с Тони след няколко часа.

Спираме на обществена тоалетна, която свети от чистота и докато изчаквам Жоро на пейка с изглед към морето, до мен сяда приятна възрастна дама и веднага ме заговаря. Рой спомена, че южноафриканците са мили и гостоприемни и тепърва ни предстои да разберем колко. Разпитва ме внимателно от къде съм, какви са плановете ни, харесва ли ми града. Виждаме, че на King’s beach има състезания и тя ми обяснява, че повечето деца, а и възрастни, в града спортуват активно – плуване, сърф, каяк, джогинг, колела. След няколко дни в града ще се проведе и състезанието Iron Man и по-голямата част ще е затворена за това – „но ние сме много толерантни, знаем, че това е част от процеса и вместо да се ядосваме излизаме да подкрепим участниците“. Запознават се с Жоро, разделяме се с прегръдка и усмивка и продължаваме към King’s beach.

Като омагьосани гледаме състезанията – щафета, каяк и вадене на удавник от океана, постиламе си хавлиите и попиваме всичко. Аз се изкъпвам на бързо, от вятъра изсъхвам още по-бързо и решавам, че кремът ми за лице е с достатъчно висок фактор, за да ме предпази от слънцето, което не се усеща жарко. Никога не подценявайте африканското слънце, каза Рой като видя колко сме изгорели вечерта. Срещаме се с усмихнатия и енергичен Тони, който ни води да се подкрепим в уютно кафене Heritage cafe с чудесно капучино, изключителна шоколадова торта и впечатляваща творба на артиста James Corbett, който създава скулптурите си от използвани части от коли.

Започваме обиколката с Форт Фредерик, построен 1799 г., за да спре французите от завладяването на Капската колония по време на Наполеоновите войни. Тони ни разказва, че не е използван, защото французите така и не проявили интерес.

Следва route 67 – 67 творби от местни артисти, които могат да се разгледат свободно и символизират 67-годишната работа на Нелсън Мандела, посветена на свободата на Южна Африка. Пътят включва 67 стъпки и завършва с втория по големина флаг в Южна Африка, който за наше съжаление беше свален заради силния вятър.

The Beaded Quotes – сентенции вплетени в мъниста.  Творбите представят фигуративно 67 цитата на Нелсън Мандела. Невероятен абстрактен разказ за предизвикателствата на Южна Африка. Снимах тези, за които Тони ни разказа истории и които ми направиха най-голямо впечатление.

1968 – “We were outside and it was very cold, without any protection. Very cold. So cold that you felt it in your bones.”  Бяхме навън и беше много студено, нямахме никаква защита. Много студено. Толкова студено, че го усещаше в костите си – цитат от времето на Мандела в затвора на остров Робен.

1950 – “Boxing is egalitarian. In the ring, rank, age, colour, and wealth are irrelevant. When you are circling your opponent, probing his strengths and weaknesses, you are not thinking about his colour or social status.” Боксът е егалитарен спорт. В ринга, категории като ранг, възраст, цвят и богатство са без значение. Когато изучавате противника си, изследвайки неговите силни и слаби страни, вие не мислите за неговия цвят или социален статус.

1994 – “The time for healing of the wounds has come. The moment that bridge the chasm that divides us has come. The time to build is upon us.” Дойде времето за изцеление на раните. Дойде моментът, да премахнем пропастта, която ни разделя. Наша отговорност е да използваме това време за строеж. Първите свободни избори в ЮАР.

Част от път 67 е и „Donkin Reserve“ – Резерватът Донкин –  добре използвано обществено пространство в сърцето на града. Има много неща за разглеждане – мемориалът на пирамидата на Елизабет Донкин – паметник с трогателен надпис „To the memory of the most perfect of the human beings who has given her name to the Town below“ (В памет на най-перфектното човешко същество, което даде името си на града), издигнат от сър Руфан Донкин – губернатор на града по това време (1820) в памет на покойната му съпруга Елизабет, както и разнородни творби, пешеходни алеи и пейки.

Фарът, който вече изпълнява само естетическа функция. Огромната мозаечна творба. Дъгата, ни обясни Тони, с различните си цветове, символизира различията в хората, а това, че са обединени в едно пространство – е символ на фактът, че Южна Африка се стреми да цени всички и да ги интегрира. Символиката на другите мозайки е свързана с различни истории, идеи и пътувания за Порт Елизабет и околностите.

Скулптурите, изобразяващи всички южноафриканци, които чакат на опашка, за да гласуват на първите демократични избори през 1994 година. Интересното е, че сенките на скулптурите са по-изразителни от самите произведения гледани в анфас.

Гидът ни Тони с готината си шапка.

Творба посветена на любовта и красотата на всички човешки същества – дамата е направена така, че да не се разбира дали е тъмнокожа или бяла, какво е изражението на лицето й, в края на краката е загатната и възможност за опашка. Проектирана е като фонтан, но заради това, че водата е ценен и оскъден ресурс в Африка, рядко работи по предназначение.

Улицата преди години е била река и това произведение е символ на водата – направено да напомня на младото поколение какво е било.

Творба посветена на жените, които са участвали и подкрепяли борбата за освобождение на Южна Африка и Тедка на стола, съпричастна с жените.

Църквата „Света Троица“  – или църквата със сърце на хълма.

След информативната творческа разходка, се отправяме (с колата на Тони) към градската част и спираме пред кметството на Порт Елизабет, сграда построена между 1858 и 1862 г. Атрактивната часовникова кула е добавена през 1883 г. Общината служи като зала, в която се събира общинския съвет, концертна и лекционна зала и предоставя офиси за служителите на общинския съвет.

Библиотеката! Любима сграда във всеки град, който посещавам. Прекрасната старинна главна библиотека на Порт Елизабет се намира в северозападния ъгъл на Пазарния площад. Настоящата сграда на библиотеката е открита официално през 1902 г. и се счита за отличен пример за викторианска готическа архитектура, а фасадата ѝ от теракота е произведена в Англия. Тони ни разказа, че теракотните плочки пристигнали от Англия с номера и инструкции как точно да бъдат подредени – подобно на Лего блокчета.

Разрешението за величествената сицилианска мраморна статуя на кралица Виктория пред библиотеката е дошло, ни обясни Тони с хитра усмивка, след като южноафриканците са поели ангажимент, че ще я направят по-слаба, отколкото е в действителност.

Тук градската част от тура ни приключва и се отправяме към природния резерват Cape Recife. Входът е с разрешително, което Тони притежава, за това продължаваме по красивия лъкатушещ път. Има 9-километрова пътека за трекинг, която започва от входната порта на природния резерват и предлага красиви непокътнати плажове, естествена дюнна растителност и скални разкрития. Ние пристигаме в резервата в късния следобяд и правим само кратка разходка.

Още веднага попадаме на нерално синьо небе, перести облаци, път разделящ пясъците издухани от вятъра и пустия плаж, и в далечината – 24-метрова осмоъгълна кула, оформена в широки черни и бели ленти с контрастен червен купол. Прилежаща правоъгълна морска сграда, боядисана в чисто бяло, за да съответства на морската пяна с черен покрив, който пък е символ на скалите. Монохромно и изчистено, блестящ пример как архитектурата може да е в хармония със заобикалящата природа.

Снимаме и научаваме от Тони, че от 1800 година, 427 кораба са се разбили на скалистите брегове.

Гледките за изключителни, цветът на морето е зашеметяващ, а причудливите скални образувания ни карат да се чувстваме като в приказка. Запечатваме всичко това в телефоните и сърцата, дивим се и дори и не подозираме какви чудеса ни предстоят по пътя на градините.

Чудесният ден завършваме с вино, сирене и сладки приказки при Рой (Тони ни оставя с колата директно в къщата – казвам ви, че тези хора са изключителни), заедно с още една немска двойка, които също са отседнали при тях. После Рой ни закарва (!) до препоръчан от него ресторант за стекове Back Street Grill, където стековете и гарнитурите са добре овкусени и приготвени, но ние сме толкова изморени – и емоционално и физически – и толкова изгорели, че изяждаме вечерята си преди да успея да я снимам.

На следващата сутрин закусваме в просторната и зелена Rose Garden – по покана на Рой. Наслаждаваме се на яйца бенедикт с картофени палачинки вместо хляб и чудесен лимонено-маслен сос, превъзходно капучино и приятната компания на Рой, който ни дава още няколко допълнителни напътствия за пътя, преобразувател за ток и ни закарва на летището да си вземем колата под наем.

Движението в Южна Африка е дясно, което за Жоро е объркващо в началото, няколко дни включва чистачки, когато иска да завие, но той е добър шофьор и бързо свиква. Ползваме Avis по препоръка на Ради от Lifebites и сме много доволни. В комплект с колата взимаме и застраховка и интернет, най-вече, за да можем да ползваме навигация.

Тъжни сме, че напускаме прекрасния и гостоприемен Порт Елизабет и нямаме търпение за следващите приключения, които ни очакват.