След прекрасните два дни в Цицикама, планът ни преди да се настаним в Найсна е да направим обиколка в природния резерват Робърг (Robberg nature reserve), за който отново имаме подробни инструкции от Рой и те включват задължително да си вземем вода, храна и слънцезащитен крем. Робърг е не само природен резерват, но и национален паметник и обект на световно наследство. Скалите от този регион датират от 120 милиона години и доказателства за обитаване на средна и по-късна каменна епоха са открити в някои от пещерите по протежение на полуострова.

С пускане на чистачките вместо мигачи и дружен смях след това, повече пъти отколкото искам да си призная, стигаме до паргинга на Робърг около 10 сутринта. Има три начина за разходка – на-краткият е около 2 км, по-дългият 5.5 и пълната обиколка на носа е 9.2 км. Ние сме се настроили да видим носа, екипирани сме добре и с бодра крачка потегляме.

Все още свежи в началото.

Пътят е изключително живописен, добре маркиран с малки зелени тюленчета, на места има дървени пътеки, на места е обезопасен, а на други – ходим по тесни каменисти пътеки, балансираме по скали около океана, (почти) лазим по пясък, задъхваме се по стръмни стълби и после удивени се спираме на се насладим на силните и красиви гледки – вълни се разбиват в червени и черни скали, тюленчета се гмуркат и общуват на висок глас, камъните, ниската зелена растителност и синьо-зеленото на океана рисуват контрастни великолепия.

В началото слънцето прежуля и използваме слънцезащитния си крем по предназначение. Добре че сме взели 3 литра вода. Спираме за почивки и се засичаме с различни чужденци – франзуци, немци, англичани, които като нас задъхани вървят и пълнят душите си с красота.

Виждате ли тюленчетата на снимката долу?

На отиване до крайната точка пейзажът е зелен, виждаме множество плажове с тюлени и аз спирам да ги снимам да правя видеа. По обяд стигаме до The Point – или крайната точка, сядаме на скалите и хапваме най-вкусните сандвичи през живота си на шума на разбиващите се вълни и наблюдавайки тюлените как плуват и ловуват. Неописуемо. Почиваме си добре и продължаваме.

 

Пейзажът и времето рязко се сменят, все едно сме на друго място. Захладнява, започва да духа силно и се събират облаци. Вървим предимно по скали, океанът от изумруден става тъмносин.

Изкачване, слизане, изкачване, слизане. Край няма. На няколко пъти изморена и задъхана сядам и казвам на Жоро, че не мога повече и да извика помощ да ни прибере – на всеки километър има телефон за връзка при спешни случаи. Ако знаех в какво се забърквам, най-вероятно нямаше да тръгна и щях да пропусна едно от най-вълнуващите приключения в живота си. Понякога е по-добре да не знаем и да разкрием неподозираните си възможности.

Стигаме до островчето – голямата пясъчна ивица на картата и незнайно защо решаваме да продължим нагоре по изключително стръмния пясъчен път и да се върнем, откъдето дойдохме, вместо да направим пълната обиколка.

Забравили за картата, виждаме една двойка французи преди нас да правят същото и може би се подвеждаме по тях. А може би ни дострашава, че няма път за пълна обиколка. А може би сме толкова изморени, че не можем да мислим трезво. По пясъка наистина лазим на четири крака на места, Жоро се ядосва на решението ни, но в крайна сметка стигаме до пътеката и продължаваме на автопилот. Скоро се събираме с пътеката, по която трябваше да вървим и се успокояваме.

Изморени до неузнаваемост, но и изключително горди от постижението си, сядаме в колата и се отправяме към Найсна. В колата си пиша с домакина ни Йохан, който е загрижен дали знаем как да намерим мястото. Заръмява, Жоро за първи път, откакто имаме колата – пуска чистачките по предназначение, и пристигаме.

Йохан и съпругата му ни очакват с чадъри, топло кафе и чай и взимат дрехите ни да ги изперат. Още едно доказателство за думите на Рой – южноафриканците са изключително гостоприемни и внимателни. Йохан ни е подготвил две книжки – едната със забележителности и активности в околността, другата – с препоръчани от него ресторанти, заедно с извадка от менюто им. Все още не можем да свикнем с такова ниво на грижа и отново сме приятно изненадани.

След горещ душ и кратка почивка, освежени се отправяме към един от препоръчаните ресторанти – Sirocco. За предястие поръчваме калмари и споменаваме, че ще ги споделяме. Носят ни разделената порция в две отделни чинии, с отделни малки салатки и сосчета. Грижа и внимание. За основно, без колебание избираме улова на деня – риба Kingklip, сочна, плътна и изключително добре приготвена.

На следващата сутрин дъждът е спрял, ние имаме предплатена морска екскурзия с Ocean Odyssey и сме в приповдигнато настроение. Йохан ни сервира закуската на терасата с гледка към лагуната и главите на Найсна. Нереално е.

Имаме си и дъга!

Получавам whatsapp от Ocean Odyssey, че условията в океана са неблагоприятни за разходката ни – силни ветрове и 3 (!) метрови вълни; на следващата сутрин ще е същото. Прекрасната закуска с гледка бързо заличава разочарованието ни и с помощта на Йохан правим следния план – разходка в Garden of Eden (райската градина), последвана от посещение на убежище на големи котки. Следобяда си оставяме време за Nature’s valley – лагуна и плаж препоръчани от Рой. Искаме да видим и главите на Найсна – проходът, от който океанът се влива в лагуната, и тях ги оставяме за края на деня, като се прибираме.

Паркираме пред входа за Райската градина, заплащаме символична такса от 68 ранда или около 8 лв на човек и започваме с приятната разходка – около километър дървени дъски, мостчета през потоците. Има дървени пейки и маси, вода и огромни дървета, при които често се спирам за прегръдка.

Следващата ни спирка е убежището за големи котки Jukani. Билетът струва 260 ранда на човек, което е около 32 лв. Включва едночасова пешеходна обиколка с екскурзовод, на която сме в група със симпатично южноафриканско семейство с две малки момченца.

Джукани е дом за бели и жълти лъвове, гепарди, тигри: сибирски, бенгалски и бели, леопард: петнист и черен, ягуар, пума и каракал. Домовете им са зелени, просторни, направени с мисъл за удобство и максимална близост до естествената им среда. Размножаването се спира с безболезнени чипове при женските.

Повечето имат трогателна история – спасени са от ферми, в които ги отглеждат, за да бъдат застреляни от богати – предимно азиатци – които да сложат част от тях в къщата си като трофей, или от търговия за ценните им кожи и други части от тялото им, или от зоологически градини. Попитах водача ни как точно ги спасяват и той ми обясни, че богати загрижени хора ги откупуват и след това ги даряват на убежището. В момента в Южна Африка се разглежда закон, който да направи отглеждането на диви животни във ферми незаконно.

По-малкото от двете момченца се измори и разплака точно, когато бяхме пред дома на пумата. Хищническият ѝ инстикт веднага проговори, тя присви очи, изви гръб, започна да го дебне и не го изпускаше от поглед. Разбира се, оградата не позволяваше да закуси с него, но беше много интересно за наблюдение.

След Джукани се отправихме към Nature’s Valley (Долината на природата) по препоръка на Рой. Невероятно красива долина в сърцето на гората Цицикама с лазурна лагуна, заобиколена от планини и гори и обрамчена от непокътнат златист плаж.

Малкото селце, разположено на устието на река Groot, което носи същото име се състои от 50 къщи и постоянните му жители са успели да минимизират всякакви дейности, които могат да развалят девствеността на района. Има само един магазин, няма банка, но за сметка на това има възможности за панорамни разходки и пешеходни преходи през дъждовни гори, скали, и сухи речни корита.

Тук е и краят на Otter Trail, един от емблематичните пешеходни преходи в Южна Африка, който се обхваща 42 километра скалисто крайбрежие от река Storms до Nature’s Valley.

За късен обяд сядаме в кокетна зелена ферма за мляко, която изглежда като излязла от приказките.

Кишът е с хрупкава коричка и кремообразна вътрешност, а салатата е превъзходно овкусена.

Бри-то е плътно, а лютото сосче идеално го допълва.

Козето сирене със смокини не ни е най-любимо, но за това пък шоколадовият сладкиш компенсира.

Към фермата има магазин, който ако можехме бихме изкупили целия, но се задоляваме с няколко вакуумирани разновидности на козе сирене, 3 бутилки от чудесния дресинг, сладка, мед и вино.

Доволни се отправяме към мястото, от което най-добре се виждат Knysna Heads (главите на Найсна) – две скални образувания, които стоят като високи стражи, охраняващи живописната лагуна и града. Вълните на океана се разбиват драстично в прохода между тях, като осигуряват спиращи дъха гледки. Главите на Найсна са известни и с това, че са били място за почивка на много рибари и моряци, които са се опитвали да преговарят с непредсказуемия и мощен океан.

Източната глава – до която отидохме ние с колата – е по-достъпна и приютява множество къщи с невероятна гледка, както и селекция от чудесни ресторанти. Достъпът до Западната глава е значително по-труден; единственият начин да се види е с корабче от лагуната – същото тази разходка, която не можахме да направим заради триметровите вълни.

Мислехме, че след Robberg не можем да се впечатлим от океански и скални пейзажи, но мястото е изключително. Зеленото от ниската расителност, бялото на морската пяна, кафеникавото на скалите и наситено синьо на океана контрастират и в същото време се сливат е невероятен синхрон. Снимаме и стоим замаяни на една от пейките, докато слънцето залязва.

Вечеряме в ресторант Dry Dock, още едно място от списъка на Йохан. Скаридите са топли и добре овкусени, уловът на деня на Жоро отново е чудесен и бялото вино е идеалното допълнение.

Отново не ни се тръгва, но пък очакваме следващите приключения в Стил Бей, нос Добра Надежда и Кейп Таун.