След като започнахме пътешествието си по възможно най-добрият начин в Порт Елизабет, се отправяме, както Рой ни е упътил – първо към супермаркет, за да си напазаруваме за барбекю. Следващите ни две нощувки ще са в дървена къщичка, в която има условия да си запалим огън и да си приготвим храна. В къмпинга има и ресторант, на който аз разчитах, но „не можете да си тръгнете от Африка, без да сте запалили огън“ и наистина така се оказа – барбекюто много обогати изкарването ни.

Купуваме месо, зеленчуци и въглища се отправяме към Paul Sauer Bridge (мост Пол Сауер) или по-известен като моста на река Стормс, по пътя за следващото място Storms River Mouth Rest Camp в национален парк Цицикама. Има ясен знак на пътя, както и кафене за отдих и няколко магазинчета за храна и сувенири.

Мостът е висок 120м. и главната аркова структура е конструирана по уникален начин: пълната арка е разделена на четири полу-арки, които се въртят и спускат по двойки, за да се срещнат в центъра, като по този начин образуват завършената аркова структура.

Следва The Big Tree или голямото дърво. Плащаме входна таска от 36 ZAR на човек, или около 4.5 лв. Прави ни приятно впечатление, че таксите за местни и за чужденци са доста различни (местните възрастни могат да видят дървото срещу 14 африкански ранда); така беше и в храмовете в Бали и в Тайланд. След чудесна 30 минутна разходка по удобен дървен път от дъски се озоваваме при дървото.

Осемстотин (!) годишно Yellowwood или жълто дърво. Величествено е! Извисява се над останалата част от гората с височината си 36 м и обиколка на ствола 9 м – гигант сред гиганти.

Дамата от google maps ни подвежда и се озоваваме на черен път, в края на който стигаме в нищото и обръщаме. Поизнервени бързаме да се върнем на хубавите асфалтови пътища, когато виждаме това:

и неприятното чувство от друсането и закъснението се изпаряват. Пристигаме в къмпинга късния следобяд с предплатена резервация и на място доплащаме по около 30 лв на човек на нощувка, за правото да пребиваваме в резерват. Лутаме се, докато намерим къщичката си. Номер 9.

Оказваме се в горско-морска приказка и бързаме да се насладим на залеза. А той е неописуем!

Златисто-червеникаво сияния на фона на могъщия океан с огромни вълни разбиващи се във впечатляващи скални образувания. Басейнът е на разположение за всички, които имат нощувка в къмпинга, но е студен, а и нямаме време. Пълним душите и сърцата си с красотата, снимаме като омагьосани и се прибираме, за да си приготвим вечерята.

Приготвим е малко силно изказване, тъй като моят принос се състои в това, че взимам назаем зехтин от симпатични холандски съседи. Жоро пали огъня, подготвя жарта и изпича местото и зеленчуците. Всичко е с характерния вкус на храна приготвена на огън и с чаша студено южноафриканско вино, имаме отлична вечеря.

Спим на шума на разбиваща се океанска маса в скалите и на сутринта сме готови за приключения. Ставаме рано, обуваме туристическите обувки и спортни дрехи и се отправяме към Suspension bridge или висящият мост, пътеката, за който тръгва от паркинга на къмпинга. Минаваме покрай гледки, за които като омагьосани спираме да им се насладим и да снимаме.

Запознаваме с с тези малки приятелчета, които наричат dassies. Това са скални язовци или скални зайци, земни бозайници, които се срещат в Африка и Близкия изток. Най-невероятният факт за тях е, че те са най-близките роднини на слоновете. Въпреки огромната разлика в размера, изследванията твърдят, че даситата са най-близките живи роднини на африканския слон.

Първоначално имам идея да видим висящия мост по вода – с каяци, но като виждаме че началната им точка е разпенения океан, се отказваме и продължаваме по добре указаната и удобна пътека.

След около час ходене, на места стръмно слизане и изкачване се озоваваме пред моста.

Внушителна структура построена през 1969, дълга 77 м и широка 7, може да издържи до 2250 кг.

Ето ги и каяците.

Минаваме от другата страна, посещаваме и другият висящ мост в околността, от който има чудесна гледка към основния.

На връщане слизаме до заливчето Mooibai.

Обядваме в къщичката и се двуомим дали да направим още една разходка – 3.5 часа отиване и връщане, до водопади в околността или да се отдадем на приключения с Tsitsikamma Canopy Tour. Жоро отдавна има желание за подобно спускане, а тази обиколка предлага 10 – между платформи поставени на огромни дървета, с различна дължина и наклон. Решаваме в полза на приключенията и отиваме за билети на място. За късмет се оказва, че следващата обиколка започва след около час и има места. Цената на човек е 660 ранда, което са 82 лв и, както се оказва, си струва всяка стотинка.

Докато чакаме, се пренасяме за малко в 60те години на миналия век в щатите; сядаме в Marylin’s diner, където всичко е автентично и точно, както го обичаме – чудесно капучино и плътна и сочна шоколадова торта.

В група сме с още двама симпатични англичани. Правят ни професионален инструктаж за около 10-15 минути, попълваме формуляри, избираме какво искаме за закуската след приключението, която е включена в цената, и заедно с двамата забавни инструктори – момче и момиче, се качваме на малко бусче, което ни отвежда до началната точка. Екипирани сме, а каските ни са с номерата на реда, в който ще се спускаме.

Първоначално изпитвам лек страх, но още с първото плавно и кратко спускане, се отпускам и започвам да се наслаждавам и забавлявам. Еуфорията е пълна, гледките от платформите  – нереални – имаме поглед върху цялата гора, а шегите – на инструкторите и между нас в групата – допълнително допринасят за чудесното изкарване. На всяка платформа има подробно обяснение как е поставена и гаранция, че дървото не е наранено по никакъв начин. Южноафриканците са ни изключително симпатични с грижата си за природата.

На най-дългата отсечка – 91 м, съм великолепно зашеметена от полета и не ми се иска приключението да свършва. Следва стръмен участък, който извървяваме пеша до бусчето и добре помислена лека закуска, за която имахме добър избор на опции. Продължаме приятния разговор с англичаните, които ни дават идеи за Кейп Таун – те правят garden route в обратната посока, и се отправяме към къщичката ни.

Тъкмо навреме за още един изумителен залез.

Последван от изпитаната рецепта от предишната вечер – огън, жарава, барбекю и студено бяло южноафриканско вино. Не ни се разделя с къмпинга, но и нямаме търпение за следващите точки от плана ни – трекинг в резервата Robberg и две вечери в Найсна.